Решение № 8359 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2019 г.

Решение № 8359 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. против решение № 2375/07.12.2018 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 2067/2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03000316006185-091-001/29.03.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В.. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изложените от първоинстанционния съд мотиви са противоречиви и взаимно изключващи се. От една страна съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, че не е установено извършването на реални доставки от "Фреско Комерс" ЕООД, но въпреки това признава данъчен кредит по тези доставки. Излага подробни съображения, с аргументи от практиката на Съда на ЕС, че само действително осъществените доставки на стоки пораждат право на приспадане. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Хепи Лейди" ЕООД, гр. В. чрез адв. М. Д. оспорва касационната жалба, по съображения за липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, изложени в представен по делото писмен отговор и поддържани в молба от 13.05.2019 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Хепи Лейди" ЕООД, гр. В. е отказано право на данъчен кредит в общ размер 13 164. 52 лева и лихви за забава в размер на 3 868. 67 лева за периода м. 01. 2014 г. - м. 07. 2014 г. по фактури, издадени от "Фреско Комерс" ЕООД. Предмет на доставките са различни видове плодове и зеленчуци. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт. В мотивите си е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предписаната от закона форма и е подписан с квалифициран електронен подпис на издателите му. Не са установени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизията. По материалната законосъобразност на установените задължения за ДДС, съдът е приел, че представените фактури не удостоверяват получаване на стоките от жалбоподателя. По отношение на представените от ревизираното дружество стокови разписки е обосновал извод, че не обективират изявление на "Фреско Комерс" ЕООД за съществуването на описаните действия по предаване на плодове и зеленчуци, тъй като тези частни документи са оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК и от жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест не са ангажирани каквито и да било доказателства относно авторството им. Събраните гласни доказателства съдът е преценил като такива, които дават информация за механизма на доставките, но тяхната достоверност не се потвърждава от писмени доказателствени източници, от счетоводната документация на прекия доставчик и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза. По отношение на представените фискални бонове за плащане по фактурите, съдът е приел, че съставляват косвено, не и пряко доказателство за реалност на доставките. Плащането не е определено от закона като предпоставка за признаване на право на данъчен кредит. От тези доказателства е направен извод, че не е установено при условията на пълно доказване реалното предаване на стоките, предмет на спорните фактури от прекия доставчик "Фреско Комерс" ЕООД. От друга страна според заключението на съдебно - счетоводната експертиза, счеотводството на получателя Хепи Лейди ЕООД позволява хронологично проследяване на стоките след тяхното заприхождаване до тяхното изписване чрез влагане в складовете на дружеството. Според съда информацията за последващата реализация на стоките предполага извод, че предходните доставки са изпълнени, но не и от издателя на фактурите. С оглед съдебната практика на Съда на ЕС (по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-285/11 и С-643/11) съдът е приел, че липсата на реалност на фактурираните доставки не е основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит. По-конкретно съдът е приел, че Директива 2006/112 не допуска на задължено лице да се откаже правото на приспадане за доставка на стоки, поради това, че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка се счита, че последната не е реално извършена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която основава правото си на приспадане е част от измама с ДДС. А. в тази насока съдът е почерпил от характеристиката на правото на приспадане като неразделна част от механизма на ДДС, цели да освободи стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност и че по принцип това право не може да бъде ограничавано. С тези мотиви е прието, че законосъобразен отказ на правото на данъчен кредит изисква установяването на две предпоставки - липса на реална доставка и знание на получателя, че участва в данъчна измама. В конкретния случай според съда, приходната администрация не се позовава на никакви обективни данни, че ревизираното дружество като получател по доставките е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама с ДДС. Т. мотивиран съдът е приел, че оспореният ревизионен акт не е съобразен с материалноправни разпоредби и е постановил отмяната му. Решението е неправилно постановено. Основателни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон. В противоречие с практиката на Съда на ЕС, първоинстанционният съд е приел, че правото на приспадане на ДДС не може да бъде отказано поради липса на реална доставка. Константно при тълкуването на чл. 167 от Директива 2006/112, както и в практиката на Съда, така практиката на националните съдилища се приема, че наличието на действително осъществена /реална/ доставка е основна предпоставка за възникване на правото на приспадане. Това е прието и по делото "Боник", С-285/1, което съдът е цитирал в обжалвания съдебен акт. В т. 31 от цитираното решение е посочено, че за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане..., е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани (от Боник) за извършването на облагаеми сделки. В случая съдът е извършил дължимата проверка на доказателствата по делото, установил е, че не се установява реалното осъществяване на доставките на стоките между "Фреско комерс" ЕООД и "Хепи Лейди" ЕООД, но въпреки това е приел, че правото на данъчен кредит не може да бъде отказано, тъй като не е установено, че получателят участва в данъчна измама. Вярно е посочено от съда, че правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да се бъде отказано, тъй като гарантира спазването на принципа за данъчен неутралитет. Но цитираните принципни положения по тълкуване на чл. 167 и чл. 168 от Директива 2006/112 изведени в практиката на Съд на ЕС (съединени дела С-80/11 и С-142/11, дело С-285/11 и по дело С-643/11) са дадени при наличието на действително осъществени доставки. В конкретния случай от "Хепи Лейди" ЕООД не е доказано доставянето на стоките от "Фреско Комерс" ЕООД и предаването им в складовете на дружеството. Това е така, защото от една страна ревизираното лице не е установило авторството на подписа положен за предал в представените по делото стокови разписки, чиято автентичност е оспорена по реда на чл. 193 ГПК. От друга страна доставянето на стоките не се установява от съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства и преписи от счетоводните книги на доставчика и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При правилно установени факти, неправилно съдът е тълкувал и приложил материалния закон. По тези съображения, настоящият състав намира, че са налице касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество като се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. На касатора се дължат разноски в общ размер на 2218. 66 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платена държавна такса за касационното обжалване. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,