Решение № 1443 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4159/2011 г.

Решение № 1443 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4159/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба и по частна жалба на зам.-директора на ТД на НАП - Варна, подадени чрез ст. юрисконсулт К. Христов против решение № 179/31.01.2011 г. и против определение № 1074/22.02.2011 г., двете постановени по адм. д. № 4136 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, Х състав. С решението е отменена по жалба на СД "Попови - 91 - Минчев, Димитров и сие" заповед с № 6580/20.10.2010 г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от зам.-директора на ТД на НАП - гр. Варна, упълномощен да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС, със заповед на изп. директор на НАП № ЗЦУ - 28/06.01.2010 г. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Отговорността на СД е ангажирана за нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ и чл. 118 ЗДДС. Приходният орган констатирал, че при извършена покупка, не е издадена фискална касова бележка. За такова нарушение законодателят е предвидил съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС кумулативното налагане на ПАМ. Изложените в заповедта мотиви са ясни и точни. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. С определението е осъдена ТД на НАП Варна да заплати на СД разноски в размер на 250 лева. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, поради противоречие с материалния закон. По аргумент, изведен от чл. 78, ал. 8 ГПК се възразява, че адвокатско възнаграждение се дължи, ако юридическото лице и едноличния търговец са защитавани от юрисконсулт. Само в случай на процесуално представителство по пълномощие от адвокат, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение. В заседанията дружеството не е представлявано от адвокат. Налице е и неприключено производство. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението. Срещу жалбите е подаден чрез адв. Н. Колева писмен отговор от СД "Попови - 91 - Минчев, Димитрова и сие". Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на двете жалби. Върховният административен съд, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението и на определението на релевираните основания и след служебна проверка прие за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени в срок, от надлежна страна, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество жалбите са неоснователни. Предмет на обжалване е заповед с № 6580/20.10.2010 г., издадена от зам.-директора на ТД на НАП - гр. Варна за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 ЗДДС. Издателят на административния акт е приел, че на 27.04.2001 г. в 10,35 ч. е извършена проверка на търговски обект - магазин за хранителни/промишлени стоки, находящ се в гр. Силистра, ул. "Дръстър", № 35, стопанисван от СД "Попови - 91 - Минчев, Димитрови и сие". В качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Търговецът не е издал фискална касова бележка за всяка извършена продажба в обекта, за която плащането не е извършено по банков път. Констатацията се потвърждавала чрез съставения при проверката въпросен лист. Административният орган е посочил, че нарушението е извършено за пръв път. Наложена е имуществена санкция в размер на 1000 лв., както е наложена и ПАМ - запечатване на магазин за срок от един месец. Първоинстанционният съд се е мотивирал с факта, че ПАМ е определена в максималния срок, като в заповедта се съдържат бланкетни мотиви относно срока. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 3 ЗДДС. Приел е, че в мотивите липсват съображения за прилагане на максималния по закона срок, като от доказателствата по делото не се установява СД да е извършвало други нарушения на ЗДДС или на различни от него данъчни закони. Съдът се е позовал на практика на ВАС по прилагане на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, според която мотивирането на продължителността на срока е задължително за да се извърши преценка за съответствие на акта с целта на закона (чл. 146, т. 5 АПК). Допълнено е, че ПАМ според мотивите на заповедта е за нарушение, извършено на 27.04.2010 г., като съгласно данните от писмените доказателства, проверката е осъществена на 28.06.2010 г. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ПАМ - запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, когато лицето не спази реда или начина на издаване на съответен документ на продажба. Мярката се налага с мотивирана заповед, каквато в случая не е налице. В процесната заповед се съдържат бланкетни мотиви, които възпрепятстват възможността за проверка законосъобразността на акта по чл. 146, т. 5 АПК. При положение, че законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, административният орган е бил длъжен да обоснове определянето на максимално дългия срок, регламентиран в закона. Не е установено СД да е извършило и други нарушения на норми от ЗДДС или на различни данъчни норми. В посочения смисъл е налице константна практика на ВАС, например: решение № 12241/20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4720/09 г., I о., решение № 4958/08.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13068/2010 г., I о., решение № 1287/26.01.2011 г. на ВАС, I о. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя и мотивът на административния съд за несъответствието между посочените дати в заповедта за налагане на ПАМ и датата на проверката, съгласно писмените доказателства. Частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Жалбата срещу оспорената заповед е подадена от адвокат Н. Колева, към нея е приложено адвокатско пълномощно. Към деня на приключване на съдебното производство са представени доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 200 лв. и държавна такса в размер на 50 лева. Пълномощникът е депозирал писмени бележки. Според съда тълкуването на чл. 143 АПК не поставя условие за присъждане на адвокатско възнаграждение само и единствено при процесуално представителство в съдебно заседание. Определението е правилно. Не е спорно по делото от една страна, че са направени разноски в присъденият им размер, а от друга, че жалбата и писмените бележки са изготвени и депозирани от адвокат Н. Колева. Липсата на процесуално представително в съдебно заседание не опровергава извода за осъществена защита на дружеството от адвокат-пълномощника. Мотивите на съда в обжалваното определение са при правилно приложение на материалния закон. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение