Решение № 6249 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1544/2012 г.

Решение № 6249 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1544/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Сергей Юриевич Савин, гражданин на Руската Федерация, срещу решение № 5310 от 22.11.2011 г. по адм. д. № 7912/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Отказ с рег. № ХМ-8235/11.08.2011 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с който е отказано на касатора предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване в Република България. Подробни съображения се излагат в жалбата. Претендират се разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и представлява. Ответната по касация страна - директора на дирекция "Миграция" - МВР не взима становище по основателността на жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед на заявеното касационно оплакване, жалбата е неоснователна. С оспореното решение № 5310 от 22.11.2011 г. по адм. д. № 7912/2011 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Сергей Юриевич Савин срещу Отказ с рег. № ХМ-8235/11.08.2011 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с който е отказано на чужденеца предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване в Република България. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че административният орган е направил законосъобразен извод относно липсата на изискуемите по чл. 24г ЗЧРБ предпоставки за предоставяне на Сергей Юриевич Савин на статут за дългосрочно пребиваване. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 24г, ал. 1 ЗЧРБ статут на дългосрочно пребиваване се предоставя на чужденец, който е пребивавал законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на 5 години преди подаване на заявлението за разрешаване на дългосрочно пребиваване. След придобиването му статутът на дългосрочно пребиваване е постоянен, доколкото не са възникнали основания за отнемането му по чл. 40 от същия закон. По аргумент на чл. 24г, ал. 4 ЗЧРБ периодите на отсъствие от територията на Република България не прекъсват периода, посочен в ал. 1, и се отчитат при изчисляването му, когато са под 6 последователни месеца и не надхвърлят общо 10 месеца за 5-годишния период. В случая е безспорно, че касаторът Сергей Юриевич Савин е чужденец, по смисъла на чл. 2 ЗЧРБ, който пребивава законно в страната със статут на продължително пребиваващ. През последните пет години лицето е отсъствало от страната около 19 месеца, т. е. повече от година от половина. При изчисляване на периода на пребиваване административния орган е съобразил нормата на чл. 24г, ал. 4 ЗЧРБ. Следователно не е налице закононеобходимата предпоставка по чл. 24г, ал. 4 ЗЧРБ и законосъобразно е постановен Отказ с рег. № ХМ-8235/11.08.2011 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване в Република България. Изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, поради наличие на промяна в законодателната уредба на правния статут на чужденците с изменение в ЗЧРБ (ДВ, бр. 9 от 2011 г.), преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани задълбочено и обстойно в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им, вкл. относно релевираните твърдения за придаване на обратна сила на нормативен акт, изцяло се споделя от настоящия състав. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че с измененията в ЗЧРБ (ДВ, бр. 9 от 2011 г.) е извършено транспониране във вътрешното законодателство на нормите на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни. Последвали са изменения и в Правилника за прилагане на ЗЧРБ ( ПМС № 176 от 29.06.2011 г., в сила от 05.07.2011 г.) съобразно посочените промени в законодателната уредба на условията и реда, при които чужденците могат да получат право на дългосрочно пребиваване в Република България. Заявлението на Сергей Юриевич Савин е подадено на 08.07.2011 г., т. е. след влизане в сила на измененията в ЗЧРБ и ППЗЧРБ, поради което правилно пъвоинстанционния съд е приел, че наличието на предпоставките за издаване на индивидуалния административен акт следва да се преценява съобразно действащите материалноправни норми предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Ето защо, като е отхвърлил жалбата на Сергей Юриевич Савин срещу Отказ с рег. № ХМ-8235/11.08.2011 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, Административен съд София-град е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, поради което при липса на отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение