Решение № 9215 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2010 г.

Решение № 9215 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Образцова аптека Стара планина 12" ЕООД, гр. Казанлък, подадена от управителя Радостина Христова Славова - Петкова срещу решение № 422 от 28.12.2009 г. по адм. дело № 558/2009 г. на Административен съд - гр. Стара Загора. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. От данните по делото е видно, че със заповед № РД-18-743 от 12.08.2009 г. (на л. 10 от делото на АС - Ст. З.) директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Стара Загора е наредил да бъде извършена пълна финансова проверка на "Образцова аптека Стара планина 12" по изпълнението на договор № 24-1057 от 1.06.2009 г. Такава проверка е била извършена от 12.08.2009 г. до 14.08.2009 г. и за резултатите от нея е съставен констативен протокол № Р-919 от 14.08.2009 г. (на л. 48 и л. 49 от делото на АС-Ст. З.), който започва така: "От ... до ... се извърши проверка на аптека ... по изпълнението на договор № 241057/1.06.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели ...". Една от констатациите в него е тази по т. 3 - че на 12.08.2009 г. са изпълнени 19 броя рецепти, които са с липсващ подпис на магистър - фармацевт, отпуснал медикаментите. Констатацията завършва така: "Гореописаното е в нарушение на чл. 13, ал. 6, т. 5 от ИД 2009." За това нарушение с т. 3 на заповед № РД-19-517 от 28.08.2009 г. директорът на РЗОК е наложил на касационния жалбоподател санкция финансова неустойка в размер на 1710 лв. Текстът на т. 3 започва така: "На основание чл. 35, ал. 1, т. 3 б. "а" от ИД 2009 за констатирано нарушение на чл. 13, ал. 6, т. 5 от ИД 2009 ...", т.е. директорът на РЗОК е приел, че констатацията в посочения по-горе констативен протокол е за нарушение на чл. 13, ал. 6, т. 5 от индивидуалния договор на аптеката за 2009 г. и е заявил, че определя вида и размера на санкцията по правилото на чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от индивидуалния договор на аптеката за 2009 г. Пред Старозагорския административен съд е оспорена законосъобразността на тази т. 3 от заповед № РД-19-517 от 28.08.2009 г. В кориците на делото обаче се намират два договора за 2009 г., и двата приети от съда като доказателства, приложени към административната преписка (виж определението на стр. 2 от протокола за съдебното заседание, проведено на 3.12.2009 г. - л. 103 от делото). Първият от тях е договор № 24-390 от 1.06.2009 г. - на л. 16 до 29 вкл. от делото на Старозагорския административен съд. Вторият е № 24-1057 също от 1.06.2009 г. - на л. 37 до 44 от делото на Старозагорския административен съд. При съпоставянето на текстовете на чл. 13, ал. 6, т. 5 на двата договора не се установява различие. Клаузите по тези текстове са идентични и гласят така: "Изпълнителят се задължава да попълва следните данни в рецептурната бланка в момента на отпускане на лекарствените продукти: ... 5. подпис на изпълняващия рецептата и печат на аптеката." Съпоставянето на текстовете на чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" (правното основание за санкцията, според посоченото в оспорената заповед № РД-19-517 от 28.08.2009 г.) обаче показва различие. Санкционната клауза, според текста на чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" в договор № 24-390 от 1.06.2009 г., гласи така: "Санкциите се налагат от директора на РЗОК по вид и размер в зависимост от констатираното нарушение, както следва: ... 3. при нарушение на ... чл. 13 ... ал. 6 ... а) финансова неустойка в размер на 90 лв., умножена по броя констатирани нарушения" (виж текста на л. 26 от делото на АС-Ст.З.). Санкционната клауза, според текста на чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" в договор № 24-1057 от 1.06.2009 г., обаче гласи така: "Санкциите се налагат от директора на РЗОК по вид и размер в зависимост от констатираното нарушение, както следва: ... 3. при нарушение на ... чл. 13, ал. 5, ал. 7 и ал. 8." Санкцията за нарушение на чл. 13, ал. 6 е уговорена с т. 4 на този договор (виж текста на чл. 35 на л. 42 от делото на АС - Ст.З.) и при първо нарушение тя е фиксирана в размер на 220 лв. Следователно с оспорената т. 3 на заповед № РД-19-517 от 28.08.2009 г. директорът на РЗОК е приложил санкция по договор, различен от този, проверка на чието изпълнение е възложил със заповед № РД-18-743 от 12.08.2009 г. (л. 10 от делото) и чието изпълнение е било проверено според констативен протокол № Р-919 от 14.08.2009 г. (л. 48 от делото), според писмо изх. № 29-03-676 от 28.08.2009 г. на РЗОК - гр. Стара Загора (л. 72 от делото на АС - Ст. З.) и според т. III.1. от доклада на л. 87 - 91 от делото на Старозагорския административен съд, който доклад е с изх. № 21-03-139 от 26.08.2009 г. на НЗОК и с вх. № 35-00-1453 от 28.08.2009 г. на РЗОК - Стара Загора. При тези данни, установени след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Старозагорския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Този съд е констатирал наличието на два договора, но не е констатирал или не е отчел правилно съответното правно значение на различието в текстовете на техните чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" (виж мотивите, изложени на стр. 4 на съдебното решение - стр. 2 на л. 120 от делото на АС - Ст. З.). А щом като директорът на РЗОК и неговият екип сочат, че проверката и констатираното при нея нарушение е на договор № 24-1057 от 1.06.2009 г., санкцията за това нарушение също следва да бъде определена по вид и по размер, уговорени със същия договор. Като е приложил санкция, различна от уговорената с договор № 24-1057 от 1.06.2009 г. директорът на РЗОК е издал незаконосъобразна заповед, която в процесната й част (т. 3) е недействителна поради материална незаконосъобразност. Съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу тази незаконосъобразна заповед, е неправилно. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Старозагорския административен съд следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което се отмени като незаконосъобразна т. 3 на заповед № РД-19-517 от 28.08.2009 г. на директора на РЗОК. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Договорите се сключват за да бъдат изпълнявани - в уговорения срок и с уговореното качество. Щом като управителят на аптеката е поел задължение изпълнителят на рецептата да полага своя подпис и печата на аптеката в момента на отпускане на лекарствените продукти, той е длъжен да изпълнява това свое задължение. Неизпълнението на договор не се санкционира само когато се дължи на причини, стоящи извън волята и възможностите на изпълнителя, а наличието на голям брой клиенти в случая не е такава причина. В желанието си да обслужи всички, за да бъдат доволни и да продължат да бъдат негови клиенти, изпълнителят съзнателно е допуснал нарушение на уговореното с договора. Т. е. от два неблагоприятни за него резултата - да изгуби бъдещи клиенти и да бъде санкциониран заради неизпълнение на уговореното с чл. 13, ал. 6, т. 5 от договора - изпълнителят е избрал този резултат, който според него е по-малко неблагоприятен. Следователно нарушение на уговореното с договора има и то е допуснато от изпълнителя съзнателно, а не се дължи на причина, която е извън неговата воля и възможности. Само че за това нарушение директорът на РЗОК следваше да приложи санкцията, уговорена с договора, проверка на чието изпълнение е възложил, а не да прилага санкция по друг договор, неясно как се озовал в административната преписка. Тук следва да бъде посочено и обстоятелството, че в договора, предмет на решение № 4272 от 10.04.2008 г. по адм. дело № 12394/2007 г. на ВАС-VI отд., липсва клауза като тази по чл. 13, ал. 6, т. 5 от договора на касационния жалбоподател: подписът на изпълнителя и печатът на аптеката да бъдат поставени в момента на отпускане на лекарствените средства. Затова в мотивите на това решение съставът на ВАС - VI отд. поставя въпроса в какво се състои твърдяното нарушение за положен подпис от магистър-фармацевта едва след като рецептата е била вече изпълнена. Сега в процесния случай такъв въпрос не възниква, защото нарушението е ясно и очевидно: нарушено е уговореното с чл. 13, ал. 6, т. 5 от индивидуалния договор. Така че многократното позоваване на решение № 4272 от 10.04.2008 г. по адм. дело № 12394/2007 г. на ВАС-VI отд. от страна на касационния жалбоподател в процесния случай е неакуратно. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,