Решение № 3449 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2019 г.

Решение № 3449 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Транспортна компания" АД, представлявана от изпълнителния директор В. Василев срещу решение № 304 от 18.07.2019 г. по административно дело № 53/2019 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против задължително предписание, издадено от Инспектор в Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива", отдел "Инспекция на качеството на течните горива" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното от него задължително предписание бъде отменено като незаконосъобразно и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Инспектор в Главна дирекция (ГД) "Контрол на качеството на течните горива" (ККТГ), отдел "Инспекция на качеството на течните горива" (ИКТГ) при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) чрез процесуален представител и в представено от последния писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като осъди касационния жалбодател да заплати на ДАМТН юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, като същото е и правилно. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт - задължително предписание № В-004/31.10.2018 г. на инспектор в ГД "Контрол на качеството на течните горива" в ДАМТН, с което на основание чл. 30г, ал. 1, т. 3, б. "а от Закона за чистотата на атмосферния въздух(ЗЧАВ) е наредено да дружеството - касатор да изтегли от пазара количество 3477 литра гориво - бензин А-95 Н е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът изяснява спора по същество – по делото са събрани необходимите доказателства, които са приети без възражения от страните. Въз основа на същите са изведени законосъобразни изводи, които са изложени подробно и аргументирано, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящият състав споделя напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за неправилност на изводите в обжалваното решение относно постановяване на акта при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Въз основа на установите факти относно вземане на пробата правилно съдът приема, че същата е взета при стриктно спазване на изискванията на чл. 18 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (Наредбата). Няма спор, че пробата е взета в присъствието на управителя на обекта от бензиноколонка, без направени възражения, от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, като преди това съдовете са промити с част от същото гориво. При това доколкото в случая се касае до автомобилен бензин са приложими разпоредбите на чл. 6, т. 1 от Наредбата по отношение на изискванията за качество, посочени в Приложение № 1 към същата, в което обаче като метод на изпитване не са посочени стандартите БДС EN ISO 3170, БДС EN ISO 3171 и БДС EN 14275, въз основа на които касаторът твърди допуснати нарушения. Действително приложението на първите два от тях е възприето в разпоредбата на чл. 17 от Наредбата, но цитираният текст не е приложим в случая, тъй като урежда вземане на проби от течни горива от резервоари и тръбопроводи, а в конкретния случай няма спор, че се касае до вземане на проба от течно гориво от бензиноколонка, уредено в разпоредбата на чл. 18 от същата наредбата. Неоснователен е и наведеният довод, че обстоятелството, че цялото количество автомобилен бензин А – 95 Н в размер на 3477 литра, предмет на разпореждането за изтегляне не е изследван и неотносимо към предмета на спора. При липсата на спор относно факта, че към момента на вземане на пробата в резервоара с вместимост 10 000 л, с който бензиноколонка № 2 на обект бензиностанция, гр. Добрич ул. Поп Богомил" 3 е била свързана, е имало налично количество 852 л фактът, че е допуснато от касационния жалбодател допълнително зареждане с гориво преди да е приключила започнатата проверка правилно е прието от първоинстанционния съд за факт, който не се отразява на законосъобразността на обжалваното пред него задължително предписание за изтегляне на цялото количество гориво, тъй като се е получило смесване на изследването с неизследвано количество гориво единствено поради поведението на касационния жалбодател. При това поведението му правилно не е възприето като допуснато нарушение от страна на административния орган, при постановяване на оспореното от него задължително предписание относно цялото количество гориво, намиращо се в резервоара, след установяване, че изследваните проби не отговорят на изискванията за качество. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция е неоснователно, доколкото такова искане не е било направено в производството пред АС Добрич. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение