Решение № 11498 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Граматиков и К. Граматикова с постоянен адрес в София, на [адрес], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. П. Вълканова-Пунчева, срещу Решение 736 от 02.06.2022 г., постановено по адм. дело 2388 по описа на Административния съд Бургас за 2019 г.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 161а, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН), за солидарното осъждане на Министерство на културата на Република България и Община Несебър за запалащане на: сумата от 21 000, 00 лв. частичен иск от обща претенция в размер на 64 992, 00 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 ЗКН; 2. сумата от 12 000, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, частично от обща претенция за 108 101, 54 лв., от които: 6 000, 00 лв. частично от обща претенция за 22 101, 54 лв. за извършени два ремонта на сграда, находяща се в УПИ I-342, кв. 25 по плана на гр. Обзор, Община Несебър и 6 000, 00 лв. частично от 86 000, 00 лв., представляващи пазарна цена на отнетите в резултат на аргеологически разкопки 86 кв. м. от дворното място на ищците, в което е построена сградата; 3. сумата от 25 000, 00 лв. частичен иск от обща претенция за 50 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди; 4. сумата от 5 000, 00 лв. частично от обща претенция за 31 222, 97 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението, претендирано на основание чл. 161а, ал. 3 ЗКН за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.; 5. сумата от 3 362, 89 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 7 000, 00 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.; 6. сумата от 6 343, 22 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 86 000, 00 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.; 7. сумата от 33, 19 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 450, 00 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.; 8. сумата от 5 000, 00 лв. частично от обща претенция за 24 020, 63 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000, 00 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г. Наред с това ищците са осъдени да заплатят в полза на Община Несебър сумата от 200, 00 лв., представляваща разноски по делото. Касационните жалбоподатели твърдят неправилност на обжалваното решение, като навеждат всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че решаващият състав на първоинстанционния съд не е изяснил обективната истина по спора и е основал правните си изводи на конкретни доказателства, без да обсъди и отчете цялата доказателствена съвкупност, което е довело до постановяването на необоснован съдебен акт. Изразяват становище за едностранчиво и предубедно разглеждане на доказателствата по делото, както и за тяхното избирателно обсъждане. Искат отмяната на атакуваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените от тях против Министерство на културата и Община Несебър искове за присъждане на обезщетения бъдат уважени в цялост. Претендират сторените във всички съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.

Отвеникът по касационната жалба Министерство на културата със седалище и адрес на управление в София, на бул. Ал. Стамболийски 17, не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от гл. юрк. Й. Ничева, която оспорва касационната жалба , а по същество иска оставянето в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Отвеникът по касационната жалба Община Несебър със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ул. Еделвайс 10, не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

По допустимостта на касационната жалба, Върховният административен съд приема следното:Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

По съществото на касационната жалба касационната инстанция приема следното:

Административният съд Бургас е приел, че е сезиран от Г. Граматиков и К. Граматикова с искова молба за солидарно осъждане на Министерство на културата и Община Несебър да им заплатят следните обезщетения за причинени вреди:

1. Сумата от 21 000, 00 лв. частичен иск от обща претенция в размер на 64 992, 00 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 ЗКН, а в условията на евентуалност обезщетение по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за причинени вреди в резултат на неправомерна дейност, засягаща техен имот УПИ I-342, кв. 25 по плана на гр. Обзор, Община Несебър;

1. Сумата от 12 000, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, частично от обща претенция за 108 101, 54 лв., от които: 6 000, 00 лв. частично от обща претенция за 22 101, 54 лв. за извършени два ремонта на сграда, находяща се в УПИ I-342, кв. 25 по плана на гр. Обзор, Община Несебър и 6 000, 00 лв. частично от 86 000, 00 лв., представляващи пазарна цена на отнетите в резултат на археологически разкопки 86 кв.м. от дворното място на ищците, в което се намира сградата;

З. Сумата от 25 000, 00 лв., от които 20 500, 00 лв., претендирани от Г. Граматиков и 4 500, 00 лв., претендирани от К. Граматикова частичен иск от обща претенция за 50 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми и емоционални страдания;

1. Сумата от 5 000, 00 лв. частично от обща претенция за 31 222, 97 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението, претендирано на основание чл. 161а, ал. 3 ЗКН за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;

1. Сумата от 3 362, 89 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 7 000, 00 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;

1. Сумата от 6 343, 22 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 86 000, 00 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;

1. Сумата от 33, 19 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 450, 00 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;

1. Сумата от 5 000, 00 лв. частично от обща претенция за 24 020, 63 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000, 00 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.

За установено от фактическа страна съдът е приел следното:

Ищецът Г. Граматиков придобил по силата на Договор за дарение и покупко-продажби, сключени с Нотариални актове 221/1975 г. (от л. 12 до л. 13 от от гр. дело 354/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас), 11/2004 г. (л.18-19, пак там) и 194/2006 г. (л. 20-21, пак там), дворно място, находящо се на [улица] в гр. Обзор, съставляващо УПИ І-342 по плана на гр. Обзор, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. С Нотариален акт 143/1998 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация (л. 16-17 от същото дело), същият бил признат за собственик и на 1/2 ид. част от съседното незастроено дворно място, цялото от 205 кв.м., придаваемо към парцел І-342 в кв. 25 по плана на гр. Обзор.

В изпълнение на Договор за наем на имот от 30.07.2007 г. (от л. 22 до л. 23 от гр. дело 354/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас) Граматиков предоставил на ЕТ САРА 27 за временно и възмездно ползване 50 кв.м. от така придобитото дворно място, обособени между [улица], [улица] и имота на наследниците на С. Радулов за поставяне на общо три сглобяеми павилиона за срок от 01.01.2008 г. до 30.09.2012 г., при годишна наемна цена, както следва: за 2008 г. 1 200, 00 лв.; за 2009 г. 1 400, 00 лв.; за 2010 г. 1 600, 00 лв., за 2011 г. 1 800, 00 лв. лв. и за 2012 г. 2 000, 00 лв.

С Разрешение 365 от 11.07.2008 г (л. 24-25, пак там) на Главния архитект на Община Несебър било разрешено на едноличния търговец да постави в имота павилион на площ 15 кв.м. с предназначение за промишлени стоки , за срок от три години.

На 27.05.2012 г. Граматиков сключил нов договор за наем с ЕТ САРА 27 , с предмет два броя сглобяеми павилиона и трети поставен до тях , за срок 25.05.2012 г. 25.05.2014 г., при наемна цена от 600, 00 лв. за тримесечие. Договорът бил новиран на 30.05.2013 г. за срок от 5 години, като страните постигнали съгласие да бъде предоставена на търговеца част от недвижимия имот дворно място, находящо се в гр. Обзор, на [улица], в размер на около 40/50 квадратни метра с монтиран сглобяем ПВЦ/Алуминиев павилион , при наемна цена 2 000, 00 лв. за летния сезон, състоящ се от три месеца.

През зимата на 2011 г. в гр. Обзор, при извършване на изкопни дейности за ремонт на ВиК системата на града, била разкрита монументална сграда с тухлен градеж. След намеса на специалисти от музей Старинен Несебър , изкопните дейности били преустановени, а специализирана комисия дала предписание за провеждане на спасителни археологически проучвания. Средствата за тях били осигурени през есента на 2013 г. от Община Несебър и Кметство Обзор.

За извършване на спасителното археологическо проучване, на основание чл. 148, ал. 2 ЗКН, председателят на Съвета за теренни проучвания в Националния археологически институт с музей Българска академия на науките издал Разрешение 309 от 05.09.2013 г. (л. 215 от адм. дело 2388/2019 г. по описа на Административния съд Бургас). С него било разрешено на Т. Марваков служител в музей Старинен Несебър , гл. ас. д-р М. Гюзелев и К. Господинов, двамата с месторабота в Регионален исторически музей Бургас (РИМ Бургас), да извършат спасителни археологически разкопки, с основни научни цели на проучването изчерпване на съществуващите културни напластявания, документиране на разкритите структури и изследване на ДКЦ , с възможност за използване на специални технически средства металдетектор.

Първият етап от спасителното археологическо проучване бил проведен в периода 06.10.2013 г. 19.12.2013 г., като разкопките били ограничени само до територията на площада между [улица] и [улица]. За предприетите действия и разкритите находки бил съставен доклад от лицата, извършили теренното проучване.

По искане от директора на музей Старинен Несебър , обективирано в писмо с изх. 0400017 от 27.02.2017 г. (л. 30 от адм. дело 2388/2019 г. по описа на Административния съд Бургас), на основание чл. 158а, ал. 1 ЗКН министърът на културата назначил със Заповед РД9К-33 от 18.03.2014 г. (л. 28-29, пак там) експертна комисия, със задача, да приеме извършените теренни археологически проучвания за конкретната и други находки. В изпълнение на заповедта членовете на комисията посетили археологическия обект Ранновизантийски терми и сектор от крепостната стена в гр. Обзор, извършили оглед на място и изслушали доклада на научния ръководител. За направените констатации и взетите решения бил съставен Протокол от 10.04.2014 г., внесен в Министерство на културата с вх. 10-00-82 от 22.04.2014 г. л. 31-33, пак там. Комисията констатирала, че археологическото проучване е проведено, съгласно изискванията на чл. 153 ЗКН и предложила на министъра на културата продължаване на проучването, според възможностите за промяна на подробния устройствен план и съществуващите инфраструктурни връзки във всички посоки, при съгласуване между археолозите проучватели и Кметство Обзор. Предложила също да се започне разкопаване на откритата сграда с цел нейното пълно разкриване и да бъде осигурено освобождаването на площадката в УПИ І в кв. 25, съответстващо на ПИ 53045.502.276, като се започне процедура за отчуждаване. Със Заповед РД09-214 от 29.04.2014 г. (л. 36, пак там) зам.-министър на културата одобрил протокола на комисията.

Във връзка с реализиране на втория етап на археологическото проучване, ищецът Г. Граматиков представил нотариално заверена декларация от 06.06.2014 г. (л. 43 от първоинстанционното дело), с която заявил, в качеството си на собственик на УПИ І в кв. 25 по плана на гр. Обзор, че е съгласен да се извършат спасителни археологически разкопки в северозападната част на собствения му имот с идентификатор 53045.502.276 по КК на гр. Обзор.

С втора декларация (без дата) същият заявил, че е съгласен да се извършат спасителни археологически разкопки в северната част на имота му, при спазване на необходимото разстояние от изградената жилищна сграда, за да се осигури нейната конструктивна безопасност. Заявил също, че е съгласен Община Несебър, чрез Кметство Обзор, да демонтира изградения в имота поставяем търговски обект, при условие, че всички елементи, изграждащи обекта, бъдат съхранени от кметството и след приключване на процедурите по одобряване на ПУП за имота, се сглобят и монтират за сметка на Кметство Обзор по начин и място, регламентирано с проекта.

По отношение на втория търговски обект (ламаринен павилион) декларирал, че е съгласен да бъде разрязан и извозен от имота му за сметка на Община Несебър.

За извършване на втория етап от археологическото проучване било издадено Разрешение 407 от 14.11.2017 г. на председателя на Съвета за теренни проучвания в Национален археологически институт с музей Българска академия на науките л. 42 от първоинстанционното дело. С него било разрешено на Т. Марваков научен ръководител и К. Господинов зам.-ръководител, да извършат спасителни археологически разкопки в северозападния край на УПИ І, кв. 25 по плана на гр. Обзор с цел пълно проучване на обекта и с възможност за използване на специални технически средства земекопна техника. Въз основа на издаденото разрешение, екипът продължил археологическите проучвания на обекта, след тригодишно прекъсване, като пристигнал в гр. Обзор на 20.11.2017 г. и отпътувал на 18.12.2017 г. За извършване на теренната работа били наемани работници.

На 20.11.2017 г. в имота на Г. Граматиков била извършена проверка от служители на Община Несебър, при която било установено, че на северната регулационна линия на УПИ І-342 в кв. 25 по плана на гр. Обзор и в непосредствена близост до едноетажна жилищна сграда с идентификатор 53045.502.276.1 по КККР на гр. Обзор са поставени два преместваеми обекта павилиони, нетрайно прикрепени към терена. При справка в документацията, съхранявана в общината, не била открита одобрена схема и разрешение за поставяне на преместваемите обекти в имота, поради което били съставени два Констативни акта КО-14 и КО-15 от 20.11.2017 г. л. 50-55 от гр. дело 354/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас. За образуваните административни производства по чл. 57а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) Граматиков бил уведомен с писма от Кметство Обзор, изх. H2-КС-8287 и H2-КС-8289, и двете от дата 20.11.2017 г. (л. 48 и л. 49 от същото гр. дело). На 28.11.2017 г. били издадени Заповеди 2104 и 2105 на кмета на Община Несебър за премахване на гореописаните преместваеми обекти.

След приключване на проучванията в обекта Късноантична сграда- ранновизантийски терми , членовете на експертната комисия по чл. 158а, ал. 1 ЗКН извършили оглед на място. Въз основа на доклад от научния ръководител и проведени дискусии комисията приела, че етапът от проучването е завършен и осъществен, съгласно изискванията на чл. 148, ал. 2 и чл. 153 ЗКН, и потвърдила предишно взето решение да се започне разкопаване на откритата сграда с цел нейното пълно разкриване, като бъде осигурено освобождаването на площадката в УПИ І, кв. 25 и се започне процедура за отчуждаване Протокол от 21.06.2018 г. с вх. 45-00-222 от 26.06.2018 г. по описа на Министерство на културата (л. 59 63 от първоинстанционното дело). Комисията препоръчала разкопките в УПИ І в кв. 25 да се извършват с успоредно аварийно укрепване на прилежащите къща и ограда в парцела. Със Заповед РД09-444 от 29.06.2018 г. (л. 64, пак там) зам.-министър на културата е одобрил Протокол, вх. 45-00-222/26.06.2018 г. по описа на Министерство на културата.

На 10.07.2015 г. ищците подали докладна (л. 39-40 от гр. дело 354/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас) до кмета на гр. Обзор, с която поискали отговор как ще бъдат обезвъзмездени за причинените вреди от затваряне на павилиона за периода 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; дали ще им бъде предоставено друго място за търговска дейност; как ще им бъдат заплатени близо 75 кв.м. от втория парцел , взети за сондиране на разкопките; ще имат ли достъп до къщата за лични превозни средства 2 броя МПС; ще се освободи ли място до входа на къщата, тъй като влизането е затруднено и ги ощетява, при положение, че в къщата желаят да се настанят квартиранти. Посочили са, че поради подпочвени води, част от стената под голямата тераса започва да се пропуква при дъждовно време и с налични средства са премахнали пукнатините, и са поискали отговор кога ще бъде заздравена стената към къщата и изградена ограда. С последващи молби, именувани Доклад от 03.08.2017 г. и от 08.09.2017 г. ищците направили ново искане да бъдат взети мерки за укрепване на терасата и да бъдат обезщетени за вредите л. 43-45, пак там.

С отговор-становище от 25.08.2015 г. (л. 41-42, пак там) кметът на гр. Обзор уведомил ищците, че кметството ще компенсира причинените загуби с пълно поемане на разходите по демонтиране на павилиона и поставянето му на нова позиция с лице към пешеходната алея; предвидените за археологически проучвания приблизително 75 кв.м. от имота ще бъдат заплатени по одобрена пазарна оценка, след процедиране на ПУП-ПРЗ и сключване на предварителен договор между Община Несебър и ищците; при положение, че [улица] бъде обособена като пешеходна зона, тя ще бъде с ограничен режим за автомобили, като ще се осигури контролиран автомобилен достъп до имота им; около къщата на ищците ще се остави достатъчна площ за свободно преминаване и достъп, съгласно предвижданията на ПУП; има изработен проект за аварийно укрепване на започналото пропукване на стената под голямата тераса, като предпроектните проучвания са предоставени на ищците на електронен носител.

За изясняване на делото от фактическа страна, пред първата инстанция е назначена и изслушана основна съдебно-техническа експертиза, извършена от инж. Б. Кехайова, както и допълнителна такава, изготвена от строит. инж. С. Илчев.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че предявените от Г. Граматиков и К. Граматикова искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са процесуално допустими, а по същество са неоснователни. Квалифицирал исковите претенции като такива за овъзмездяване на вреди, настъпили от незаконосъобразни действия на служители при Министерство на културата и Община Несебър, извършени при спасителни разкопки в УПИ I-342, кв. 25 по плана на гр. Обзор, Община Несебър.

Приел е, че от доказателствата по делото не се установява фактическите действия от първи и втори етап на спасителното теренно археологическо проучване да са извършени от служители на ответниците. Посочил е, че заявлението, с което е инициирано това проучване, е подадено от директора на музей Старинен Несебър , който музей, съобразно нормата на чл. 3 от Правилника за устройството и дейността му, е юридическо лице със самостоятелен бюджет, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Посочил е също така, че фактическите действия по спасителното теренно археологическо проучване са извършени от лицата Т. Марваков служител в музей Старинен Несебър , гл. ас. д-р М. Гюзелев и К. Господинов, служители на РИМ Бургас и наети от тях работници. Установил е, че разрешенията за извършване на етапите на проучването (Разрешение 309 от 05.09.2013 г. и Разрешение 407 от 14.11.2017 г.) са издадени от председателя на Съвета за теренни проучвания в Национален археологически институт с музей Българска академия на науките. Като се е позовал на чл. 28 от Наредба Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, първоинстанционният съд е приел, че извършването на процесното археологическо проучване е координирано и методически контролирано от посочения институт, а ответниците по исковите претенции нямат отношение към фактическото му извършване и не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове. Формирал е извод, че не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ, а именно наличието на незаконосъобразни фактически действия, извършени при или по повод осъществяване на административна дейност. Взел е предвид, че резултатите от извършените теренни археологически проучвания са приети от комисии, назначени от министъра на културата на основание чл. 158а, ал. 1 ЗКН, съответно, че съставените протоколи за работата на тези комисии са одобрени със заповеди на зам.-министър на културата. Счел е обаче, че доколкото тези актове са издадени след приключване на фактическите действия по извършване на разкопките, наличието на пряка причинна връзка с твърдените вреди е изключена. Подчертал е липсата по делото на данни за предварителната отмяна на тези актове по съответния ред.

Съдът обсъдил съдържанието на съставения доклад при извършване на теренното проучване в първия му етап, проведено през периода 06.10.2013 г. 19.12.2013 г. Посочил, че на този етап разкопките били ограничени само до територията на площада между [улица] и [улица], няма навлизане в имота на ищеца и при извършването им е използвано специално техническо средство металдетектор, без строителна механизация. Кредитирал свидетелските показания на Т. Мавраков, дадени пред Районен съд Несебър по гр. дело 315/2018 г. по описа на този съд, че при спасителните теренни проучвания вибрации са изключени, тъй като археолозите не използват техника, а се копае с ръчни инструменти. Съобразил данните по делото за извършвани непосредствено преди теренното проучване изкопни дейности в същия район за ремонт на ВиК системата на гр. Обзор. Дал вяра на заключението на вещото лице-инженер по извършената пред Районен съд Несебър основна съдебно-техническа екзпертиза в частта му за възможност за напукване на стените на сградата, находяща се в УПИ I-342, кв. 25 по плана на гр. Обзор, Община Несебър, ако се използва строителна механизация.

Съдът, позовавайки се на извършената пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза (основна), разграничил едноетажната постройка с идент. 53045.502.276.1 от двуетажната жилищна сграда с идент. 53045.502.497.1 в собствения на Граматиков имот в гр. Обзор. Посочил, че първата се намира в ПИ с идент. 53045.502.276, а втората в ПИ с идент. 53045.502.497. Приел е, че във втория етап на спасителните проучвания е разширен техният обхват, като е засегнат и имотът на ищеца, с изричното писмено съгласие на последния. Относно ищцата посочил, че не е вписана като собственик в приложените към делото документи за собственост, респ. не е искано нейното съгласие. Аргументирайки се с твърденията на ищците и показанията на разпитания пред Районен съд Несебър свидетел Ц. Илчев (л. 76, гръб от адм. дело 315/2018 г. по описа на Районен съд Несебър), счел, че към момента на извършване на втория етап от археологическото проучване, пукнатините по сградата едноетажна постройка вече са образувани. Не установил изискуемата пряка причинна връзка между фактическите действия по извършване на теренното проучване и твърдените за настъпили вреди. Мотивирал този си извод с лошото физическо състояние на едноетажната постройка от вътрешната й страна, така както е описано в заключението на вещото лице Б. Кехайова, както и със сочени от ищците възможни причини за настъпване на вредите валежи, свличане и ерозия. Посочил, че ищците извършили ремонтни дейности само на двуетажната жилищна сграда в ПИ с идент. 53045.502.497, но по нея не били констатирани никакви увреждания.

На следващо място административният съд не установил и наличието на пряка причинна връзка между фактическите действия при извършване на теренното проучване и твърдените вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирани нощувки и неполучен наем по договора с ЕТ САРА 27 . Съобразил, че с Разрешение 365 от 11.07.2008 г. на Главния архитект на Община Несебър било разрешено на едноличния търговец да постави в имота павилион на площ 15 кв.м. с предназначение за промишлени стоки , за срок от три години до 2011 г. Взел предвид, че по делото няма данни за издадени други разрешения по реда на чл. 57 ЗУТ, нито се навеждат подобни твърдения от ищците. Формирал извод, че след като поставянето на преместваем обект е обусловено от разрешение на компетентния административен орган, а такова в случая не е издадено за исковия период, не би могло да се приеме, че при отсъствие на фактически действия по спасително теренно проучване, ищецът (респ. наемателят едноличен търговец) ще осъществява търговска дейност в имота и ще реализира очаквания положителен финансов резултат. Не установил да е препятстван достъпът до жилищната сграда в периода 2013 2018 г., за което се позовал на свидетелските показания на Мавраков пред Районен съд Несебър. Приел е, че ищците не са се справили с доказтелствената тежест да ангажират доказателства за предлагани от тях туристически услуги по смисъла на Закона за туризма (ЗТ) непосредствено преди и по време на извършване на разкопките. Определил липсата на категоризирани и регистрирани по реда на ЗТ стаи за гости в жилищната сграда и непредставянето на доказателства за реализирани през предходни периоди приходи от нощувки, като липса на сигурно настъпване на твърдяното от тях увеличение на имуществото им.

Относно претенцията за присъждане на пазарната цена на отнетите в резултат на разкопките 86 кв.м. от дворното място на ищците, счел същата за неоснователна. Мотивирал се, че правото на собственост върху посочената част от имота не е загубено. Съобразил разписаната по чл. 161а, ал. 3 ЗКН обезщетителна процедура, но посочил, че писмено споразумение, сключено със собственика или ползвателя на имота не е подписано. Взел предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2, чл. 72 и чл. 162 ЗКН. Посочил, че по делото са налице данни за инициирана процедура по отчуждаване на съответната част от процесния имот, която не е приключила към настоящия момент.

Административният съд преценил за неоснователен и иска с цена 6 000, 00 лв. частично от обща претенция за 22 101, 54 лв., която сума представлява обезщетение за извършен ремонт на сградата, собственост на ищците. Разграничавайки едноетажната постройка от двуетажната фамилна сграда, посочил, че по делото се установява единствено укрепване по контура на северната фасада на едноетажната постройка и частично на изток, извършени от Кметство Обзор през 2017 г. Приел е, че освен обособяването в едноетажната постройка на санитарни помещения, обслужващи двуетажната жилищна сграда, липсват доказателства за извършен в тази постройка през исковия период ремонт. Подчертал, че констатираните пукнатини са само по тази постройка, но такива не са налице по двуетажната жилищна сграда, в която е извършен ремонт.

По отношение на претенциите на ищците за неимуществена обезвреда, съдът обсъдил приложените по делото медицински документи и заключението на извършената пред Районен съд - Несебър съдебно-медицинска експертиза и формирал извод, че установените заболявания на ищците не са провокирани от твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия.

По тези съображения отхвърлил, като неоснователни и недоказани, всички искови претенции, вкл. акцесорните такива за лихви за забава. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора.

Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неoдопустимо. Съдът неправилно е квалифицирал исковите претенции, поради което е разгледал искове, които не са му подсъдни.

Съдът неправилно е квалифицирал предявените искове като такива по чл.1 ЗОДОВ.

Административният съд не е бил обвързан от правната квалификация на исковете, дадена в решението на Бургаския окръжен съд ( изпращащият съд). Административният съд е следвало самостоятелно да прецени съдържанието на исковата молба и даде правната квалификация на исковете, предявени с нея. В случай, че тя се разминава с правната квалификация, дадена от съда, който му изпраща делото, административният съд е следвало да повдигне препирня за подсъдността на делото. Вместо да направи това, административният съд е изисквал от ищците ненужни уточнения на исковата молба, за да може да изведе като правно основание на исковите претенции, сочено в решението на Бургаския административен съд, а именно чл.1 ЗОДОВ. При правната квалификация на исковете, административният съд е следвало да се съсредоточи преценката си единствено и само върху съдържанието на исковата молба.

Касационният съдебен състав установи, че в исковата молба не се сочи, че дейността в резултат на която ищците твърдят, че са увредени, е административна дейност. Качеството на ответниците в едно исково производство ( в конкретния случай публични институции) не е определящо за квалификацията на предявените искове. Ноторно е, че правната квалификация на предявените искове е задължение на съда и се дава въз основа на твърденията и петитума в исковата молба. Както се посочи и по-горе, ищците не твърдят, че увреждащата ги дейност е административна. При липса на подобни твърдения, за да квалифицира правно исковете, съдът е следвало да анализира характера на дейността, от извършването на която се претендира обзвредата, което от своя страна е изисквало съобразяване на регламентиращите я нормативните актове.

Ищците се оплакват от проведеното и начина, по който е проведено процесното спасително теренно археологическо проучване в близост до имота им и в част от него. Твърденията им са, че един от ищците е дал съгласие за извършване на проучването в имота им, и двамата са осигурили достъп до него, но не са били обезщетени за вредите от проведеното проучване, въпреки уверенията на компетентните органи, с които са контактували за обратното. В условията на евентуалност се твърди също така, че заповедта въз основа на която е извършено теренното проучване е нищожна, поради недадено съгласие от съпругата съсобственик в имота, за извършването на теренното проучване. Твърди се също така, че самото археологическо проучване не е извършено щадящо, а по груб начин, без предварителни проучвания и изготвяне на съответната документация от проучванията, както и че е проведено, извън очертания със заповедта район.

Правната рамка, регламентираща дейността по спасителните археологически проучвания е Закона за културното наследство и Наредба Н-00-001 от 14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания.

Съгласно чл.147 ЗКН чрез теренните проучвания се издирват и изучават археологически обекти. Извършването на теренните проучвания е подчинено на разрешителен режим - чл.148 ЗКН. Разрешенията се издават на лица, отговарящи на определени законови изисквания и вписани в регистър към Министерство на културата чл.150 ЗКН. Финансирането на теренните археологически проучвания е от бюджетите, предвидени в закона чл.148, ал.4 и ал.5 ЗКН и не е непременно от държавния или общинските бюджети.

Посочените законови характеристики на теренните археологически проучвания ( в конкретния случай спасително археологическо проучване) определят дейността по извършването им, като научноизследователска дейност, контролирана от държавата, извършвана от лица със специална образователна компетентност, финансирана от различни бюджети. Следователно, макар и да подлежи на разрешителен режим, дейността по извършване на теренни археологически проучвания няма белезите на административна дейност - не се извършва от административни органи в кръга на законовите им правомощия и не създава отношения власт и подчинение. Този извод за характера на дейността изключва квалификацията на предявените искове като такива с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ, чиято хипотеза обхваща административния деликт.

Касационният съдебен състав преценявайки твърденията в исковата молба и характера на дейността стига до извода, че всички предявени искове намират своето правно основание в Закона за задълженията и договорите.

Във връзка с първия от предявените искове, ищците твърдят, че в резултат на добросъвестното им поведение и заради разрешената дейност, извършвана в имота им, е следвало да получат обезщетение, предвидено в специалния Закон за културното наследство, което не са получили и с тях не е сключвано споразумение, каквото се изисква от чл.161а, ал.3 ЗКН. Твърдението, че споразумение няма изключва иска като такъв с пр. осн. чл.161а, ал.3 ЗКН. Липсата на твърдение, че извършваната дейност е неправомерна, изключва квалификацията му като такъв по чл.45 ЗЗД, чиято хипотеза изисква неправомерна дейност. Възможната квалификация на тази искова претенция е по чл.59 от Закона за задълженията и договорите вр. с чл. 161а, ал.3 от Закона за културното наследство, тъй като бюджета на теренното проучване ( в случая осигурен от Община Несебър и Кметство Обзор, видно от Протокола от 10.04.2014г. за приемане на резултатите от спасителните археологически проучвания) неправомерно се е обогатил със задържаните средства за обезщетението, следващо се на ищците.

При условията на евентуалност, ищците претендират това обезщетение и като такова за причинена вреда от неправомерна дейност, в случай, че даденото разрешение за нея ( което ищците твърдят , че е направено със заповед) е нищожно. Правната квалификация на този евентуален иск е по чл.45 ЗЗД. Разглеждането, както на главния иск, така и на евентуалния с оглед правната им квалификация е от компетентността на общия съд, а не на административния съд.

Според твърденията в исковата молба и установения характер на увреждащата ги дейност, останалите искове, предявени от ищците следва да се квалифицират като такива с пр. осн. чл.49 ЗЗД. Тези искове също подлежат на разглеждане от общия съд, а не от административния съд.

По изложените съображения, Върховният административен съд преценява, че административният съд, неправилно е квалифицирал исковете и е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение като не е провел процедурата по чл.135, ал.6, вр. с ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс, в резултат на което е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото се върне на административния съд с указание за процедиране съобразно чл.135, ал.6 вр. с ал.5 АПК.

За пълнота на касационната проверка, касационната инстанция счита, че следва да посочи и другите установени касационни основания. Административният съд е изискал ненужни уточнения при ясна ( макар и многословна) искова молба. Също така, административният съд е обсъдил в решението си и се е позовал в изводите си на писмен документ Разрешение за спасително археологическо проучване 309/05.09.2013г. на Председателя на Съвета за теренни проучвания, който е представен от третото неучастващо по делото лице Национален археологически институт с музей при БАН с писмо, постъпило по делото на 12.03.21 година, но не го е приел като доказателство по делото. Съдът не е обсъдил множество възражения на ищците, направени още в исковата молба ( за нищожност на заповедта въз основа на която са извършени теренните проучвания, за начина по който са извършени, за обхвата им и доколко са в рамките на разрешеното и др.). Липсват мотиви на съда и по въпроса за твърдяната от ищците и оспорвана от ответниците солидарна отговорност на ответниците. Също така, в диспозитива на обжалваното решение, съдът се е произнесъл по главния иск ( първият предявен), но във връзка с него е изложил мотиви, които се отнасят до евентуалния иск, предявен във връзка с него.

Административният съд е тълкувал неправилно приложения от него материален закон - чл.1 ЗОДОВ.

Съдът е формирал извод, че не е налице първата от предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ въз основа на заключението му, че ответниците нямат отношение към фактическото извършване на теренните проучвания и не са материалноправно легитимирани. Макар да е вярна констатацията на съда, че разрешенията за извършване на процесните спасителните теренни археологически проучвания са издадени от председателя на съвета за теренни проучвания в Националния археологически институт с музей БАН ( който институт е самостоятелно юридическо лице, съгласно Правилника за устройство и дейността му), а не от орган при Министерство на културата, само тази констатация не е достатъчна за извода, налице ли е или не хипотезата на чл.1 ЗОДОВ. Кумулативните предпоставки, включени във фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ са незаконосъобразна административна дейност, вреда и причинна връзка между тях. Административният съд не е анализирал, доколко извършваната дейност по теренното проучване е административна и незаконосъобразна ли е тя, а именно това е релевантният въпрос за преценката, налице ли е или не първата от кумулативните предпоставки на чл.1 ЗОДОВ. Осъществяването или не на хипотезата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ е въпрос, свързан с материалноправната легитимация на ищците (носители ли са те на субективното право на обезщетение от административен деликт), а не на ответниците. По отношение на материалноправната легитимация на ответниците ( носители ли са те на правното задължение за плащане на обезщетението), в хипотезата на чл.1 ЗОДОВ ( каквато не следва да е правната квалификация на предявените искове в настоящия случай) преценката на съда изисква отговор на въпроса, чии служители са лицата осъществили административния деликт.

Също така, съдът е установил, че по делото били налице данни за започнала процедура по отчуждаване на съответната част от имота на ищците, която не е приключила, продължавайки разсъжденията си, че до приключването й, собственикът може да претендира обезщетение на общо основание, но при противоправни действия на ответниците. Този извод на съда е в противоречие на чл.161а, ал.3 ЗКН, който разпорежда, че собственикът и ползвателят, лишени от ползването на имота си, заради теренното проучване имат право на обезщетение. Тоест, за правото на обезщетение разпоредбата не изисква извършваната дейността да е противоправна.

Въз основа на извода, направен от касационната инстанция, за неправилна правна квалификация на исковете, разгледани от административния съд с обжалваното решение и липсата на компетентност на административния съд за разглеждането им, на осн. чл.221, ал.3 АПК, обжалваното решение следва да се обезсили, а делото се върне на друг съдебен състав на Административния съд Бургас, който да проведе процедурата по чл.135, ал.6 вр. с ал.5 АПК.

Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд