Решение № 192 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3786/2011 г.

Решение № 192 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3786/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "БКС" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливница, Софийска област, представлявано от управителя Филип Александров Иванов, чрез адв. Н. Иванова, против Решение № 163 от 12.01.2011 г. на Административен съд София-град, по адм. д. № 5293 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 2300-1278/30.01.2008 г., потвърден с Решение № 1077/17.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 344 865,29 лв. за данъчни периоди през 2004, 2005 и 2006 г. по фактури, издадени от ЕТ "Дивен-Любчо Петков", "Викс 2002" ЕООД, "Атол Къмпани" ЕООД, "Галтрейд" ЕООД, "К и В интернешънъл" ЕООД, "Лоренцо-98" ЕООД, "Гимли" ЕООД, "Проконсулт-Р" ЕООД, "Места 2002" ООД, "Саби-В" ЕООД, "Дед-03" ЕООД, "Рундо" ЕООД, ЕТ "Нонекс 2000-Иван Живков", "Аква полис СП" ЕООД, "Строй Комерс-М" ЕООД, "Места 1 2002" ЕООД, "Крав Мага" ЕООД, "Ерко Комерс" ЕООД, "Металик" ЕООД и "Българска финансова компания" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в незачитане на приети без оспорване писмени и гласни доказателства, както и експертни заключения. Не са взети предвид представените ДРА на преките доставчици, в които не са извършени корекции на декларирания ДДС за внасяне за процесните данъчни периоди, както и плащането на ДДС по ДДС-сметки на някои от доставчиците. Излагат се конкретни съображения за доказана реалност на доставките на всеки доставчик. Твърди се, че са доказани и последващи облагаеми доставки, извършени от ревизираното лице, с предмета на процесните фактури. Поддържа се, че съдебното решение противоречи на разпоредбите на Директива 2006/112 ЕС и практиката на СЕС по тълкуването й и нарушава Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, като не се съобразява с практиката на Съда по правата на човека. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калоферова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на посочените по-горе доставчици на строителни материали, строителни услуги и дизелово гориво като първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит на получателя по тях. В ревизионното производство за всички доставчици, с изключение на "Крав мага" ЕООД, "Лоренцо 98" ЕООД и "Рундо" ЕООД, не са били открити лица за контакти на декларираните данъчни адреси. Тези констатации са потвърдени и от основното заключение на вещото лице Георги Атанасов, което е изготвено въз основа на представените по делото писмени доказателства, но без проверки в счетоводствата на доставчиците, които отново не са били открити на декларираните данъчни адреси. Това означава, че заключението на вещото лице за отразяване на приходи в счетоводствата на доставчиците по процесните фактури, въз основа на компютърни разпечатки на дневници на синтетични и аналитични сметки и оборотни ведомости без връзка със заключение за редовност на водените счетоводства от доставчиците, е необосновано, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съгласно първото допълнителното заключение на вещото лице Г. Атанасов, на фирмите - преки доставчици или не са съставяни ревизионни актове за периоди по ЗДДС, съвпадащи с процесните или в издадените РА, с подобен предмет, липсва констатация за редовност на водените счетоводства поради непредставяне на първични и вторични счетоводни документи или липсва изобщо счетоводство /напр. доставчикът "Гимли" ЕООД/. Посоченото прави несъстоятелно касационното оплакване, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел липсата на корекции в съставените на доставчиците РА за периоди по ЗДДС, съвпадащи с процесните, в декларирания ДДС за внасяне за тези периоди. Преобладаващата съдебна практика на ВАС не приема поддържаното в касационната жалба, че съставянето на РА на доставчиците за посочените периоди по ЗДДС само по себе си е достатъчно за признаване на право да данъчен кредит на получателя по доставките, без наличие на доказателства за реалността на доставките, по които се претендира това право. Още повече, когато РА са издадени при неоткриване на ревизираните лица и липса на данни за редовност на счетоводствата им, какъвто е случаят. Нито в хода на ревизията, нито при оспорването на РА са представени доказателства за трудов, технически и материален капацитет на фирмите - доставчици за осъществяването на доставките. Това е потвърдено и от третото неоспорено допълнително заключение на вещото лице Атанасов. В тази връзка, приетото без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което строително-монтажните работи, предмет на част от процесните фактури, са реално извършени и стоките и материалите, предмет на останалата част от фактурите, са реално вложени, с основание е прието от първоинстанционния съд като недоказващо осъществяването на доставките именно от фирмите, посочени като издатели на фактурите, а този е всъщност спорният предмет на доказване. Събраните по делото гласни доказателства относно реалното изпълнение на предмета на доставките са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 158 вр. чл. 57 ДОПК. Не се оправдава касационното оплакване за неправилна преценка на доказателствената сила на представените пред първоинстанционния съд протоколи за установяване на извършени СМР. Правилно съдът е приел, че става дума за частни свидетелстващи документи без материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, които следва да се преценяват с оглед на всички доказателства по делото. При липса на лица за контакти с преките доставчици, установено и от приетите експертни заключения и съставяне на РА на повечето от доставчиците при неоткриването им на данъчните адреси във връзка с прекратяване на регистрацията им по инициатива на органите по приходите и при липса на редовно водени счетоводства, обосновано съдът е приел за недоказани, удостоверените в протоколите с недостоверна дата, факти. Представените многобройни доказателства за фактуриране на строително-монтажни работи от страна на ревизираното лице като изпълнител в полза на различни дружества също не доказва, че осъществените строежи са извършени от процесните фирми-преки доставчици. За превоза на строителни материали и дизелово гориво в големи количества дори няма твърдения как и от кого са осъществени. Неоснователни са касационните оплаквания за противоречие на решението с практиката на СЕС и на Съда по правата на човека. В т. 53 от мотивите на решение от 19 септември 2000 г., постановено по дело С-454/98, Съдът на Европейските общности /сега СЕС/ подчертава, че правото на данъчен кредит се упражнява само във връзка с дължимия ДДС, т. е. този, който съответства на осъществена облагаема доставка. Пак там е подчертано, че правото на данъчен кредит не се разпростира върху данък, който е станал дължим само защото е посочен във фактурата. От друга страна, както по делото "Булвес" АД срещу България, така и по това "Център за подпомагане на бизнеса" срещу България, от фактическа страна не е имало спор, че обсъжданите там доставки, по които е отказано право на данъчен кредит са реално осъществени от посочените във фактурите издатели. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касационната жаба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 001,51 лв., на осн. чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 161 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение