Решение № 1824 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8754/2010 г.

Решение № 1824 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8754/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална ветеринарно медицинска служба - София, чрез адвокат Радан Кънев, против решение № 38/15.03.2010 г., постановено по адм. дело № 316/2009 г. по описа на АС - гр. Видин. В жалбата са наведени доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, чл. 4 от ЗОДОВ - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебния акт. Ответната страна - Бона Петкова Иванова от Видин, чрез процесуалния си представител - адвокат Антонова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила Решението на АС - Видин, като претендира и разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Бона Петкова Иванова, в която се твърди, че ответникът Национална ветеринарно-медицинска служба /НВМС/ й е нанесла имуществени вреди в размер на 4 200 лева., представляващи неполучена заплата по служебно правоотношение в резултат от незаконно препятстване и недопускане с действия и бездействия от страна на кмета на Генералния директор на НВМС да изпълнява длъжността си по служебно правоотношение за периода от 17.12.2008 г. до 27.07.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. АС е изяснил обективната истина по предявеният иск, като е проследил професионалната дейност на ищцата свързана с нейното уволнение, признаването му за незаконно и отмяна; възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. Съдът е установил, че ищцата е работила по трудово правоотношение в РВМС - Видин, същото е прекратено, но с влязло в сила решение на съд - уволнението на Иванова е отменено и тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Установено е също така, че с молба от 20.07.2005 г. ищцата е поискала от директора на РВМС - Видин - да бъде допусната до работа, но е уведомена, че длъжността й - "старши счетоводител" - е определена за заемане от държавен служител, поради което молбата й е препратена по компетентност на органа на назначаването - генералния директор на НВМС. Последния не се произнесъл в срок, поради което мълчаливият отказ е отменен с влязъл в сила съдебен акт, но генералния директор продължил да бездейства. След отправена нотариална покана от страна на Иванова- последната е назначена като държавен служител, считано от 27.07.2009 г. Постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за причинените на гражданите вреди, при условие, че тези вреди са в пряка причинно-следствена връзка от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността следва да бъде характеризирана като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия на генералния директор на НВМС във връзка с назначаването на ищцата като държавен служител. В конкретния случай решаващия съд е приел за доказан факта на бездействие на админ. орган да назначи Иванова по служебно правоотношение като "старши счетоводител" в РВМС - Видин, както и че през исковия период ищцата не е престирала труд нито по трудово, нито по служебно правоотношение през исковия период, не е получавала доходи от такава дейност, поради което претендираните вреди са в пряка и непосредствена връзка от незаконосъобразните бездействия на админ. орган. Съдът е обсъдил и приета и неоспорена икономическа експертиза, в която е установена неполучената заплата по служебно правоотношение на Бона Петкова Иванова за периода от 17.12.2008 г. до 27.07.2009 г. е 4 088,74 лв., а мораторната лихва, възлиза на 290,43 лева. Настоящият състав не приема за основателни изложените в касационната жалба твърдения, за недопустимост на предявеният иск. Аналогични такива са разгледани и от първоинстанционния съд, който мотивирано и законосъобразно ги е счел за неоснователни. В петитума на исковата молба е поискано осъждане на НВСМ да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 088,74 лева, представляващи неполучена заплата за съответния период и мораторна лихва - 290,43 лева. В мотивите на съдебното решение подробно е изложено, че ищцата е претърпял имуществена вреда, която се явява пряка и непосредствена последица и резултат от бездействието от страна на генералния директор на НВСМ да назначи на длъжност, като държавен служител Иванова, като неполучените заплати представляват именно обезщетение за претендираната и претърпяна имуществена вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от бездействието на органа по назначаването . Бона Иванова, чрез процес. си представител - адв. Антонова претендира разноски в касационното производство, поради което такива следва да се присъдят в размер на 400 лева, с оглед представеното адвокатско пълномощно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - III отделение,