Решение № 5861 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 505/2013 г.

Решение № 5861 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 505/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение № 13774/02.11.2012 г. на Върховния административен съд - пето отделение, постановено по адм. дело № 8254/2012 г. в частта, с която е отменена Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, обнародвана в ДВ бр. 30/17.04.2012 г. и по частна жалба на Никола Павлов Стоев в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му и производството по нея е прекратено. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено. Ответната страна сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол - защита на животните", гр. Пловдив оспорва касационната жалба. Частният жалбоподател в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, намира касационната и частната жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС - пето отделение приема, че частната жалба е недопустима, поради липса на пряк правен интерес за оспорване на наредбата, а жалбата за основателна, тъй като оспорената наредба е приета при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорена в първоинстанционното производство е Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, обнародвана в ДВ, бр. 30/17.04.2012 г. в сила от същата дата. Правилно решаващият тричленен състав на ВАС - пето отделение приема, че при приемането на наредбата са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА. Аргумент на съда при определяне на нарушението е, че заинтересованите лица - общините и организациите за защита на животните не са могли да представят предложенията и становищата си по проекта на нормативния акт. Решаващият състав е взел предвид също, че приложеният по делото доклад не съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА - в него не са отразени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Безспорно е, че целта на разпоредбата е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, разгласяването на проекта на акта е начинът, чрез който принципа за откритост и съгласуваност, заложен в чл. 26, ал. 1 ЗНА, намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи на първо място органа, в чиито правомощия е да приеме или не дадения проект. Това изискване на закона не е спазено и правилно съдът приема, че то е съществено нарушение на процесуалните правила и съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт По делото е установено още, че е налице изменение в първоначалния проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. Следва да се има предвид, че за да се обезпечи правото на възражение на засегнатите лица трябва или административният орган да приема проекта такъв какъвто е бил публикуван, или да отлага решението си до изпълнение на процедурата по чл. 26, ал. 2 ЗНА при всяко направено предложение за изменение в проект. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че за частния жалбоподател липсва правен интерес по отношение на оспорената наредба. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорят подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Общите морални задължения на всеки човек за гарантиране на правата и защитата на животните и тяхното качество на живот, както и инвестиционни намерения, на които се позовава частния жалбоподател, не могат да обосноват правен интерес от оспорването. За да е изпълнено условието за възникване правото на жалба, е достатъчно оспорващият да е подчинен на съдържащите се в подзаконовия нормативен акт норми според правилата за действието на акта по място, време и спрямо лицата и същият да ограничава или да може да ограничи по какъвто и да е начин правната сфера на лицето. Правото на оспорване не е обусловено от доказване на настъпили вреди за оспорващия. Изразът "или могат да бъдат засегнати" допуска бъдеща възможност законни права или интереси да бъдат увредени. Такива не се твърдят и доказват от частния жалбоподател. Отделно от изложеното, отмяната на подзаконовия нормативен акт, която подлежи на потвърждаване с настоящото решение, има действие по отношение на всички (чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК), вкл. и по отношение на частния жалбоподател, поради което и на това основание същият няма правен интерес за оспорването. При неоснователност на оплакванията в касационната и частната жалба, решението следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,