Решение № 6140 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12391/2013. г.

Решение № 6140 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12391/2013. г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област София, чрез упълномощения юрисконсулт Павлина Стаменова, срещу Решение № 3995 от 13.06.2013 г., постановено от Административен съд София-град (АССГ), Второ отделение, 31 състав, по адм. д. № 11242/2012 г. С обжалваното решение, по жалба на Райко Асенов Семерджиев, е отменена Заповед № РЛ-149 от 11.10.2012 г. на Областния управител на Област София, с която е отказано да бъде удовлетворено искането му за еднократно обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е неправилно постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно установена фактическа обстановка, респективно до неправилно приложение на материалния закон. Неправилно, според касатора, първоинстанционният съд приема, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК, като се позовава на изпратените писма до Централен военен архив (ЦВА) и Териториалната дирекция на Държавен архив (ТД на ДА). Поддържа, че съобразно служебното начало административният орган е събрал всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства. Без основание съставът на АССГ е приел, че липсват изискани от Министерство на отбраната (МО) доказателства относно уволнението на Райко Семерджиев, предвид изисканата от ЦВА информация, където се съдържат документи, издавани от МО. Наред с това, в спорната хипотеза не е необходимо произнасяне на Централната комисия. Иска отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на Семерджиев срещу оспорената пред АССГ заповед на Областния управител на Област София. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване. Ответникът оспорва касационната жалба в представена по делото молба и в съдебното заседание. По същество иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран от Семерджиев с жалба срещу Заповед № РЛ-149 от 11.10.2012 г. на Областния управител на Област София, с която е отказано да бъде удовлетворено искането му за еднократно обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 5, ал. 4 ЗПГРРЛ. Прието е от съда, че Семерджиев е подал до ответника искане за изплащане на еднократно обезщетение на основание чл. 1, т. 6 ЗПГРРЛ, във връзка с уволнението му по политически причини от военно училище. Молителят е приложил Заповед № 154 от 14.05.1992 г. на министъра на отбраната, видно от която седемнадесет лица, между които Семерджиев, са повишени в първо офицерско звание "лейтенант" по запаса, завършили 68 випуск на ВВОВУ "Васил Левски" през 1948 г. и уволнени по политически причини. Искането на настоящия ответник по касация не било удовлетворено от областния управител на Област София с основен аргумент, че Семерджиев не попада в категорията на лицата, които имат право на обезщетение, тъй като не е установено по несъмнен начин наличието на репресия по причини, свързани с произхода, политическите му убеждения или религиозни вярвания. След обстоен преглед на приложените в административната преписка документи съдът е направил извод за основателност на жалбата, като е отменил оспорената пред него заповед на Областния управител на Област София. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Съставът на АССГ е приел оспорения пред него административен акт за валиден и издаден в съответствие с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че искането на Семерджиев е непълно по причина, че от него не се изяснява на кое законово основание се иска обезщетение, като в нарушение на чл. 30, ал. 2 АПК административният орган не е дал съответни указания за отстраняване на нередовностите му. Наред с това не е изискал доказателства относно времетраенето и характера на репресията. Не е изискал, на основание чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ, произнасяне на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от същия закон. Така допуснато е от областния управител нарушение във връзка със събирането на доказателства относно времетраенето и характера на репресията, в това число във връзка с несезирането на Централната комисия, която да разгледа случая и да се произнесе, дали са налице или не доказателства за изключване на Семерджиев или недопускане да завърши образованието си. Областният управител е бездействал като не е събрал всички относими и необходими по случая доказателства - не е изпълнил, според състава на АССГ, задълженията си по чл. 10, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ, както и тези по чл. 35 и чл. 36 АПК относно събирането и проверката на доказателствата във връзка с отправеното от Семерджиев искане за изплащане на обезщетение. В нарушение на служебното начало административният орган е проявил процесуално бездействие по отношение на посочените факти в Заповед № 154 от 14.05.1992 г. на министъра на отбраната. Тези факти е следвало да бъдат установени, предвид липсата на писмени доказателства относно вида, характера и продължителността на репресията. Не са изискани от МО доказателства относно уволнението на посочените в тази заповед лица, сред които Семерджиев, причините за това и последствията за тези лица; не е изяснен статутът на училището, какви са политическите причини, довели до уволнение на лицата от 68 випуск, респективно може ли да се направи извод, че тези лица се числят към изключените студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си. Представеното доказателство от лицето въобще не е коментирано в мотивите на оспорената заповед. По тези съображения първоинстанционният съд е направил извод, че цялата административна процедура е опорочена, което е обусловило издаването на оспорената заповед и в нарушение на материалния закон. Заповедта е отменена от съда, а преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането на Семерджиев, като на последния бъде указано да отстрани недостатъците в искането си чрез посочване на основанието, на което иска да му се заплати обезщетение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилна и обоснована на доказателствата по делото е направената от първоинстанционния съд преценка за допуснати от административния орган - настоящ касатор, съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената пред него заповед. Правилно е съобразено от състава на АССГ, че искането на Семерджиев, отправено до областния управител на област София, не удовлетворява изискванията на закона, доколкото като основание за изплащане на обезщетението е вписано "уволнение по политически причини от В. у-ще". В този смисъл, споделят се от настоящия състав съображенията на първоинстанционния съд, че преди разглеждане и произнасяне по заявлението на Семерджиев, административният орган е следвало да уведоми лицето да уточни искането си. Следвало е да му се укаже да посочи точно основанието за изплащане на обезщетението в тридневен срок, като му се разясни, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството (чл. 30, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 2 АПК). Едва след прецизиране на искането, с което е сезиран, областният управител е следвало да пристъпи към неговото разглеждане и произнасяне по същество. Предвид това не може да се приеме, че преди извършване на конкретизация на искането, административният орган е изпълнил и задължението си за събиране и преценка на доказателствата с оглед произнасянето му относно вида, характера и продължителността на репресията, както и качеството "правоимащо лице" на Семерджиев (чл. 5 ЗПГРРЛ и чл. 35 и 36 АПК), в какъвто смисъл се правят възражения в касационната жалба. В съответствие с мотивите на оспорената заповед първоинстанционният съд е отчел и факта, че приложената към искането на лицето Заповед на министъра на отбраната № 154 от 14.05.1992 г. въобще не е обсъдена от областния управител на област София, което според настоящия състав води на извод за допуснато нарушение на чл. 36, ал. 3 АПК и чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ, респективно на извод за наличие на основание за отмяна на заповедта. Предвид това като е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. След даване указания на молителя за прецизиране на искането си с оглед посочване на основанието за изплащане на обезщетение и съобразявано на представените от него доказателства, административният орган следва да съобрази разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ, съгласно която при липсата на писмени доказателства, установяването на относимите обстоятелства, включително характера на репресията се извършва по ред, определен от Министерския съвет, от централна комисия. При съобразяване предписанието на цитираните разпоредби неоправдани са възраженията, направени от касатора във връзка с необходимостта от произнасянето на тази комисия. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,