Решение № 1469 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2015 г.

Решение № 1469 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране против решение № 336/22.01.2015 г., постановено по адм. дело № 4387/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Весела Стоянова Корова е отменена заповед № 045/11.03.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното й правоотношение за длъжността "главен експерт" в главна дирекция "Контрол и решаване на спорове - водоснабдителни и канализационни услуги", териториално звено "Южна България", с придобит ранг на държавна служба V старши. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба на дисциплинарнонаказаното лице. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Весела Стоянова Корова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски - възнаграждение за един адвокат, като представя доказателства и списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени заповед № 045/11.03.2014 г., издадена от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, първоинстанционният съд приема, че при постановяването на акта са допуснати три групи нарушения: неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроиздствените правила и противоречие с матеиалноправните разпоредби. На първо място, съдът установява, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно- процесуалните правила в проведеното дисциплинарно производство. Не са представени доказателства за запознаване на служителката с решението на дисциплинарния съвет от 11.03.2014 г., на който не е изслушана, тъй като е прието, че изслушването не е необходимо с оглед събраните писмени доказателства. С писмо от 11.03.2014 г. Весела Корова е поканена да се яви за изслушване на същата дата в 13.00 ч., в който срок следва да представи и писмени обяснения на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Писмените обяснения са изискани непосредствено преди издаване на оспорената заповед, с което до голяма степен е било ограничено правото на защита на служителката в дисциплинарното производство. Преди изтичане на извънредно краткият срок за предоставяне на писмени обяснения Корова уведомява писмено органа за невъзможността си да изготви обяснения поради недостатъчно време и заявява, че ще представи същите на следващия работен ден. Независимо от изрично отправеното искане, на оспорващата не е предоставена възможност да представи писмените си обяснения, а на същата дата е издадена оспорената заповед. По делото не е приложено писмено обяснение от наказаното лице и не са представени доказателства за изслушването му. Установеното нарушение на проведено дисциплинарно производство е самостоятелно основание за отмяна на дисциплинарното наказание, без да се разглежда спора по същество, но за пълнота на изложението първоинстанционният съд обсъжда оспорения акт в цялост. Първоинстанционният съд приема, че в оспорената заповед не е налице описание на извършеното нарушение, тъй като такова не е еднозначно индивидуализирано като деяние. В заповедта не са установени обстоятелствата, при които e извършено нарушението и не са посочени датата и мястото на осъществяването му. Административният орган посочва общо, че при освобождаване на сградите, в които са се помещавали териториалните звена на главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в гр. Варна и гр. Пловдив не са прибрани документи, свързани с дейността и работата на тези звена, а главен директор на дирекцията е била Весела Корова. Както в акта, така и в решението на дисциплинарния съвет, а също и в доказателствата, на които се позовава дисциплинарно наказващият орган, не са посочени конкретните документи, които не са прибрани след закриване на звената, техният брой и за какво се отнасят. Тези обстоятелства са особено съществени, предвид наведените възражения от служителката в обяснение изх. № В-ДК-16/10.02.2014 г., дадено във връзка с доклад вх. № В-ДК-16/06.02.2014 г., че оригиналите на документацията, свързана с дейността на дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" се намират в сградата на КЕВР в гр. София. Не е изяснен и въпросът на кои служители е било възложено преместването на всички документи и офис техника и оборудване, както и поради какви причини не са изпълнили това задължение, в случай че такова е било вменено. Не е посочена датата и мястото на извършване на нарушението, а липсата им препятства да бъде установено доколко твърдяното нарушение е извършено от оспорващата. Със заповед № 305/02.12.2013 г. Корова е била преназначена на длъжността "главен експерт", поради което след тази дата не са й били вменени задължения с длъжностната характеристика за длъжността "главен директор" и респ. неизпълнението им не представлява дисциплинарно нарушение. В обобщение на изложеното, първоинстанционният съд прави извод, че в постановената заповед не се съдържа описание на обстоятелствата, при които e осъществено нарушението и не са посочени датата и мястото на извършването му, което е в разрез с изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. При извършаване проверката за законосъобразност, първо-инстанционният съд установява, че в процесната заповед дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви относно обстоятелствата свързани с тежестта на нарушението, както и цялостното служебно поведение на служителката и не е обосновал налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като не е обсъдил и формата на вината й. В заповедта липсват мотиви, въз основа на които да бъде направен обоснован извод дали при определянето на размера на дисциплинарното наказание е бил спазен принципът за съразмерност. Обжалваното решение е правилно. Изводите на съда за формално проведено дисциплинарно производство се споделят от настоящата инстанция и са законосъобразни, като се основават на събраните по делото доказателства. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, дата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая е налице общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона, а именно дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидена като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. Несъобразяването на същата, респ. нейното неприлагане е самостоятелно основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт. По изложените съображения, касационната инстанция споделя извода на решаващия съд за липса на безспорно установени, виновно извършени нарушения на служебните задължения, представляващи основание за налагане на дисциплинарно наказание. Доколкото твърдените от административния орган обстоятелства, за които е наложено процесното дисциплинарно наказание не са установени по категоричен начин от наказващия орган, съдът обосновано е приел, че санкционираният служител не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл решаващият съд приема за установено, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил процедурата съгласно цитираната норма. Тя го задължава преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарно отговорните лица. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. ЗДСл предоставя на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. В негова тежест - на административния орган е да удостовери тези факти. По делото липсват данни за предоставяне на наказаното лице на възможността за изслушване, които да потвърдят спазването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. При тези данни обстоятелството, че на жалбоподателката е даден срок от два часа за даване на писмени обяснения е без правно значение, тъй като изискванието за изслушване и за даване на писмени обяснения е кумулативно и липсата на едното от тях води до незаконосъобразност на издадения акт. Обоснован и обусловен от установеното фактическо положение е извода на първоинстанционния съд относно неправилно приложение на материалния закон при налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" на Корова - без да са съобразени конкретните служебни задължения на лицето, нейната вина и обстоятелствата, при които е извършено вмененото й нарушение, каквото е изискването на чл. 91, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗДСл. Предвид горното, настоящият състав намира, че при постановяването на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на съществени процесуални норми, всички доказателства по делото са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност и относимост. Установените от съда фактически обстоятелства се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед на изложеното, като приема за незаконосъобразен атакувания пред него административен акт, първоинстанционният съд постановява съответно на материалния закон решение. Настоящият състав намира за неоснователни и доводите на касатора срещу обжалваното решение, в частта за разноските. Процесуалната защита на лицето включва сериозен обем работа, доколкото в заповедта липсват надлежни мотиви, не се съдържа описание на обстоятелствата, при които e извършено нарушението и не са посочени датата и мястото на извършването му, цялостно е опорочено проведеното дисциплинарното производство, което изисква време и усилия при проследяване на процедурата и обосноваване на изложените от жалбоподателката съображения. Предвид горното, настоящият състав намира, че направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от наказаното лице пред първоинстанционния съд, правилно е оставено без уважение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изход на спора, направеното от ответника своевременно искане за присъждане на съдебно - деловодни разноски и представените доказателства за реалното им заплащане (анекс към договор за правна помощ и съдействие с процесуално представителство от 06.06.2014 г., фактура от 20.01.2016 г., извлечение от банкова сметка на адв. сдружение Нейкова, Велкова ДЗЗД, ведно със списък по чл. 80 ГПК), администрацията при кастора следва да бъде осъдена за заплати на ответницата сумата общо в размер на 420.00 лева, което представлява заплатен от нея хонорар за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение