Решение № 255 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 900/2013 г.

Решение № 255 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 900/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 15863/2012 г. на Софийския районен съд и отмяна на присъдата от 12.10.2012 г. на 104 състав на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НК в частта относно първоначалния режим и типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Поддържа се, че законосъобразното решаване на този въпрос може да стане при ново разглеждане на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането на посоченото основание е основателно и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане за правилното приложение на закона. Осъденият Н. Б. Б. чрез служебния защитник оспорва основателността на искането. Поддържа се, че не следва да бъде уважено, независимо от наличието на формално основание, предвид вида на извършените престъпления. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за основателно по следните съображения: Софийският районен съд, 104 състав с присъдата от 12.10.2012 г. признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на 12.07.2012 г. в гр. С. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5%, установено по надлежния ред и след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1 НК. На основание чл. 343Б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58А, ал. 1 НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим и затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК постановил подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, определено му с влязлата в сила присъда по нохд № 5141/2012 г. на Софийския районен съд, при първоначален общ режим и затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343Г НК лишил подсъдимия от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да управлява МПС за срок от две години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 30.10.2012 г., поради което направеното искане е подадено при спазване на срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Основателно се поддържа, че съдът при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието и вида на затворническото заведение за деянието, извършено на 12.07.2012 г. и за наказанието, приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. От приложеното по делото свидетелство за съдимост е видно, че Б. е осъден за извършено престъпление от общ характер на лишаване от свобода за срок от 3 месеца и в срока по чл. 66, ал. 1 НК е извършил престъплението по обвинението, предмет на разглеждане от Софийския районен съд по нохд № 15863/2012 г., т. е. към момента на постановяване на присъдата по това дело той вече е бил осъждано лице, а не осъдено за първи път на лишаване от свобода по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Законосъобразно е приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК като е постановено изтърпяване на наказанието, наложено с присъдата по нохд № 5141/2012 г., влязла в сила на 25.03.2012 г., защото в срока на изпитание е извършено другото престъпление. Законът не предвижда възможност при наличието на осъждане въпроса за изпълнението на наказанието да се решава в зависимост от характера и тежестта на извършените престъпления, нито изисква наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, поради което приложението на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС е неправилно. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на присъдата в тази й част. Правното положение на осъдения Б. изисква съдът да реши въпроса за изпълнението на наказанията лишаване от свобода според разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, т. е. при новото разглеждане на делото да определи първоначален строг режим и настаняване в съответното затворническо заведение за наказанията, наложени с двете присъди. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение