Решение № 15413 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2249/2019 г.

Решение № 15413 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2249/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Бойчиновци срещу решение № 674/28.12.2018 г. по адм. дело № 508/2018 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена заповед № 365 - Т/ 01.10.2018 г., издадена от касатора. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му изцяло, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Т. Димитрова, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с оспорената заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с Т. Димитрова като "финансов контрольор" в деня, в който е възстановена на работа след предходна отмяна от съда на предходно прекратяване на служебното правоотношение. В мотивите на заповедта е посочено, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения поради наличие на съществуващо служебно правоотношение с МТСП, АСП, ДСП Монтана на длъжност "социален работник". За да отмени оспорената заповед, АС е посочил, че трудовото правоотношение на Димитрова на длъжност "социален работник" е прекратено, считано от 1.10.2018 г., видно от заповед за прекратяване на трудово правоотношение, трудова книжка и справка от НАП, представляващи официални документи. Предвид липсата на посоченото в оспорената заповед фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение липсват и посочените в нея правни основания, като съдът е изложил подробни мотиви относно материалноправната незаконосъобразност на заповедта. Решението е правилно. Доказателствата по делото подкрепят направените от АС изводи относно фактите по делото. Датата на възстановяване на Димитрова на работа след предходното прекратяване на служебното правоотношение - 1.10.2018 г. е виден от изричния текст на заповед № 365 - Т/01.10.2018 г. Фактът на прекратяване на трудовото правоотношение като "социален работник", считано от 1.10.2018 г. е правилно установен в съответствие с получената справка от НАП, потвърждаваща съдържанието на неуспешно оспорените от ответника трудова книжка и заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Дали този факт е бил известен на административния орган е без значение за преценката на законосъобразността на издадената заповед, която е извършена правилно от АС. Следва да се отбележи, че предвид доказателствата по делото, че правоотношението като "социален работник" е било трудово, не е следвало административният орган да установява дали все още съществува по вписванията в служебната книжка (в която се вписват само служебните правоотношения) на Димитрова, каквито констатации са изложени в заповедта, а да събере относимите към съществуването на трудовите правоотношения доказателства, цитирани по - горе. Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от АС мотиви относно материалноправната незаконосъобразност на оспорената заповед и на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК, същите не е необходимо да бъдат повтаряни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските за касационната инстанция - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение