Решение № 1773 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2017 г.

Решение № 1773 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. Е. Б. Меритайм" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., чрез адв. Х. като процесуален представител, срещу решение № 1283 от 11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1666/2017 г. по описа на Административен съд - В.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се отмени оспорения отказ за възстановяване на внесени мита и разноски. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на М. В., чрез пълномощника си юриск. Ш., в писмено становище поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени наведените касационни основания и съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Е. Е. Б. Меритайм" ЕООД срещу решение № 32-139282/23.05.2017 г. на началника на М. В., с което му е отказано възстановяване на сумите за антидъмпингово мито, данък върху добавената стойност, лихви върху държавните вземания, съдебно- деловодни разноски и разноски по изпълнително дело. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че сумите за държавни вземания, чието възстановяване се иска, не са недължимо платени поради отпадане на основанието за плащането им. С влязло в сила съдебно решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 32-103182/04.06.2015 г. на началника на М. В. за възникване на митническо задължение по ЕАД № 13BG002000J0004751/22.10.2013 г. Отмяната на решението на митническия орган по отношение на "Ю. Л. Е. С. Е." ЕООД не ползва жалбоподателя, спрямо когото е налице стабилен административен акт. по отношение на искането за възстановяване на заплатените съдебни разноски по оспорването на решението на началника на митница В. и разноски по изпълнителното производство съдът е приел, че са дължими като направени в резултат на упражнено право на съдебно обжалване и образуваното изпълнително производство след влизане в сила на административния акт. По тези съображения е обосновал извод за законосъобразност на оспорения пред него отказ за възстановяване на антидъмпингово мито, данък върху добавената стойност, лихви върху тях и разноски. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. Същите са установени правилно от съда и се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е, че с решение № 32-103182/04.06.2015 г. началникът на М. В. е определил държавни вземания за вносно мито, антидъмпингово мито и данък върху добавената стойност, платими от "Ю. Л. Е. С. Е." ЕООД и "Е. Е. Б. Меритайм" ЕООД. Двете дружества са оспорили решението на митническия орган. С влязло в сила решение по адм. дело 1950/2015 г. на Административен съд - В., оставено в сила с решение № 11726/02.11.2016 г. по адм. дело № 2458/2016 г. на Върховния административен съд (ВАС), е отхвърлена жалбата на касатора срещу този административен акт. По жалбата на "Ю. Л. Е. С. Е." ЕООД е образувано адм. дело № 1949/2015 г. С постановеното по него решение Варненският административен съд е отменил решението на митническия орган в частта, в която на това дружество е определено антидъмпингово мито и е отхвърлил оспорването му в останалата част. С решение № 10972/19.10.2016 г. по адм. дело № 2234/2016 г. на ВАС решението на първоинстанционния съд е отменено частично в отхвърлителната му част по отношение определения ДДС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав в тази му част, а в останалата част е оставено в сила. С влязло в сила решение по адм. дело № 2872/2016 г. на Административен съд - В. при новото разглеждане е отменено частично решението на митническия орган по отношение на определеното задължение за ДДС. С решение № 5749/09.05.2017 г. по адм. дело № 2414/2017 г. петчленен състав на ВАС е отхвърлил искането на "Е. Е. Б. Меритайм" ЕООД за отмяна на основание чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК на влязлото в сила съдебно решение № 11726/02.11.2016 г. по адм. дело № 2458/2016 г. на ВАС в частите, в които противоречи на друго влязло в сила съдебно решение № 10972/19.10.2016 г. по адм. дело № 2234/2016 г. на същия съд. При тези данни законосъобразно и обосновано е заключението на съда, че по отношение на касационния жалбоподател решението на митническия орган за определяне на държавни вземания е стабилен административен акт. Оспорването му е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение. Искането за отмяна на последното по реда на извънредния способ по чл. 237 и сл. АПК също е отхвърлено. Съгласно правилата на чл. 177, ал. 1 АПК решението на съда има сила за страните по делото. Когато бъде отменен административен акт, то има действие по отношение на всички. Отмененото от съда решение на началника на М. В. за определяне на антидъмпингово мито и частично за ДДС в частта по отношение на "Ю. Л. Е. С. Е." ЕООД не представлява основание за възстановяване на внесените суми от касатора. В това съдебно производство той не е бил страна. Със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на съдебното решение, а изложените в него мотиви не са обвързващи. Отмяната на акта няма действие спрямо другото задължено лице, чието оспорване е отхвърлено изцяло с влязло в сила съдебно решение. Следователно, основанието за плащане на държавните вземания спрямо касационния жалбоподател не е отпаднало и същите са били дължими. Неточното позоваване в обжалваното решение на разпоредбите на чл. 214, ал. 2 и чл. 217 (отм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) ЗМ не влияе на крайния правен извод за материална законосъобразност на оспорения акт. Касаторът не сочи друго основание за отпадане на основанието за плащане на внесените суми и за възстановяването им извън изложените мотиви в решението на петчленния състав, с което е отхвърлено искането му за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК, които мотиви нямат обвързваща сила. Предвид изложеното и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявено искане на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение