Решение № 8540 от 21.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6315/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. К. Костадинов, против решение 2311/09.04.2024 г., постановено по адм. дело 401/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, поради което е поискана отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД, чрез юрк. Е. Вълчева, с писмено становище оспорват касационната жалба и молят за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Л. Л. Т., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното в настоящото производство съдебно решение АССГ е отменил по жалбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД Решение Ж-866 от 11.10.2023 г. на КЕВР, с което са им дадени задължителни указания в седмодневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на Л. Л. Т. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект фирмена сграда , с ИТН 1440952, находящ се в гр. Пловдив, [адрес], и в седмодневен срок след изпълнение на дадените указания да уведомят Комисията за енергийно и водно регулиране за предприетите действия. Със съдебното решение също така Комисията е осъдена да заплати на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и на Електроразпределение Юг ЕАД сума от по 150 лв. за сторените от тях разноски по делото. От фактическа страна по делото е установено, че Л. Л. Т. е поискал от Електроразпределение Юг ЕАД промяна на ползваната от него партида от небитов на битов клиент, като за доказателство представил Нотариален акт от 30.12.1994 г. за собственост върху фирмена сграда със застроена площ от 22 кв.м. и удостоверение за наследници. От дружеството му е изпратен отговор, че искането му не може да бъде удовлетворено, тъй като предназначението на обекта следва да бъде променено. Т. оспорил отказа, в следствие на което се стигнало до издаване на оспорения административен акт. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че оспореното Решение Ж-866 от 11.10.2023 г. на КЕВР е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Посочено е, че процедурата по издаване на оспорения административен акт е спазена, като е направен анализ на понятията битов и небитов клиент. Прието е обаче, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обектът, а не от неговото устройствено предназначение, но нуждите не могат да се предполагат, нито да се определят от голословното твърдение на собственика на обекта, а следва да са подкрепени с доказателства. Съответно, следва да се докаже, че обектът, за който се иска промяната, действително се ползва като жилищен, защото ако се възприеме само твърдението на Т., то може да се стигне до злоупотреба от страна на лицето. Посочено е, че по преписката няма доказателства, че действително процесният магазин е пригоден за живеене съгласно изискванията на чл. 40 ЗУТ. Въз основа на гореизложеното административният съд отменил оспореното Решение Ж-866 от 11.10.2023 г. на КЕВР. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната инстанция, в настоящия съдебен състав, намира, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с материалния закон и преобладаващата съдебна практика. Видно от събраните доказателства, Л. Л. Т. подал на 13.02.2023 г. заявление за услуга до Електроразпределение Юг ЕАД за смяна на снабдяването с електрическа енергия от небитов на битов клиент. Съответно, правилно в оспорения административен акт КЕВР е приложила съответните материални норми, посочвайки, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а на параграф 1 от ДР на ЗЕ, небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Правилно е посочено, че въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, а именно: чл. 2, т. 10, съгласно която битов клиент означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, съгласно чл. 2, т. 11 - небитов клиент означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди и включва производители и клиенти на едро. Анализът на двете разпоредби ясно показва, че разграничението между двата вида потребители е на плоскостта на нуждите, за задоволяването на които се купува и ползва енергията, а не на плоскостта на характера, вида и предназначението на обекта, като жилищен или стопански. Дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Речниковото значение на понятието бит е съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група и е начинът на всекидневен живот. Жилище от своя страна е помещение, предназначено за живеене или място, пригодено за живеене. С оглед изложеното, и на плоскостта на ЗЕ, разделението на двата вида клиенти е съобразно различните нужди, които те ще задоволяват със закупената електрическа енергия, а не съобразно предназначението на обектите, където ще я потребяват. Тази концепция е залегнала и в текстове в Общите условия на дружествата. За клиента е налице право да ползва електрическата енергия за битови или за стопански нужди и право да предприема действия по промяна на предназначението на цялата или част от използваната електрическа енергия (от небитова на битова или обратно) на територията на един обект. Критериите за дефиниране на клиентите са заложени и в разпоредбите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с Решение ОУ-013 от 10.05.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (Общи условия, ОУ). Дефиницията за клиент съгласно чл. 1, т. 4 от ОУ включва понятието потребител на електрическа енергия за битови нужди" - физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и понятието потребител на енергия за стопански нужди" - физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството. Нормата на чл. 6, ал. 1 от Общите условия дава възможност електрическата енергия да се използва от клиента за битови или стопански нужди. Ал. 4 на чл. 6 предвижда, че клиентът е длъжен незабавно и писмено да уведоми дружеството в случаите, когато на територията на един обект се наложи промяна на предназначението на цялата или част от използваната електрическа енергия (от стопанска на битова или обратно). В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 10, т. 1 от ОУ клиентът има право да използва електрическата енергия според предназначението на обекта - битов или стопански. Съгласно чл. 11, т. 3 от ОУ клиентът се задължава да уведоми писмено електроснабдителното дружество в 30 (тридесет) дневен срок за всяка промяна, свързана с подадените от него лични данни, адресна регистрация, данни на фирмата, промени в собствеността, промени в начина на ползване на обекта, наложени временни ограничения върху ползването на обекта. Анализът на цитираните по-горе разпоредби обосновава извода, че критерият за разделение между битов и небитов клиент е само и единствено на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, в които ще я потребяват, какъвто извод е извел първоинстанционният съд. В този смисъл е и константната практиката на ВАС по идентични казуси, като посоченото от АССГ в оспореното решение решение 8149/26.07.2023 г., постановено по адм. дело 1447/2023 г. на ВАС е изолирана практика, която не се споделя от настоящия тричленен състав на ВАС. Следователно, промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на Закона за устройство на територията. В случая Директива 2009/72/ЕО, ЗЕ и Общите условия са специални разпоредби, регламентирани в нормативна уредба, уреждаща специфичните изисквания за пазара на енергия, които имат предимство пред общите правила на ЗУТ. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение противоречи на приложимите материалноправни разпоредби на закона и следва да бъде отменено, като вместо това се потвърди решението на КЕВР като законосъобразно. С оглед изхода на спора, и своевременно направените в двете инстанции искания за присъждане на разноски, на КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 200 лева,, платими по 100 лева от всяко едно от дружествата ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД. Водим от изложеното, и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение