Решение № 7515 от 1.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Образувано е по касационни жалби от В. Томич, представляван от адвокат Василев и от Й. Ненчев и А. Ненчева, представлявани от адвокат Минчева, против решение 5957/21.10.2021 г. по адм. д. 6532/2021 г. на Административен съд - София-град. В жалбите поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и молят да бъде отменено. Оспорват изводите на съда, че удостоверението за наследници не подлежи на обжалване пред съд, а единствено съдържанието му може да бъде оспорено по административен ред. Считат, че е налице незаконосъобразно действие на администрацията и поради това предявените искове за обезщетение са основателни. Претендират заплащане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Столична община, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касаторите за причинени им имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на Столична община, изразяващи се в неправилно определяне кръга на наследниците на В. Маджарова, отразени в Удостоверение за наследници 9333 от 27.04.2018 г., издадено от длъжностно лице при СО Район Младост. Издаването му безспорно е резултат на административна услуга, но и на фактически действия на длъжностното лице по извършване на справки и служебно изискване на информация. По делото е безспорно установено, че след узнаването за издаването на процесното удостоверение, настоящите касатори са изпитали притеснение, стрес, психически дискомфорт, унижение, накърнено достойнство изгубено време и липса на доверие в общината, като институция гарантираща техните права като наследници. Като не е изяснил тези обстоятелства, съдът е постановил необоснован и немотивиран съдебен акт, който следва да бъде отменен. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Производството пред съда е образувано по искова молба от В. Томич, Й. Ненчев и А. Ненчева, срещу Столична община за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в издаване на удостоверение за наследници изх. 9333 от 27.04.2018 г. с невярно съдържание, довело до лишаване от възможност ищците да получат в наследство полагащите им се части от влоговете на наследодателя им. Първият ищец претендира имуществени вреди в размер на 462,56 лв. и 2391 евро, а вторият и третият по 231,28 лв. и 1195,50 евро всеки ведно с лихвата за забава от датата на възникване на увреждането 27.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, и за законната лихва от тази дата до окончателното плащане. Претендират се обезщетения за неимуществени вреди в размер по 2000 лв. за всеки ищец, изразяващи се в притеснение, стрес, психически дискомфорт, неудобства и загуба на време, чувство на малоценност, накърнено достойнство, унижение, изгубено чувство за сигурност и доверие в общината. Периодът, в който са претърпени е от 18.06.2018 г. за първия ищец, и 01.08.2018 г. за втория и третия ищец, когато са узнати последиците от вредоносното действие, до датата на завеждане на исковата молба. Искът за неимуществени вреди е съединен с претенция за лихва за забава върху тези суми от датата на узнаването от всеки ищец до датата на подаване на исковата молба, и законната лихва от тази дата до окончателното плащане. С обжалваното решение, Административен съд - София-град е отхвърлил предявените искове. Изложил е мотиви, че не е налице първата от предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно действие на административен орган. Съдът е посочил, че издаването на удостоверение за наследници представлява издаване на акт с удостоверително действие относно обстоятелствата, отразени в него. Позовал се е на разпоредбата на § 1, т. 2, б. а от ДР на Закона за администрацията, съгласно която административна услуга е издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение и е приел, че удостоверението за наследници е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и представлява правно, а не фактическо действие. Посочил е, че неговото съдържание може да се оспори само по административен ред, съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 АПК. По отношение на имуществените вреди съдът е приел, че за ищците е налице възможност да претендират сумите, сочени от него като претърпени имуществени вреди, на друго правно основание - чл. 55 ЗЗД, каквито действия са предприети, видно от удостоверение от СРС по гр. д. 128/2020 г. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон в частта, с която са отхвърлени предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че в удостоверение за наследници изх. 9333 от 27.04.2018 г., издадено от длъжностно лице при СО, район Младост, като единствен наследник на В. Маджарова, починала на 22.04.2018 г., е посочен съпругът й Л. Маджаров, тъй като синът й е починал преди нея. В удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. 9413 от 30.04.2018 г. обаче е посочено, че същото лице има сестра Е. Ненчева и брат В. Томич. Видно от удостоверение за наследници изх. 14281 от 06.07.2018 г. Е. Ненчева е починала и е оставила низходящи Й. Ненчев и А. Ненчева. В. Маджарова е била в брак с Л. Маджаров в периода 29.10.1961 г. 15.01.1985 г., и в периода 09.03.1989 г. до смъртта й на 22.04.2018 г. Съгласно банково удостоверение изх. 183-2 от 25.01.2021 г. на Райфайзенбанк, В. Маджарова към 22.04.2018 г. е поддържала разплащателна сметка с дебитна карта с наличност 2775,38 лв. Съгласно писмо рег. ИД-4853 от 18.02.2021 г. на ОББ, В. Маджарова към 22.04.2018 г. е притежавала отворен спестовен влог с наличност 14346,68 евро. Видно от удостоверение от СРС 25.08.2021 г., В. Томич е предявил иск срещу Л. Маджаров с правно основание чл. 55 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД за връщане на недължимо полученото въз основа на удостоверение за наследници изх. 9333 от 27.04.2018 г. Въз основа на това удостоверение за наследници изх. 9333 от 27.04.2018 г., Л. Маджаров е изтеглил 1 550,78 евро и 12 789,90 евро (или общо 14 340,58 евро) от сметката на В. Маджарова. Видно от писмо от Райфайзенбанк от 27.09.2021 г., на 03.07.2018 г. Л. Маджаров е изтеглил чрез банков превод сумата от 2775,38 лв. от сметката на В. Маджарова и я е закрил. По делото са изслушани свидетели, които са обяснили състоянието на наследниците на В. Фердинандова след узнаване на фактите, че не са били посочени в първото издадено удостоверение за наследници и сумите от влоговете и са били изтеглени от нейния съпруг. Обосновани са изводите на съда, че претенциите на ищците за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи полагащата им се част от влоговете на наследодателката В. Маджарова, са неоснователни. Сумите, които се полагат по закон на останалите наследници на В. Фердинандова, и които съпругът и Л. Маджаров е изтеглил от Райфайзенбанк и от ОББ, следва да се търсят по друг ред - чл. 55 от ЗЗД. След присъждане на съответните суми, те ще бъдат обезщетени за имуществените вреди, причинени им от Л. Маджаров. Що се отнася до претенциите за неимуществени вреди, касационната инстанция не споделя изводите на административния съд. Съдът правилно е посочил, че удостоверението за наследници е акт с удостоверително действие относно обстоятелствата, отразени в него и неговото съдържание подлежи на оспорване по административен ред, съгласно чл. 81, ал. 2 АПК. Издаването на удостоверение за наследници, респ. неиздаването му, е административна услуга, съгласно § 1, т. 2, б. а от ДР на Закона за администрацията. По силата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Тази разпоредба разпростира редът за обжалване по АПК и по отношение на извършването на административната услуга. След като законът приравнява издаването на удостоверение на наследници на ИАА, то в тази процедура трябва да бъдат спазени всички законови изисквания. От това следва, че всички действия по издаване на удостоверението трябва да са законосъобразни, т.е. процедурата да следва установения от закона ред. Административният съд е посочил в мотивите си, че издаването на удостоверение за наследници се извършва въз основа на данните от регистрите на населението, които се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР. Посочил е също така, че издаването му е резултат на фактически действия на длъжностното лице по извършване на справки и служебно изискване на информация. Справките, които се извършват, са в регистъра на населението и при нужда, в регистрите на актовете за гражданското състояние. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗГР регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2. За да е вярно, съдържанието на удостоверението за наследници следва да съответства на записаното в личния регистрационен картон на починалото лице, който е част от съдържанието на регистъра на населението. Процедурата по издаване на удостоверение за наследници е последователност от действия, които в случая не са изпълнени законосъобразно. По признание на самия ответник, длъжностното лице не е направило необходимите проверки в посочените регистри за населението. Жалбоподателите не са могли да обжалват съдържанието на това удостоверение, защото при поискване от тяхна страна, им е издадено друго удостоверение за наследници с правилното съдържание. Те не са могли да го оспорят и по причина, че не са били уведомени за издаване на неправилното удостоверение за наследници. Но е безспорно, че такова е било издадено от длъжностното лице при ответника и че то е предизвикало стрес, нервно напрежение, загуба на време за ищците по делото, които сега са принудени да търсят правата си по съдебен ред. С оглед на това, решението, в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е неправилно. В тази част решението следва да бъде отменено. Спорът е изяснен и по същество предявените с него претенции са частично основателни. Касационната инстанция приема, че обезщетение в размер на 300 лв. за всеки от ищците отговаря на размера на неимуществените вреди, които всеки от тях е претърпял. В останалата отхвърлителна част, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На касационните жалбоподатели следва да се присъдят и разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част на исковете в размер на 162 лв. за В. Томич и 300 лв. за Й. Ненчев и А. Ненчева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,