Решение № 9646 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2016 г.

Решение № 9646 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. К." АД- град С., подадена чрез адв. Л. Д. от САК срещу Решение № 1885 от 18.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9783/2015 г. по описа на Административен съд С.- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск. Претендира разноски по делото. Ответната страна- Агенция "Митници" не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че спрямо "К. К." АД няма издаден незаконосъобразен акт, няма реално настъпили имуществени вреди, като няма пряка и непосредствена причинна връзка между соченото за отменено НП и претендирания вредоносен резултат, което изцяло изключва отговорността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Счита, че оспореното решение на Административен съд С. град на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд С.- град е ОТХВЪРЛЕН искът на "К. К." АД, предявен срещу Агенция "Митници" с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4766 лв. (главница), представляващо заплатено от дружеството възнаграждение за адвокат и лихви в размер на 1460, 85 лв., във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 181/14.10.2010 г. на Началника на М. В. и е осъден ищецът да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 891 лева. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Според съдът разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение не съставляват вреда по смисъла на чл. 4, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не са в пряка причинно- следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Посочва, че ангажирането на правна помощ в производство по ЗАНН не е задължително и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление, предвид и обстоятелството, че от извършването на тези разходи не зависи дори образуването на самото производство. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е правилно в частта, в която искът е отхвърлен, но по различни от изложените в него мотиви. В частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение решението е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства, обаче не се установява, че касационният жалбоподател е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсва идентичност на дружеството, което е било страна и е заплатило адвокатското възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление - "К. Е." ООД и дружеството- ищец в исковото производство - "К. К." АД. Докато процесуалната легитимация следва от твърдението на ищеца, относно това кой е носителят на правото, то материалноправната легитимация дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на съответното му задължение. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. Следователно предявеният иск от "К. К." АД по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция "Митници" е допустим. По своето същество искът е неоснователен. О. Н. постановление № 181/14.10.2010 г. на Началника на М. В. е издадено на "К. Е." ООД ЕИК *********. Между страните не се спори и това се установява от представените доказателства, че платец на адвокатското възнаграждение е "К. Е." ООД, което дружество е и жалбоподател в съдебното производство по обжалване на НП. Това дружество обаче не е ищец в исковото производство, а ищец е друго дружество- "К. К." АД ЕИК *********, което пък не е било страна в съдебното производство по оспорване на НП. Дружеството ищец не е ангажирало адвокатска защита и не е плащало адвокатски хонорар по НАХД № 6927/2010 г. на РС - В. и КНАХД № 3665/2011 г. на АС- В.. При това положение спрямо ищеца- "К. К." АД няма издаден незаконосъобразен акт, за него няма реално настъпили имуществени вреди от този акт. Няма и пряка и непосредствена причинна връзка между соченото за отменено НП и претендирания вредоносен резултат. На следващо място е необходимо да се отбележи, че в съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по обжалване на наказателното постановление. В настоящия случай касационният жалбоподател основава исковата си претенция на доказателства, които носят дата на съставяне след приключване на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление и касаят факти и обстоятелства, които са настъпили след приключване на същото съдебно производство. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на Агенция "Митници. Следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно като краен резултат в частта, с която е отхвърлен предявеният иск. Неправилно е обаче решението в частта на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 891 лв. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с оглед на фактическата и правна сложност, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение е висок и следва да се определи на 200 лева. Поради това решението на АССГ в частта за сумата от 200 лева до пълния присъден размер от 891 лева следва да бъде отменено. В останалата част, с която са присъдени разноски за сумата до 200 лева решението следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение