Решение № 2685 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директорът на Териториална дирекция Митница Пловдив чрез процесуалния си представител юриск. Ж. Стефанова срещу решение 2277/07.04.2021 г., постановено по адм. дело 10017/2020 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отменено решение РТД 3000 - 2030 /32 263309 от 09.09.2020 г. на посочения по горе директор, с което е коригирана подадената от ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия митническа декларация MPH 19BG003010002006R1 от 27.02.2019 г. за стока 3/3 - пресни домати, тип кръгъл, червен 3 на следните елементи данни (ЕД) 1/10 режим клетка 37 (1), като е отказано освобождаване на представеното обезпечение в размер на 6 042,76 лв. и същото е задържано като плащане на дължимото вносно мито и е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 680,75 лв., както и дължими лихви. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател решението на съда е немотивирано, като превратно са тълкувани фактите и обстоятелствата, имащи отношение към спора. Сочи се в касационната жалба, че анализът на отношенията между вносителя и търговската верига по отношение, че вносителят продава на загуба не трябва да бъде формален, а да се отчита многообразието, сложността и продължителността на търговските отношения между вносителя и търговската верига Лидл. В тази връзка касаторът твърди, че митницата е анализирала това обстоятелство, като било отчетено еднообразието на сделките при вноса и късата верига за доставки, състояща се само от трима участници: продавач от Турция + купувач = вносител в ЕС + краен клиент (Лидл). Твърди се, че след като митницата е анализирала тези отношения не е приела за коректна и достоверна декларираната при вноса висока покупна цена в Турция като база, въз основа на която да изчисли митническата стойност. Касаторът се позовава на решение по дело С 308/19 и на Директива (ЕС) 2019/633, чиято цел е да се защитят по слабите партньори във веригата за доставки от по силните големи стопански субекти (търговските вериги). Като нелоялни търговски практики касационният жалбоподател счита действията, които се налагат едностранно от единия търговски партньор на другия. В тази връзка се развива довод, че веригата за доставки на селскостопански стоки е особено податлива на нелоялни търговски практики поради дисбаланса между малките и големи стопански субекти, като в чл. 3 от тази Директива са изброени търговски практики, които са забранени. Касационният жалбоподател твърди, че събраните по делото доказателства са били превратно преценени от съда, като по този начин съдът не е разкрил обективната истина, не е изяснил релевантни за спорното право факти и доказателства, както и превратно е тълкувал тези, които е поставил на обсъждане и е базирал решението си на предположения. В голяма част от касационната жалба са изложени установените по делото факти и обстоятелства с твърдения за законосъобразно проведено административно производство и за аргументирано решението на митническия орган. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди решението на директора на ТД Митница Пловдив" (бивша ТД Тракийска). Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото са депозирани писмени бележки от юриск. Симеонова, ведно с приложен списък на разноските и е направено искане за присъждането им. Ответникът по касационната жалба "ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия с посочен съдебен адрес в гр. София чрез процесуалния си представител адв. Г. Горанов, в депозираните по делото писмен отговор срещу касационната жалба и молба с характер на писмена защита, я оспорва и моли обжалваното решение правилно, да се остави в сила. Претендира се присъждане на разноски в размер на 670 лв., посочен в представения списък за разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава писмено заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение да се отмени като неправилно съобразно представеното писмено заключение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени обжалваното митническо решение, първоинстанционният съд е приел, че неправилно митническите органи са приели, че представените пред тях доказателства не са удовлетворяващи и са отказали да признаят декларираната от дружеството митническа стойност, определена по метода на договорната стойност. Според съда по подадената митническа декларация са представени: фактура за покупка и за транспорт, международна товарителница, фактури за продажбата на стоките на първо търговско ниво, стокови разписки за получаване на стоките, потвърждения за получени доставки, справка калкулация за формиране на продажната цена, извлечения от счетоводни сметки, дневниците за покупка и за продажба на стоките, декларации по ЗДДС и VIES декларации, както и доказателства за плащане на доставната цена. Направен е извод в обжалваното решение, че представените доказателства са многобройни и непротиворечиви, и няма причина да не бъдат ценени. Въз основа на доказателствата съдът е приел за установено, че договорената и реално платена цена на стоката 10368 кг. пресни домати е 7 962,62 евро, както е установено и от вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, чието заключение съдът е кредитирал като обективно и обосновано. Въз основа на тази цена е посочено, че митническата стойност на стоката, определена по метода на най голямото сборно количество продадени стоки в страната, посочен в чл. 74, параграф 2, б. в съобразно Регламент (ЕС) 952/2013 г., е 10 160,64 евро или 98 евро/100 кг. Направен е извод от съда, че след като не са налице данни, че договорената и реално платена цена на стоката е различна или, че е налице неспазване на някое от условията по чл. 70 71 от посочения Регламент, то митническите органи не могат да откажат да признаят определената по този начин митническа стойност или да приемат за такава стандартната вносна стойност. В този смисъл съдът е приел за неоснователни доводите на митническите органи, че посочените по горе доказателства не са удовлетворяващи, а именно, че продажната стойност на процесните домати е по ниска от митническата им стойност и съответно, че не се формира печалба от съответната търговска операция и затова е прието за основателно оплакването на дружеството, че административният орган е игнорирал дадените от него обяснения, касаещи продължителността и характера на неговите взаимоотношения с търговската верига Лидл България, които обосновават липсата на положителен финансов резултат (печалба) от конкретната доставка. Наведен е основателен довод според съда от дружеството вносител, че с купувача на вътрешния пазар Лидл България" ЕООД имат дълготрайни търговски взаимоотношения, които позволяват отделни партиди да бъдат продавани на по ниска от себестойността им цена. Съдът е приел, че неправилно административният орган е отхвърлил доводите на дружеството, мотивирайки се, че обезпечението е еднократно и покрива една единствена операция на потенциално митническо задължение, а не декларациите, подадени в рамките на един месец. В тази връзка първостепенният съд е приел, че разглеждането на търсената от митническите органи пазарна логика не изключва анализа на отношенията между страните в по широк контекст. Съдът е счел, че административният орган неоснователно е игнорирал обясненията на дружеството в тази насока и представените от него доказателства, което прави необоснован извода му за отсъствие на търговска (пазарна ) логика в извършената стопанска операция. По изложените по горе мотиви решаващият съд е приел, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно и го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че дружеството вносител е платило обезпечение в размер на 6 042,76 лв. и същото е задържано от митническите органи като плащане на дължимото вносно мито, както и е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 680,75 лв., както и дължими лихви. Това обезпечение дружеството е заплатило при внос на домати, тип кръгъл от Турция и общо тегло от 10368 кг., като договорената и реално платена цена на доматите е 7 962,62 евро. Съгласно чл. 75 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 се определят правила за входни цени, а параграф 2 от същата разпоредба предвижда, че когато декларираната митническа стойност е по висока с 8 % дружеството вносител внася обезпечение. Следователно посочените 8 % имат значение само за определяне или не на дължимо обезпечение, но не е относимо за определяне на митническата стойност. Това обезпечение се явява гаранция в размер на дължимото мито и в случая такова е внесено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че митническата стойност, като определена по най голямото сборно количество продадени стоки съгласно чл. 74, параграф 2, б. в) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е общо 10 160,64 евро или 98 евро/100 кг. Относимо за процесния казус е решение от 21.09.2023 г. по дело С 770/21 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). В него е изследван сходен внос от Турция и последващата му продажба на територията на ЕС Румъния, която според митническата администрация е на загуба, което противоречи на пазарната логика., тъй като тя изисквала продавачът да се стреми към реализирането на търговска печалба. В тази връзка в решението на СЕС са изложени мотиви, че за целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за плодове и зеленчуци чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г. е предвиден механизъм входна цена, която се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита. Характерното за тези мита съдът е посочил, че те са толкова по високи, колкото по ниска е стойността на вноса. Според чл. 181, параграф 2 от същия Регламент държавите членки се задължават да съобщават на ЕК за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, които са внесени от трети държави и продавани в държавите членки, както и общите им количества. По отношение на загубите в решението си СЕС посочва, че сама по себе си констатацията, че вносител е препродал стоките на територията на ЕС на загуба не води автоматично до извод, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителната. Такива изводи на СЕС в цитираното решение, се съдържат и в решения по дела С 291/15 и С 160/18. Това означава, че не може само с мотиви за загуба при последващата продажба в рамките на СЕС за митническите органи да възникне съмнение в декларираната митническа стойност от трета страна, която стока впоследствие е препродадена на държава членка. В оспорения пред първостепенния съд индивидуален административен акт мотивите за възникналото у митническите органи съмнение в разликата в цените на декларираната митническа стойност на вноса и определената от ЕК входна вносна цена, което заедно с това и препродажбата на същите стоки на територията на ЕС на загуба, е именно загубата за оспорващия, която не е рентабилна търговска практика. В тези случаи категорично и в решение по дело С 770/22, както и в решение по дело С 291/15 на СЕС се сочи, че такова съмнение у митническите органи може да възникне, когато посочената разлика на цените е с повече от 50 %, т.е. само над посочения процент може да се приеме, че е налице значителна разлика в посочените стойности по горе. Ако това е така и партидата е продадена загуба, ще следва да се изследват и документите, които са представени от вносителя и от които заедно с останалите два критерия да се установи, че декларираната стойност е недействителна. Само в тези случаи не следва да се уважава искането на вносителя за освобождаване на внесеното от него обезпечение, но процесният случай не е такъв. Разлика повече от 50 % (между декларираната митническа стойност, която е договорена и реално платена в размер на 87,41 евро/100 кг. и определената за 27.02.2019 г. вносна стойност от Европейската комисия - 74,4 евро/100 кг.) не е налице в настоящия случай, поради което само наличието на загуба при последващата след вноса продажба на същите домати в страна членка на ЕС - Румъния не е достатъчно, за да се формира съмнение у митническите органи за достоверността на декларираната договорна стойност и за отхвърляне на искането за освобождаване на обезпечението. В случая последващата продажна цена на стоките в размер на 98/100 кг. е по ниска, като се има предвид, че в митническата декларация на вносителя са посочени и направените разходи по доставката и общата сума е 99,72 евро/100 кг. При неустановяване на разлика повече от 50 %, първостепенният съд правилно е приел, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно и е уважил искането на дружеството за освобождаване на обезпечението. В същия смисъл е и решение по адм. дело 11038/2021 г., както и решение по адм. дело 2586/2023 г. на ВАС, Първо отделение. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на "ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия следва да се заплатят направените по делото в размер на 670 лв. за касационната инстанция съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК от адв. Г. Горанов. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение