Решение № 3892 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от КАЛИФЕЯ АД, ЕИК 115621918, против решение 8871 от 18.10.2024 г., постановено по адм. дело 190/2023 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Касаторът навежда доводи за недопустимост, неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът кметът на Община Хисаря, чрез процесуалния си представител адв. Недев в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за частично основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр.Пловдив отхвърля жалбата на Калифея АД в частта й против мълчалив отказ на кмета на Община Хисаря за произнасяне по заявление с вх. 26-00-1288 от 25.11.2022 г. с искане за разрешаване изработване на проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП ИПР) от 1971 г. на гр.Хисаря, относно имот 3069 по кадастралния план (КП) от 2000 г., за който са отредени УПИ І Балнеосанаториум на трудещите се селяни, УПИ І градина и УПИ ІІІ Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово, кв.36 по плана на гр.Хисаря, съгласно приложени документи за собственост и мотивирано предложение; оставя без разглеждане жалбата на Калифея АД в частта на искането по чл. 256 АПК да се задължи кметът на Община Хисаря да се произнесе по заявление 26-00-1288/25.11.2022 г. С решението Калифея АД е осъдено да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че по отношение предмета на спора, съгласно направените уточнения от жалбоподателя с молба от 15.02.2023 г. (л.57) и от 16.03.2023 г. (л.121 и сл.) се поддържа жалба срещу мълчалив отказ, а в условията на евентуалност бездействие по чл. 256 АПК по отношение заявлението от 25.11.2022 г. и отново в условията на евентуалност и против изричен отказ на кмета на Община Хисаря. Съдът приема, че съображенията в жалбата по присъединеното адм.д. 204/2023 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив за наличие на изричен отказ, касаят решение на експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при община Хисаря, с което колективния помощен орган оставя преписката без разглеждане до приключване на съдебното производство по заведено от Калифея АД срещу Община Хисаря гр.д. 2409/2022 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив с предмет установителен иск, което решение на ЕСУТ не е предмет на настоящето дело и присъединеното адм.д. 204/2023 г. Сочи, че ЕСУТ е помощен орган и в случая не е налице изричен отказ на кмета на Община Хисаря, като по делото няма данни такъв да е постановен от кмета на Община Хисаря. По тези съображения прави извод, че не е налице изричен отказ на кмета на Община Хисаря по заявление от 25.11.2022 г. Констатира, че жалбата в частта на искането по чл. 256 АПК не е оттеглена. Приема, че в изпратеното от кмета на Община Хисаря до Калифея АД писмо, с което се изпраща и взетото решение 199/08.12.2022 г. на ЕСУТ за оставяне без разглеждане на преписката и отлагане вземането на решение до решаване на гражданско правния спор отсъства волеизявление за спиране на административното производство. Сочи, че възприетото от ЕСУТ спиране на производството не освобождава кмета на общината от задължението му да се произнесе по направеното искане или да спре административното производство, въз основа на решението на помощния орган, ако приеме това за необходимо. Приема, че решението на ЕСУТ не представлява решение на компетентния административен орган и същото не е възпроизведено в писменото уведомление на кмета на общината и към момента на изпращане на уведомлението не следва да се приеме, че кмета на общината потвърждава възприетото от експертния съвет. Излага, че уведомлението на кмета е изпратено на 10.01.2023 г., когато е изтекъл срокът за произнасяне по заявлението от 25.11.2022 г. Първоинстанционният съд прави извод, че не е налице спиране на административното производство, при наличието на което не би имало мълчалив отказ. Съдът констатира, че посоченото изменение касае УПИ І Балнеосанаториум на трудещите се селяни, кв.36; УПИ І Градина и част от УПИ ІІІ Профилакториум за ДСО Редки метали гр. Бухово, кв.40 по регулационния план на гр.Хисаря от 1971 г. неприложен в конкретната част като трите УПИ се обединяват в нов УПИ І, кв.36, като регулационните граници се съвместяват с кадастралните и имотните граници на ПИ 3069 по КП от 2000 г. Посочено е, че за територията на гр.Хисаря няма влязла в сила кадастрална карта и има действащ КП от 2000 г. Констатира също, че в срока за произнасяне на административния орган е одобрена КК на урбанизираната територия на гр.Хисаря и искането не съответства с площта на ПИ 3069 по КК. Излага, че заповедта за одобрение на КККР е издадена един ден преди подаване на заявлението от Калифея АД и е обнародвана на 20.12.2022 г. (в срока за произнасяне по искането л.91 и сл.). Посочва, че ПИ 3069 е в обхвата на КККР, поради което за същият е приложима КККР със съдържащата се в нея информация за граници и площ. Посочва също така, че към обяснителната записка са представени документи за собственост, на които заявителят основава вещни права във вр. с искането до общината, по отношение на които са представени съдебни решения от страна на ответника. Съдът прави извод, че обхвата на заявлението от 25.11.2022 г. е несъответен на материалното му право, въз основа на което същият претендира наличие на основание по § 8 ПР ЗУТ. Първоинстанционният съд приема, че мълчаливият отказ е законосъобразен, тъй като отсъстват предпоставките за издаване на акта, като в случая не е установен ДРП, по отношение на който да е приложима нормата на § 8, ал.1 ПР ЗУТ. Сочи, че в заявлението, както и в скицата-предложение не е уточнена алинеята и точката по § 8, ал.2 ПРЗ ЗУТ, а административният орган не е задължен да разгледа искането на друго основание, освен посоченото, което в случая е само § 8, ал.3 ПР ЗУТ (л.16). Сочи също така, че претендираната площ по АДС от 1991 г. е 60 210 кв.м., а по заснемане 60 153 кв.м. (л.126, 127), като същата не съответства на информацията за правото на собственост от съдебните решения, тъй като в капитала на дружеството е апортиран терен с площ от 50 620 кв.м. Сочи, че искането не съответства и на данните от КК, съгласно която ПИ 3069 е с площ от 38923 кв.м. По тези съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна в частта против мълчалив отказ. Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Същото е постановено по оспорване от страна с правен интерес. Съдът е изложил подробни мотиви за срочността на жалбата на Калифея АД срещу оспорвания мълчалив отказ и правилно е конституирал ответника в производството като следва да се отбележи, че в касационната жалба липсват конкретно изложени доводи, обективиращи тезата за недопустимост на съдебния акт. Обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Калифея АД против мълчалив отказ на кмета на Община Хисаря е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е законосъобразността на мълчалив отказ на кмета на Община Хисаря по заявление, вх. 26-00-1288 от 25.11.2022 г., подадено от Калифея АД с искане за допускане изменение на подробен устройствен план - плана за регулация ПУП ИПР) за УПИ І Балнеосанаториум на трудещите се селяни, кв.36, УПИ І градина и част от УПИ ІІІ Профилакториум за ДСО Редки метали - гр. Бухово, кв.40 по регулационния план (РП) от 1971 г. на гр.Хисаря в обхват: УПИ I Балнеосанаториум на трудещите се селяни, кв.36, УПИ І градина и част от УПИ ІІІ Профилакториум за ДСО Редки метали - гр. Бухово, кв.40 по РП на гр. Хисаря от 1971 г., които се обединяват в нов УПИ І, кв.36, отреден за Балнеосанаториум на трудещите се селяни, (част от дворното място на балнеосанаториум) като регулационните граници се съвместяват с кадастралните и имотните граници на ПИ 3069 по КП от 2000 г., а именно: от север - улица Белите брези, от юг - Балнеосанаториум на МВР (имот 1047), от запад улица Иван Вазов и от изток бивш имот на ГУСВ и черен път, имот 4078, имот 4075 и имот 4074 по КП от 2000 г.; изменя се част от УПИ І градина, кв.98, като регулационните граници се съвместяват с кадастралните и имотните граници на ПИ 3069 по КП от 2000 г. С предложението за ПУП-ИРП се предвижда: изменение границите на УПИ І Балнеосанаториум на трудещите се селяни, кв.36 по кадастрални и имотни граници на ПИ 3069 от север (към ул. Бели брези) и от юг към балнеосанаториум на МВР; заличаване на улица от о.т. 137 до о.т. 181 (улица между кв. 36 и кв.40), вследствие на което се променят границите на кв.36; заличаване на УПИ I Градина, кв.36; заличаване на УПИ III Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово; заличаване на улица от о.т. 185 до о.т. 186 и изменение на западната граница на УПИ I Градина, кв. 98. Производството пред административния орган е по реда на чл. 135, ал. 1 вр. ал. 3 ЗУТ. Това е предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това самостоятелно предварително производство, предхождащо процедурата по одобряването на изменение на ПУП, се извършва единствено преценка за съответствие на предложението /скицатапредложение, ведно с обяснителната записка/ с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт и обратното при липсата им акта следва да бъде негативен. При съдебен контрол на акт по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, включително и на мълчалив такъв, съдът следва да извърши контрол за законосъобразност на извършената от административния орган преценка. В настоящият случай съдът нито е извършил такава проверка, нито е изложил мотиви в тази насока. Съдът не е изтъкнал съображения относно наличието на материално-правните предпоставки за оспорения мълчалив отказ. При липса на мотиви за законосъобразността на оспорения мълчалив отказ касационната инстанция не би могла да извърши проверка за правилност на обжалваното решение. Неизясняването на относимите за спора факти и неизлагането на мотиви по същество на оспорения мълчалив отказ по чл. 135, ал. 3 ЗУТ налага отмяна на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Калифея АД, против мълчаливия отказ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, следва да бъде извършена преценка налице ли са или не, основанията /посочени по-горе/ за допускане на изработването на проект за изменение на ПУП. Решението в частта, в която се оставя без разглеждане жалбата на Калифея АД в частта на искането по чл. 256 АПК, имащо характер на определение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал.2, предл. второ АПК. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК, в две хипотези, които се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт чл. 256, ал. 1 АПК, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона ал. 2 на същата разпоредба. В случая твърдените бездействия не попадат в цитираните хипотези. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 АПК е правото на лицето да изисква принудително конкретни фактически действия от административен орган, за които последният е задължен по закон, но не ги извършва доброволно. В случая административния орган няма задължение по закон да извършва исканите от жалбоподателя действия. Законосъобразен е изводът на съда, че не са фактически, по смисъла на чл. 256 АПК, задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на административен акт или за извършване на административна услуга. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност. Ето защо като прави извод за неоснователност на предявения иск първоинстанционния съд постановява в тази част решение, имащо характер на определение, в съответствие с материалния закон. На основание чл. 226, ал. 3 АПК разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,