Решение № 15425 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2012 г.

Решение № 15425 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Теодора Анастасова Грозева от гр. Хасково, чрез адв. Д. Трендафилова, против Решение № 255 от 8.02.2012 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 1958 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 261005127 от 28.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 554/23.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 12 449,91 лв. главница със законната лихва от 7 856,11 лв. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 539,55 лв. главница и 550,80 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновано некредитиране на неоспореното експертно заключение; неправилни фактически изводи относно липсата на доказване на заемането на сумата от 142 000 лв. от Димитър Петков на съпруга на РЛ - Гриша Грозев; неправилно съдът преценил свидетелските показания на Димитър Петков. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът по касационната - директорът на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Процесната ревизия е обхващала периода 1.01.2004 - 31.12.2007 г. Ревизираното физическо лице не е подавало годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ, имало е минимални доходи единствено от трудови правоотношения, в същото време в данъчен период 2005 г., заедно със съпруга си Гриша Велчев Грозев, е придобило, в режим на съпружеска имуществена общност, движимо и недвижимо имущество на стойност, превишаваща размера на установените приходи, а през 2007 г. не е декларирало доход от продажбата на леки автомобили, при данъчна основа определена по чл. 33, ал. 2, т. 1 ЗДДФЛ. За 2005 г., органите по приходите са приели наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по особения ред, а за 2007 г. облагането е по общия ред, на осн. чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ. В декларацията си по чл. 124 ДОПК, РЛ е заявило начално салдо в размер на 7 200 лв. /признати от приходните органи/ и 142 000 лв. заети средства от съпруга й от лицето Димитър Маринов Петков. Ревизиращите приели, че макар да е доказано получаването на сумата от Петков през 2001 г. от Община Хасково, не е доказано съхраняването й и предаването й на съпруга на РЛ на 22.12.2003 г. /датата на представения договор за заем/. За да отхвърли жалбата на РЛ, първоинстанционният съд е приел, че са били налице основания за извършване на ревизията по особения ред за 2005 г. и ползващите се с презумптивна доказателствена сила констатации на РА за строителство и обзавеждане на семеен хотел в с. Равда, собственост на съпрузите Грозеви, с парични средства с недоказан произход, не са опровергани. Не е доказано даването в заем на посочената парична сума въз основа на писмен договор с недостоверна дата, още повече, че при насрещна проверка на лицето Димитър Маринов Петков в друго ревизионно производство е установено, че то е дало в заем на друго физическо лице 250 000 лв. на заем през 2006, 2007 и 2008 г. /л. 251/. За 2007 г. е установена продажбата на три леки автомобила, доходите от която, макар и облагаеми, не са декларирани. Решението е правилно. При подробен и задълбочен анализ на релевантните факти, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и убедителни фактически и правни изводи. Не се оправдава касационното оплакване за необосновано игнориране на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е обсъдил детайлно заключението и с основание е приел, че по отношение на началното салдо на семейство Грозеви към 1.01.2004 г., вещото лице не е компетентно да даде заключение дали в това салдо следва да се включи сумата 142 000 лв., за която се твърди, че е получена в заем от съпруга, при което изчисление на приходите и разходите, включващо посочената сума като налична при приходите, не следва да бъде кредитирано. Вещото лице е посочило, че стойностите на приходите и разходите за всяка една ревизирана година са определени правилно при ревизията и това противоречи на извода му, че методиката на определяне на данъчната основа е неправилна. Правилно съдът е приел, че спор относно размера на разходите за построяването и обзавеждането на хотела в с. Равда е липсвал, а при наличие на такъв е следвало РЛ да опровергае констатациите на РА, основани на приета в ревизионното производство оценителна експертиза. Убедителни и обосновани са мотивите на административния съд относно доказването на посочения спорен паричен заем. Без основание в касационната жалба се твърди, че органите по приходите не са оспорили писмените доказателства относно даването на заема. Още в потвърждаващото РА Решение е изтъкнато, че представеният в ревизионното производство договор за паричен заем е без достоверна дата и е представен за целите на ревизията. Свидетелските показания на свид. Петков са подробно обсъдени, както от гледна точна на достоверността им, така и по съдържание. Изтъкнатото противоречие между посочените показания и обясненията, дадени от същото лице в друго ревизионно производство, съгласно които същото лице е дало паричен заем на друго физическо лице с произход на средствата отново и от посочената в настоящето производство продажба на недвижим имот на Община Хасково, е в подкрепа на извода за недостоверност на тези показания. В частта относно облагането за 2007 г., в касационната жалба няма конкретни оплаквания и първоинстанционното съдебно решение в тази част е постановено при безспорни факти и при правилно прилагане на материалната норма на чл. 33, ал. 2, т. 1 ЗДДФЛ. Решението следва да остане в сила. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение на ответника е неоснователна поради липса на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,