Решение № 11381 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8244/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. М., гражданин на Сирия, против решение 3966/29.04.2025 г. по адм. д. 484/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че не са налице необходимите предпоставки за предоставянето на бежански и хуманитарен статут, тъй като не е изследван най-важният факт от бежанската му история, а именно съдбата на хората отказали се от [заличен текст] и приели друго изповедание. Сочи, че [заличен текст] е единствената религия,заради която всеки, който се откаже от нея се наказва със смърт. Твърди, че е подложен на реална опасност от тежки посегателства поради избора му да бъде [заличен текст]. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Сейменска. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуален представител юрк. Кръстева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание и представя писмени доказателства за общо положение и актуална обществено-политическа обстановка в Сирия. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е решение 1228/03.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. М., поради липса на предпоставките на чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да постанови отхвърлително решение, съдът е приел за установено, че производството пред административния орган е започнало по молба , рег. УП33869/14.08.2024 г. за международна закрила, подадена от жалбоподателя до ДАБ при МС. По повод тази молба на 29.08.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, за което е съставен протокол рег. УП33869/29.08.2024 г.. По време на интервюто А. А. М. е заявил, причини от личен и икономически характер за напускането на Сирия, като е посочил смяна на религията си заради войната. По принадлежност е [етническа принадлежност], по религия се определя като [вероизповедание], обяснява, че до преди една година е бил [заличен текст], харесва [заличен текст], но не е [заличен текст]. Пояснил е, че е напуснал Сирия, за да упражнява [заличен текст]. Четял [заличен текст], но не го разбирал и заради противоречията, които установил в [заличен текст], решил да смени религията си и да стане [заличен текст]. Родителите му били [заличен текст] и не знаели за неговото ново решение. Запознал се с [заличен текст] чрез приятели, филми, интернет. Не знае колко [заличен текст] има в Сирия, твърди, че ще има проблеми заради избора си да стане [заличен текст]. Посочил, че е подал молба за международна закрила само в България, за да живее спокойно и да си гледа живота. В хода на интервюто декларира, не е имал проблеми във връзка с някоя от основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ- не е членувал в политически партии, не е бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към [етническа принадлежност], никой не знаел, че е [заличен текст]. Отрича към него лично да е имало отправяни заплахи, или да му е оказвано насилие. Административният орган е приел, че за А. М. не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За да постанови съдебния акт, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, в контекста на настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, административният съд е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, същата е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на доказателствата и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Несъгласието на жалбоподателя с правните изводи на съда не води до порочност на съдебния акт. Решението е материалнозаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че личното положение на жалбоподателя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изложените в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилно е прието, че представената от чужденеца бежанска история е изградена на твърдения, които целят само и единствено предоставянето на международна закрила. В настоящият случай, не са налице доказателства спрямо касатора да е упражнявано физическо насилие и същият да е бил обект на репресии поради религиозната си принадлежност. Видно от самите изявления на А. М., същият не е бил преследван в родината си поради етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Нито се твърди, нито се доказва, че А. М. е сменил официално религията си. Става ясно, че жалбоподателят само симпатизира на [заличен текст] религия, не е [заличен текст] и следователно не [заличен текст]. Жалбоподателят не прави изявления за преследване от страна на официалните власи или друг субект въз основа на религиозна принадлежност. Обратно- заявява, че всъщност никой не знае, че се самоопределя като [заличен текст] и следователно не е имало и няма причина да бъде преследван на основание религия. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Правилно съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, относими към прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от все още сложната обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото няколко броя справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, без значение от личното му положение. Не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито се установява, че при завръщане там ще бъде изложено на такава, вследствие смяната на религия. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, а са от личен характер. Сирия е безопасна страна на произход за жалбоподателя. Всички членове на семейството на жалбоподателя- родителите му, петимата му братя и три сестри живеят в село в Сирия, видно от интервюто и информацията, която той сам е дал. Следва да се вземат предвид данните за стотици сирийци /виж Справка от 30.09.2025 г. на ДАБ- л.43, изготвена по Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход"/, които доброволно се завръщат в родината си в резултат на променената обстановка в Сирия. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение