Решение № 2951 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2012 г.

Решение № 2951 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 135 от 01.10.2012 г., постановено по административно дело № 196/2012 г., Административен съд - Ловеч е: 1) отменил като незаконосъобразно решение № 27/28.06.2012 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Ловеч, и оставеното с него в сила разпореждане за отказ № О-10-000-00-00511081/22.05.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за осигурителен риск "майчинство" за периода 30.03.2012 г. - 10.05.2012 г. по болничен лист № 0431912, серия А 2012, издаден на 02.04.2012 г.; 2) разпоредил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил ТП на НОИ - РУСО - Ловеч да заплати на Надя Павлинова Григорова от гр. Ябланица сумата от 150 лв., представляващи извършени деловодни разноски. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се отхвърли подадената от Надя Павлинова Григорова първоначална жалба срещу решение № 27/28.06.2012 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч като неоснователна и недоказана. Ответницата по касация - Надя Павлинова Григорова от гр. Ябланица, действаща чрез повереника си адв. Тихолов, в писмени възражение и защита оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски за производството в касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка по казуса не е спорна. Надя Павлинова Григорова, регистрирана като едноличен търговец, е подала в ТД на НАП - Ловеч декларация като самоосигуряващо се лице на 29.06.2009 г., в която е посочила, че упражнява дейността от дата 26.01.2009 г. и заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица (т. е. вкл. "общо заболяване и майчинство"). Внесла е в изискуемия размер осигуровки за риска "общо заболяване и майчинство" за времето от 26.01.2009 г. до 30.06.2012 г. В РУСО - Ловеч е представила валиден болничен лист за временна неработоспособност през периода от 30.03.2012 г. до 10.05.2012 г. (общо 42 дни) поради раждане и майчинство, в който е записано раждането на 30.03.2012 г. С разпореждането от 22.05.2012 г. на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, на Надя Павлинова Григорова е отказано отпускане на парично обезщетение по болничния лист за посочения период. Административният орган е изложил като мотив за отказа, че Григорова не е направила своя избор за вида осигуряване в законоустановения 7-дневен срок по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 29.06.2012 г. при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на РУСО - Ловеч е оставил без уважение възражението на Григорова и е потвърдил разпореждането, като е възприел и доразвил мотивите на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, формулирайки извод, че когато самоосигуряващите се лица са заявили вид осигуряване за общо заболяване и майчинство след изтичане на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, нямат право да получават парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, тъй като не е следвало да се осигуряват за посочените рискове. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, с подложения на касация съдебен акт Ловешкият административен съд е приел атакуваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Ловеч за незаконосъобразно, по съображения, че ако и подадената от Надя Григорова декларация за избор на вида осигуряване да не е породила последици за календарната 2009 г., то считано от началото на 2010 г. Григорова е имала качеството на осигурено лице, вкл. и към момента на настъпване на осигурителния риск и издаването на болничния лист, тъй като повече от две години преди това е декларирала, че започва дейност като самоосигуряващо се лице, избрала да се осигурява за всички осигурителни рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица и е внесла дължимите осигурителни вноски за фонд "общо заболяване и майчинство" над 24 месеца "непрекъснато", като има повече от изискуемия шест месеца осигурителен стаж. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен по своя резултат, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Според чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че ответницата по касация е придобила осигурителен стаж с изискуемата продължителност за осигурените рискове по тези разпоредби. Лицето е започнало да упражнява дейност като едноличен търговец, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт - т. е. от започването на дейността си като самоосигуряващо се лице, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО Надя Григорова в това си качество е осигурена задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е бил относно качеството й на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. В разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО е уредено, че лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство - т. е цитираната норма създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, ако желаят, да се осигуряват и за този осигурителен риск. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Идеята на нормотвореца е самоосигуряващите се лица сами да определят вида на осигуряването с подаване на тази декларация в компетентната териториална дирекция на НАП. Такава декларация в случая е подадена от Надя Григорова на 29.06.2009 г., т. е. след посочения в разпоредбата 7-дневен срок, считано от декларираната дата на започване на дейността - 26.01.2009 г. В декларацията е посочено, че същата ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица и за периода от започване на трудовата дейност е внесла дължимите осигурителни вноски за заявените с декларацията осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство. Правилно първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразно становището на административния орган (поддържано от директора на РУСО - Ловеч и в касационната жалба), че Григорова не е подала декларация в срока по чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, поради което няма право да се осигурява за общо заболяване и майчинство и към датата на настъпване на осигурителния риск не е придобила съответните осигурителни права и няма качеството осигурено лице. Дори и да се приеме, че е недопустимо за минал период да се заявява осигуряване, то следва да се отчете разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от цитираната наредба, който предвижда, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната година. Предвид тази разпоредба декларацията следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година - 2010 г., тъй като е подадена до края на месец януари на съответната година - 2010 г. В касационната жалба тази разпоредба е тълкувана неправилно - ако се приложи тълкуването на касатора, следва да се приеме абсурдната теза, че подадената през 2009 г. декларация не е подадена преди края на януари 2010 г. Нормата не съдържа ограничения на времето за подаване на декларация за промяна на вида осигурителни рискове в посока преди 31 януари: в нея не е посочен начална дата, от която може да бъде подадена такава декларация (липсва запис примерно от рода на "ако е подадена декларация от първи януари до края на месец януари на съответната календарна година"). Подадената след срока по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица декларация не поражда действие за годината, в която е подадена, независимо от внесените осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, но като подадена преди срока по чл. 1, ал. 4 от същата наредба - преди 31 януари на следващата календарна година, поражда правно действие за тази съответна следваща година. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че са изпълнени изискванията на КСО и наредбата: подадена своевременно декларация и направени дължими вноски за декларирания осигурителен риск "общо заболяване и майчинство" за целия период от 01.01.2010 г. до издаване на болничния лист с натрупан осигурителен стаж за този риск повече от изискуемите 12 месеца. С оглед на това, че към първия ден на временната неработоспособност са налице кумулативните условия, изискуеми от законодателя за възникване на право на парично обезщетение, то отказът на администрацията за неговото изплащане по процесния болничен лист е незаконосъобразен и обезщетението, отказано от органите на РУСО - Ловеч, е дължимо. Като е съобразил горното, съдът правилно е отменил процесните административни актове и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора основателна се явява и акцесорната претенция на ответницата по касация за присъждане на сторените деловодни разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява и пред настоящата инстанция адвокат, в размер на 450 лв. Директорът на РУСО - Ловеч не е направил в хода на касационното производство възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С даване ход по същество на делото възможността за такова възражение е преклудирана. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,