Решение № 1531 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2011 г.

Решение № 1531 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Българския футболен съюз (БФС), представлявано от президента Борислав Михайлов, чрез упълномощения адв. Тодор Тодоров, срещу решение № 4081 от 8.12.2010 г. по адм. дело № 1938 от 2010 г. на Административния съд - София-град, с което съдът е: 1) обявил нищожността на решение на Направление "Спортно-техническо" при БФС с изх. № 25 от 2.03.2010 г., с което е отказано картотекиране на състезателя по футбол Илия Райчев Илиев в ПФК "Славия-1913" АД, и 2) изпратил преписката на Спортно-техническата комисия при БФС за разглеждане съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагането и тълкуването на закона. Излагат се доводи за недопустимост на съдебното решение поради недопустима промяна в предмета на делото. Твърди се, съдът е разгледал акт, който не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Алтернативно касаторът поддържа, че неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Професионален футболен клуб Славия 1913" АД, гр. София, представляван от директора Веселин Събев Христов, чрез процесуалния си представител адв. Сотиров, оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Ответниците - Илия Райчев Илиев, Общински футболен клуб "Сливен" 2000 и Направление "Спортно-техническо" при БФС - не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока чл. 211, ал. 1 АПК, от страна за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. За да обяви за нищожно решение на Направление "Спортно-техническо" при БФС с изх. № 25 от 2.03.2010 г., обективиращо отказ за картотекиране на състезателя по футбол Илия Райчев Илиев в ПФК "Славия-1913" АД, административният съд е приел, че актът, подписан от директора на "Първенства и турнири", е издаден от некомпетентен орган. Отбелязал е допуснати груби нарушения на административната процедура, както и липсата на задължителни реквизити, с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложил е съображения, че Направление "Спортно-техническо" - като структура в администрацията на БФС - не притежава материална компетентност да се произнася по молба за картотекиране на състезател и е изпратил преписката на компетентния, според съда, орган по картотекирането - Спортно-техническата комисия при БФС. Решението е необосновано. Административният съд неправилно е приел, че оспорения отказ - по същество решение - на Направление "Спортно-техническо" при Български футболен съюз (БФС) - № 25/2.03.2010 г. - притежава белезите на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устава на БФС, БФС е регистриран като сдружение с нестопанска цел, което обединява футболни клубове и техни сдружения, регистрирани като юридически лица на територията на Република България и представлява българския футбол в страната и чужбина; 2. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Устава БФС приема правилници, наредби и други актове, с които урежда статута на футболните клубове, футболистите, треньорите, съдиите, медицинските лица и др. Нито Законът за физическото възпитание и спорта, нито Правилникът за приложението му овластяват БФС или Спортно-техническата комисия с административни правомощия. Ето защо и издаваните от тях актове нямат белезите на административни. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, каквото е Българският футболен съюз, на съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава подлежат единствено решенията на общото събрание като компетентен е съдът по регистрацията на сдружението. Позоваването на чл. 19, ал. 1 от Закона за физическите лица и спорта в мотивите на обжалваното съдебно решение е неправилно. С посочената норма се регламентират правомощията на спортните федерации, получили спортна лицензия, от което не може да се направи извод, че оспореният акт е индивидуален административен акт. Противно на изложените аргументи, уредените в устава постоянни комисии и техните правомощия не са следствие на законова делегация, а резултат от решение на общото събрание на юридическото лице с нестопанска цел. Спортно-техническата комисия е орган на сдружение с нестопанска цел и действа съобразно приетите вътрешни правила, не притежава качеството на орган на изпълнителната власт, и не е оправомощена с нормативен акт да разрешава спорове във връзка с дейността на агентите на играчи. Предвид цитираните разпоредби се налага извода, че обжалвания акт няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК поради което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Същият не съдържа властническо волеизявление от оправомощен от закона административен орган. Въпросите за картотекирането на играчите са регламентирани в устава на съюза и проблемите, свързани с него следва да се разрешават по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Устава на организацията. В касационната жалба са изложени доводи, че съдът се произнесъл по валидността на неоспорен пред него акт, извън предмета на спора, с който е бил сезиран. В случая е без значение дали първоначалната жалба се е отнасяла за акт на БФС, наречен решение с изх. 25 от 2.03.2010 г. или решение от 26.02.2010 г. на Спортно-техническата комисия при БФС, тъй като не се променя крайният извод за недопустимост на жалбата. Както беше отбелязано по-горе, актовете на БФС и неговите органи не притежават качеството на индивидуални административни актове и като такива не подлежат на съдебен контрол от страна на административните съдилища. Оплакванията на касатора, че съдът се е произнесъл по акт, за чието обжалване жалбоподателят не притежавал правен интерес, също са неотносими по гореизложените съображения. Следователно решаващият състав на Административен съд София град е бил сезиран с една недопустима жалба, която не е трябвало да разглежда по същество. При условията на чл. 159, т. 1 АПК решаващият състав е следвало да остави жалбата без разглеждане, а образуваното съдебно производство - да прекрати. Като не е сторил това, съдът е нарушил цитирания текст, произнесъл се е по недопустима жалба и е постановил недопустимо решение. За допустимостта на решението Върховният административен съд следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваният съдебен акт на Административния съд - София-град следва да бъде обезсилен, жалбата да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски. Видно от приложените доказателства по делото - договор за правна защита и съдействие от 21.12.2010 г., сключен между БФС и Адвокатско дружество "Камбуров и съдружници", платежно нареждане за превод от 16.12.2011 г. по сметката на адвокатското дружество и фактура с получател БФС, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател сумата от 3650 лева съдебни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд - пето отделение,