Решение № 7978 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13904/2019 г.

Решение № 7978 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13904/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Самоков, чрез процесуалния му представител юрк. Лукайчев, срещу решение № 1153 от 03.10.2019 г. по адм. д. № 671/2018 г. на Административен съд София област, с което е прогласен за нищожен отказ, обективиран в писмо изх. № 1100 – 1465 от 13.06.2018 г. на Главния архитект на община Самоков, с което дружеството "С. С. Г 10" ЕООД е уведомена, че представеният от него нов инвестиционен проект представлява заснемане на извършеното до момента строителство в отклонение на одобрените на 25.04.2008 г. инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж № 111 от 25.04.2008 г., презаверено на 28.04.2011 г. и дава техническо решение за неговото завършване, а не за отстраняване на съществените отклонения от одобрените инвестиционни проекти. С решението административната преписка е изпратена на компетентния административен орган – Кмета на община Самоков за произнасяне по заявление № 1100 – 1465 от 11.05.2018 г. на "С. С. Г 10" ЕООД. С решението и Община Самоков е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба. Твърди, че оспореното пред първата инстанция писмо не представлява индивидуален административен акт. Твърди се и неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил, че е налице последващо произнасяне на компетентния административен орган – Кмета на община Самоков с писмо изх. № 1100 – 1465 от 06.07.2018 г. и № 1100 – 1165 от 10.07.2018 г. Твърди освен това, че прогласеното за нищожно писмо касае издаването на заповед по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, а именно за допълване на разрешението за строеж и съответно едва след издаването на заповед за допълване на разрешението за строеж по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, може да се издаде поисканата от жалбоподателя пред първата инстанция заповед по чл. 224а ал. 4 от ЗУТ за отмяна на спирането на строителството. Поради това твърди, че в случая е налице отказ по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, за издаването на който е компетентен главния архитект на общината. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърди отказа на главния архитект на община Самоков. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът "С. С. Г 10" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Илиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССО е посочил, че с определение № 344 от 07.03.2019 г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК, като това определение е било отменено с определение № 6840 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 4459/2019 г. по описа на ВАС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Приел е, че с определението на ВАС делото е върнато да се изследва допустимостта и основателността на жалбата касателно отказ на административния орган да се произнесе по предявено пред него искане. В тази връзка е приел, че със заповед на кмета на община Самоков на основание чл. 224а ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е наредено спиране на изпълнението на всички видове СМР на строеж "Дъскорезница с обслужващи помещения", като със заповедта са дадени указания за отстраняване на причините довели до спиране на строежа и представяне на документи за отстраняване на тези причини. Посочил е, че във връзка с тази заповед от "С. С. Г 10" ЕООД са представени поисканите документи. Позовавайки се на СТЕ е приел за установено, че предвид характера на констатираните отклонение в строежа в обхвата на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ и разпоредбата на чл. 224а ал. 4 от ЗУТ, разрешението за продължаване на СМР се издава след представяне на заснемане (внесено на 11.05.2018 г.) и други данни, изчисления и документи съобразно ал. 3 на чл. 224а от ЗУТ, които също е приел за представени. Приел е, че производството пред административния орган е започнало по заявление за разрешаване за продължаване на извършване на строителството, съответно оспореното писмо обективира отказ за издаване на такова разрешение в хипотезата на чл. 224а ал. 4 от ЗУТ. Приел е, че съобразно посочената разпоредба компетентния орган да постанови отказ или да издаде разрешение за продължаване на строителството, е органът, който е издал актът за спиране на строителство. Посочил е, че в случаят органът, който е издал заповедта по чл. 224а ал. 1 от ЗУТ за спиране на строителството е бил кметът на община Самоков и съответно той е бил и компетентният орган да се произнесе по заявлението на "С. С. Г 10" ЕООД. В тази връзка е приел, че постановеният и оспорен отказ да се разреши продължаване на строителството, обективиран в оспореното писмо, издаден от главния архитект на община Самоков, е издаден от некомпетентен орган, поради и което е нищожен. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решението, поради това, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като оспореното писмо не представлявало индивидуален административен акт. Този въпрос е разрешен с влезнало в сила определение № 6840 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 4459/2019 г. на ВАС, указанията в което са задължителни съгласно чл. 224 от АПК за АССО. Въпросът досежно това дали оспореното писмо представлява акт е разрешен с влезнало в сила определение, поради и което правилно АССО се е произнесъл съобразно, дадените му указания. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е определил, че с оспореното писмо е отказано разрешаването да се извършват СМР в хипотезата на чл. 224а ал. 4 от ЗУТ. Правилно съдът е приел, че производството е започнало по заявление на "С. С. Г 10" ЕООД, с което са представени поисканите документи при постановяване на заповедта по чл. 224а ал. 1 от ЗУТ за спиране на строителството на обекта. В тази връзка правилно съдът е определил правната природа на акта като отказ по чл. 224а ал. 4 от ЗУТ. В тази връзка и правилно съдът е приложил материалния закон. Посочената разпоредба на чл. 224а ал. 4 от ЗУТ предвижда, че "Строителството, спряно със заповедта по ал. 1, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. В случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5 - 8 разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указанията по ал. 3, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени". В тази връзка и при правилно квалифициран акт, съдът в съответствие със закона е приел, че в случая компетентен да издаде отказ или положителен акт по чл. 224а ал. 4 от ЗУТ е административният орган издал заповедта по чл. 224а ал. 1 от ЗУТ за спиране на строителството. В съответствие с доказателствата е прието и че заповедта по чл. 224а ал. 1 за спиране на строителството в настоящия случай е кмета на община Самоков, който съответно е бил и компетентният орган да издаде акта по чл. 224а ал. 4 от ЗУТ. В случая оспореният отказ не е издаден от кмета на община Самоков, а от главния архитект на общината, който не е имал компетентност за това. Във връзка с така установеното е законосъобразен извода на съда за нищожност на оспорения отказ. Най–накрая неосноватено е възражението за неправилност на решението, поради това, че съдът не е съобразил издадени две писма, с които органът се е произнесъл по спорния въпрос. Посочените две писма са независими отделни актове, които са неотносими към това производство. Освен това видно от тяхното съдържание те не изпълняват условията на акт по чл. 224а ал. 4 от ЗУТ, тъй като в тях само е посочено, че забраната за извършване на СМР остава до издаването на заповед по чл. 224а ал. 4 от ЗУТ. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане за разноски. Искането на ответника по касация в тази връзка макар и основателно предвид изхода на спора не следва да бъде уважено като недоказано. Това е така, тъй като в рамките на възможния срок, в който следва да бъдат представени доказателства за сторените разноски, а именно края на устните състезания по делото, такива доказателства не са представени. Представените доказателства за сторени разноски един ден след проведеното съдебно заседание, не следва да бъдат взети предвид. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,