Решение № 10350 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2011 г.

Решение № 10350 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Райчо Кръстев Райчев и Красимир Райчев Райчев, двамата от гр. Пловдив и на Пламен Райчев Райчев от гр. Пловдив, срещу решение № 1740/09.12.2010 г., постановено по адм. д. № 1642/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в тях се развиват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-27/25.08.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Пловдив. Претендира се присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът по касационните жалби Тунджай Ахмедов Белберов от гр. Кричим, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователността им. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът, н-к РДНСК гр. Пловдив, не е изразил становище по касационните жалби. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбите на Райчо Кръстев Райчев, Красимир Райчев Райчев и Пламен Райчев Райчев срещу Заповед № ДК-02-27/25.08.2009 г. на н-к РДНСК гр. Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахве незаконен строеж "преустройство на таванско пространство от жилищна сграда за жилищни нужди с височина 4.35 м" в имот пл. № 1206 от УПИ ХХХIII-1206,1207, кв. 499, първа градска част на гр. Пловдив, с административен адрес в същия град, ул. "Лъджене" № 24. За да постанови решението си съдът се позовал на заключенията на вещите лица, обсъдени съвкупно със събрания доказателствен материал и е извел правни изводи, че строежът се извършва при съществено отклонение на строителните книжа и поради това представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, поради което подлбежи на премахване. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че на жалбоподателя Пламен Райчев с Разрешение за строеж № 22/18.01.2001 г. на главния архитект на община гр. Пловдивд - район "Централен", на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ (отм.) е разрешено като временен строеж, да извърши преустройство на таванско пространство за жилищни нужди от жилищна сграда в имот планоснимачен № 1206, включент в УПИ ХХХIII-1206,1207, кв. 499, по плана на гр. Пловдив, първа градска част. Разрешението за строеж е издадено въз основа на одобрени проекти и изискуемите се други докуметни и е влязло в сила. Със Заповед № ОА-764/14.04.2006 г. на кмета на община гр. Пловдив, е спрято изпълнението на строежа на основание чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ, като е прието, че същият се извършва в отклонение на одобрените проекти, което е съществено по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 и 4 ЗУТ. Заповедта е била обжалвана пред Пловдивския окръжен съд, като с решение № 361/27.04.2007 г. по адм. д. № 754/2006 г. жалбата е отхвърлена. Решението е оставено в сила с решение № 11024/12.11.2007 г. по адм. д. № 6072/2007 г. на Върховния административен съд, второ отделение. И в двете съдебни решения е прието, че строежът се изпълнява при съществени отклонения на одобрените проекти, изразяващо се в извършено укрепване на сградата, при което са подменени подовите конструкции от гредоред със стоманобетонови конструкции; изградени частични тухлени стени на първо ниво по фасада изток, както и вертикални носещи елементи; променен е силуета на стълбите, като вместо метални са изградени стоманобетонови с по-дълго рамо; нивото на кота 0.00 е повдигнато от 0.60 м на 1.33 м, мерено от кота терен, при запазване на кота било. Прието е, че заповедта за спиране на строежа е законосъобразна, тъй като същият се изпълнява при съществени отклонения от издаденото разрешение за строеж, представляващо нарушение на разпоредбата на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Посоченото решение на окръжния съд има задължителна сила по отношение на фактите за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ /ако в хода по издаване на заповед по реда на чл. 225 ЗУТ не се установи друго/, като съгласно чл. 224, ал. 5 ЗУТ кметът на общината изпраща преписката на н-ка на ДНСК за образуване на производство по чл. 225 ЗУТ. В случая процесната заповед е издадена за премахване на строежа, като приетото в нея не излиза от рамките на установеното по влязлата в сила заповед по чл. 224, ал. 5 ЗУТ относно констатирания и спрян за изпълнение незаконен строеж. Съдът е събрал всички поискани от жалбоподателите доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно относимите за спора факти и обстоятелства и във връзка със заключенията на вещите лица. Изслушани са две съдебно-технически експертизи - архитектурна и конструктивна, като установеното от вещите лица и дадените заключения са в същия смисъл, като установените факти и обстоятелства по решението на съда за спиране на строителството, а именно, че е налице отклонение от одобрените проекти. Съгласно заключението на вещото лице по архитектурната експертиза, отклоненията се отнасят до височината на разрешеното временно строитевлство и допустимите издатини, а според заключението на конструктивната експертиза предвидените в проекта СМР не са изпълнени, а масата на сградата е значително завишена, извършеното на място строителство не съответствува на предвижданията на проекта и издаденото разрешение за строеж, като вместо укрепване на съществуващи гредореди са изпълнени стоманобетонови плочи между изба и първи етаж и между първи етаж и таван, металната стълба по проекта не е изпълнена, а е развита стоманобетонова с друга конфигурация, не са спазени всички проекти височини. Заключенията на вещите лица не се опровергават от други доказателства, поради което съдът е приел същите, обсъдил поотделно и съвкупно, ведно с всики останали доказателства, като правните му изводи за издаване на заповедта при съответствие на материалноправните норми са обосновани. Заповедта правилно е приета като издадена от компетентен орган и че е законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. ЗУТ не предвижда процедура за узаконяване на сторежа, както и жалбоподателите не са поискали и одобряване изменението на одобрения проект съгласно чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Неприложима за случая е и разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ, тъй като липсва деклариране на незаконния строеж съгласно същия текст. Съдът е отговорил на всички правени по делото възражения от жалбоподателите със съответно обсъждане на доказателствата, които настоящата инстанция споделя изцяло. Същите се правят и като касационни основания за отмяна на решението, но такива не са налице, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е, като правните изводи кореспондират с установеното, както и не се установяват твърдяните допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Действително изпълненият надзид на строежа е с височина 1.33 м и съответствува на законовите изисквания по чл. 148, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ (отм.), респективно чл. 50, т. 1, б. "б" ЗУТ, съгласно които надзид може да е до 1.5 м., но от значение е какво се предвижда в одобрения проект, който следва да отговаря на посочените изисквания и да се спазва при изпълнението на строежа. В конкретния случай в проекта е предвиден надзид 0.60 м., а е изпълнен надзид 1.33 м, в отклонение на същия и разрешението за строеж. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Претендираните разноски от ответника по касационните жалби Тунджай Ахмедов Белберов са поискани своевременно, преди приключване на съдебното заседание по касационните жалби и са документирани в размер на 2100 лв. В същия срок не е направено възражение за прекомерност на размера им, поради което следва да се присъдят изцяло. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК