Решение № 12293 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1457/2010 г.

Решение № 12293 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1457/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1567/24.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2155/2008 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 160801227/18.07.2008 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 666/10.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив за начислен на "Анжели" ООД ДДС за данъчни периоди месеците март, юни и юли 2007 г. в общ размер от 12 772,49 лв. и прилежащи лихви в размерна 2 229,78 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора установено е по делото, че по издадените фактури за ВОП получателят е издало протоколи по чл. 117 ЗДДС, но не ги е отразил в дневниците за продажби справките декларации, като по този начин не е изпълнил изискванията на чл. 86 ЗДДС. Това обстоятелства според касатора е установено и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Атанасов. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Анжели" ООД срещу ревизионния акт и присъждане на юриск. възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Анжели" ООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Христозов я оспорва. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени РА № 160801227/18.07.2008 г. за начислен на "Анжели" ООД ДДС за данъчни периоди месеците март, юни и юли 2007 г. в общ размер от 12 772,49 лв. и прилежащи лихви в размерна 2 229,78 лв., първоинстанционният съд е приел, че неизпълнението по чл. 86 ЗДДС по отразяването на издадените протоколи по чл. 117 ЗДДС за получените стоки по ВОП в дневниците за продажби и справките декларации за процесния данъчен период, а в по-следващ не води до непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. За да направи този си извод, съдът се е позовал на практиката на Съда на европейските общности (сега с ново наименование Съд на Европейския съюз) - чл. 73а ЗДДС във връзка с § 18, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗИД ЗДДС, приемайки, че съгласно изричното правило на ал. 3 е придадена обратна сила по отношение на неприключилите към датата на влизане в сила на закона административните и съдебни производства, какъвто бил и настоящия случай и е прието, че посочените разпоредби следва да намерят приложение при разрешаването на настоящия правен спор. По-късното начисляване на ДДС по процесните фактури, не следва според съда да лишават получателят по доставките от упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, като се има предвид, че той като получател по ВОП е длъжен да го самоначисли, тъй като обратният подход би съставлявал нарушение на принципа на данъчен неутралитет и на практика би довел до облагодетелстване на държавата за сметка на данъчния субект, което е в противоречие със същността на общата система на ДДС. Обжалваното решение е правилно. Няма спор между страните по делото, че "Анжели" ООД е получател по ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС, за което от доставчика му са издадени фактури за посочените по-горе данъчни периоди. Безспорно е установено по делото, че получателят по доставките е издал протоколи по чл. 117 ЗДДС, но ги е включил в дневниците за продажби и справките декларации съгласно изискването на чл. 86 ЗДДС в по-късен данъчен период. Съгласно чл. 18, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗДДС, ал. 2 на същата правна норма и чл. 73а ЗДДС се прилагат и за неприключилите административни и съдебни производства, като безспорно законодателят по този начин е преуредил заварени правоотношения, какъвто е и настоящия. § 18, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗДДСрегламентира, че приспадането на данъчния кредит след законоустановения срок се счита за правомерно. Правилно съдът се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз (напр. и чл. 18, § 1, буква г) и чл. 22 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/17, не допускат данъчно-ревизионна практика, която санкционира неизпълнение като това по главните производства, от една страна, на задълженията, които произтичат от формалностите, установени от националната правна уредба на основание чл. 18, § 1, буква г), а от друга на задълженията за счетоводна отчетност, както и за деклариране, които следват съответно от посочения чл. 22, параграфи 2 и 4, с лишаване от право на приспадане при прилагане на режима на самоначисляване. Т. е. приема се в това решение на СЕС, че дори при допуснати нередовности следва да се признае правото на данъчен кредит. В този смисъл е и практиката на ВАС, I отделение - решения по адм. дела № 13777/2009 г., № 383/2009 г. и № 7918/2009 г. Правилно съдът е счел, че това разрешение е в съответствие с принципа на данъчния неутралитет, възприет като един от основните принципи в общностното право. Касаторът в касационната жалба признава, че е приет преходен режим, който дава възможност при определени условия да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит, но това според него не може да обоснове извод за пълна законосъобразност на акта по отношение на начисляване на данъка. Това твърдение е неправилно и вътрешно противоречиво, както е и в противоречие с приетото от законодателя в § 18, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗДДС и чл. 73а ЗДДС, а от друга страна и с практиката на СЕО, с която ВАС се съобразява. Позоваването на касатора на свидетелските показания на Веселина Ангелова за неотразяване на доставките в счетоводството на получателя, е неправилно. Съдът не е следвало да допуска разпит на свидетел за това обстоятелство, тъй като за него следва да се извърши проверка само по писмени документи, съдържащи се в счетоводството. Този процесуален пропуск на съда обаче не опорочава съдебния му акт като цяло. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка не се установи да са извършени нарушения, обосноваващи посочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на същия следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1 000 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,