Решение № 1733 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2023 г.
ВАСШесто отделение14.02.2024 г.докладчик Николай Господинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 328/05.05.2023 г., постановено по адм. дело 222/2023 г. по описа на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на А. Чакърова, [ЕГН], с адрес [населено място], общ Стамболово, обл. Хасково сумата от 750,00 (седемстотин и петдесет) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Д. Стойчева против Решение 328/05.05.2023 г., постановено по адм. дело 222/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът А. Чакърова от [населено място], чрез адв. Д. Кръпова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение 328/05.05.2023 г. по адм. дело 222/2023 г., Административен съд Хасково е отменил Решение 1012-26-42-1 от 14.02.2023г. на директор на ТП на НОИ Хасково, ведно с потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-40 от 13.01.2023г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване (ПО) към ТП на НОИ Хасково, върнал е преписката на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото Заявление вх. 2113-26-2392 от 15.12.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че като не е зачел периода на майчинството като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, пенсионният орган е издал административен акт в нарушение на материалния закон - чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО във връзка с чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и приложимите към процесния период чл. 80 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.) Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че А. Чакърова е подала Заявление с вх. 2113-08-1588/02.09.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Към заявлението е приложила документи за осигурителен стаж. С разпореждане [номер]-2140-26-957 от 29.09.2022 г., ръководителя по ПО при ТП на НОИ Хасково, на основание чл. 68 ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отказал да отпусне ЛПОСВ. С последващо Заявление с вх. 2113-08-2266 от 01.12.2022г. при ТП на НОИ-Кърджали и вх. 2113-26-2392 от 15.12.2022г. при ТП на НОИ-Хасково А. Чакърова отново е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган е отказал отпускането на ЛПОСВ с разпореждане [номер]-2140-26-40 от 13.01.2023 г. Недоволна от резултата, Чакърова е обжалвала разпореждането пред горестоящия административен орган. С Решение 1012-26-42-1/14.02.2023 г. директорът на ТП на НОИ Хасково е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Хасково. Административният орган е приел, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68 ал.1-2 от КСО, тъй като има навършена възраст, но няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 2 месеца, а има 15г. 03м. и 03 дни. Възприето било също, че не са налице и условията за отпускане на пенсия по чл.68 ал.3 от КСО, тъй като жалбоподателката има навършена възраст, но няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 13г. 06м. 06 дни действителен осигурителен стаж. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Дефиниция на понятието "действителен стаж" е дадена в § 1, т. 12 от ДР на КСО и съгласно нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В своята съдебна практика Върховният административен съд е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените в текста на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и чл. 68, ал. 3 КСО. Незаконосъобразно пенсионните органи не са съобразили и действалите към онзи момент материалноправни норми, регулиращи свързаните с видовете отпуск по майчинство отношения - чл. 80 от ППЗП (отм.), съгласно които за трудов стаж по смисъла на отменения Закон за пенсиите се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто е и отпускът по майчинство. През процесния период е действала и отменената впоследствие Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, съгласно която времето на ползване на отпуск по болест поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). Видно от Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г.), в сила и по време на отпуските по майчинство на Чакърова, времето на бременност /45 дни преди раждането/, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на нормата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Застъпената обратна теза от органите на НОИ да не се зачита за действителен осигурителен стаж на лицето, времето през което Чакърова е била в отпуск по майчинство, противоречи на специалните разпоредби на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България. Обосновано и при точно тълкуване и прилагане на материалния закон, административният съд е преценил, че през разглежданите периоди от време от 01.01.1977г. до 28.09.1977 г. и от 01.01.1979 г. до 01.01.1980 г. общо 01 г. 08 м. и 27 дни, лицето е било в отпуск по майчинство, което време следва да му се признае при изчисляване на осигурителния стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО като действителен осигурителен стаж. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и последното следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 750,00 лв., уговорени и заплатени по Договор за правна защита и съдействие 67/15.05.2023 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение