Решение № 8377 от 14.8.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Б. Шишкова, срещу Решение 1977/09.11.2022 г., постановено по адм. дело 1583/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Хеброс Бус АД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-84-0114813/08.04.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-39/09.05.2022 г. на Директора на Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че с оглед безспорното извършване на нарушението, за органа е налице задължение да издаде заповед за налагане на ПАМ, противно на приетото от съда. Според него, заповедта съдържа мотиви касателно определения срок на мярката и не е издадена в нарушение на принципа на съразмерност. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Хеброс Бус АД, оспорва в писмен отговор, подаден чрез изпълнителния директор В. Дошков, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е била ЗНПАМ ФК-84-0114813/08.04.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-39/09.05.2022 г. на Директора на Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Хеброс Бус АД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект ведомствена бензиностанция 1, находяща се в гр. Пловдив, продължение на ул. Братя Бъкстон, паркинг за автобуси УПИ 7, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни. Заповедта е издадена на основание чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 10 и ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г и чл. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. От фактическа страна, административният орган, след извършена на 25.03.2022 г. проверка на място в обекта, както и документална проверка от 30.03.2022 г., е констатирал следното: дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е подало в законоустановения срок данни към НАП за получена на 24.02.2022 г. доставка. При проверката на 25.03.2022 г. е установено, че в обекта се извършват зареждания на МПС, собственост на дружеството, свързани с осъществяваната от него транспортна дейност. На 24.02.2022 г. в резервоар 1 е постъпило дизелово гориво с количество 8 010 л., като данни към НАП за 8 006 л. са подадени на 25.03.2022 г. За проверката е съставен Протокол по чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от представител на дружеството. Въз основа на установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен. Прието е, че макар нарушението да е безспорно извършено, определеният срок на мярката не е съобразен с принципа на съразмерност, като са изложени бланкетни мотиви. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. Настоящият касационен състав споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със Заповедта 14-дневен срок на мярката не е надлежно мотивиран. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката, като не отчетено обстоятелството, че се касае за доставки на гориво за собствени нужди по смисъла на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС и фискът не е ощетен. При положение че нарушението се явява първо от установения вид и с оглед факта, че се касае за технически проблем, отстраняването на който е сторено своевременно, определената мярка е явно несъразмерна и противоречи на чл. 6 от АПК. Следва да бъде посочено също, че определената със Заповедта ПАМ не е в състояние да постигне и предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, като единствено би била възпрепятствана основната дейност на дружеството. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,