Решение № 5779 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4/2013 г.

Решение № 5779 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова Илко Вълчев Кънев е подал касационна жалба срещу решението от 13.11.2012 г. по адм. дело № 2717/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЛС-И-693/9.12.2011 г. на министъра на правосъдието. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят разноски. Министърът на правосъдието е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Тричленният състав на Върховния административен съд установил, че Илко Велчев Кънев е вписан като нотариус с регистрационен номер № 225 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд - Провадия. Със заявление № 94-И-91 от 13.06.2011 г. до министъра на правосъдието Илко Кънев поискал да бъде преместен от района на Районен съд - Провадия в района на Районен съд - Варна поради това, че постоянното му местоживеене е в град Варна, че главно той се грижи за малолетната си дъщеря поради честите служебни пътувания на съпругата му, както и поради влошеното му здравословно състояние - хронични бронхити, двустранна пневмония, постоянен световъртеж от пренатоварване при шофиране, провокирани от ежедневните му пътувания с автомобил от Варна до Провадия и обратно. В хода на административното производство било поискано становището на Нотариалната камера. С писмо № 94-И-91/03.08.2011 г. Нотариалната камара уведомила министъра на правосъдието, че в района на Районен съд - Провадия са вписани двама нотариуси, а в района на Районен съд - Варна - 42 нотариуси и към датата на отговора в този съдебен район няма свободни места. В същото писмо било изразено съгласие за преместването на Илко Кънев в района на Районен съд - Варна. Със заповед № ЛС-И-693/09.12.2011 г. министърът на правосъдието отказал преместването на нотариуса поради това, че липсва вакантно място и не са налице важни причини за това, доколкото причините, изложени от молителя относно здравословното му състояние не обуславят пълна или частична невъзможност за упражняването на нотариални функции, а личните причини имали временен характер и били преодолими. По същество съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Разпоредбата на чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, която урежда преместването на нотариус в друг съдебен район, изисква да има открито място в района, в който нотариусът иска да се премести, и важни причини, налагащи това преместване. Според съда, административният орган законосъобразно отказал преместване, тъй като липсвало свободно място, а изтъкнатите от нотариуса причини не можели да се определят като "важни". Диагностицираните здравословни проблеми - бронхит, прекарана двустранна пневмония, световъртеж при преумора и шофиране - не изисквани специализирани медицински грижи, които да се полагат в болниците на град Варна и не обосновават пълна или частична невъзможност за Илко Кънев да упражнява функциите си на нотариус в град Провадия. Поради това тричленният състав на Върховния административен съд отхвърлил подадената жалба. В касационната жалба се правят оплаквания за неточно приложение на материалния закон с оглед преценката за отсъствието на предпоставките за преместването на нотариуса. Според направения от жалбоподателя довод, при постановяването на решението не било съобразено, че молбата за преместване била подадена преди изменението на чл. 34б, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.), поради което разглеждането й следвало да се извърши по предвидените в отменената разпоредба ред и условия. Съдът игнорирал представените по делото медицински документи, удостоверяващи наличието на здравословни проблеми, които могат да се разглеждат като "важни причини" по смисъла на чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Същевременно, не съществувала пречка за откриването на допълнително място, на което нотариусът да бъде преместен, в каквато насока била практиката на Министерството на правосъдието. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не указал на административния орган да представи доказателства за населението на общините в района на Районен съд - Варна с оглед установяването на възможността за откриване на място за нотариус съобразно чл. 10, ал. 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Касационната инстанция намира, че тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал сочените нарушения на процесуалния и материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че приложимата правна норма при преценката на основателността на искането е тази на чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, в редакцията на текста съгласно измененията, извършени с Държавен вестник, брой 41 от 2011 г. Изводът е съобразен с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалноправния закон се преценява към момента на издаването му. При вземането на решението министърът на правосъдието е взел предвид не само изменението на материалноправната разпоредба, а и настъпилата в хода на производството нормативна промяна на производствените правила, които изискват съгласуване с Нотариалната камара. Предвиденият в закона 14-дневен срок за произнасяне на министъра на правосъдието по искането за преместване е инструктивен, поради което неспазването му не води до незаконосъобразност на административния акт. Едновременно с това, не би могло да се счете, че изменението на чл. 34б ЗННД, настъпило след подаването на заявлението, е в насока, неблагоприятна за интересите на нотариуса. Примерното нормативно изброяване в текста на чл. 34б, ал. 2 ЗННД на няколко, сочени като важни причини, не води до отпадане на преценката на правоприлагащия орган за това дали индивидуализиращите случая обстоятелства могат да се разглеждат като съответни на правното понятие, включено в текста на чл. 34б, ал. 1 ЗННД. В тази насока тричленният състав обосновано е подкрепил съображенията на административния орган, че обстоятелствата, на които се основава искането на нотариуса, не могат да се окачествят като "важни причини" за промяна на района на действие. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид представените медицински документи. Заболяванията, описани в тези документи, са обсъдени в мотивите на съдебния акт и е направено заключение, че те не обуславят пълна или частична невъзможност за жалбоподателя да изпълнява функциите на нотариус в град Провадия. Тези изводи на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени. Съдът е спазил материалния закон, като е приел, че инцидентното влошаване на здравословното състояние, каквото може да преживее всеки човек, не е равнозначно на трайна невъзможност за изпълнение на трудовите функции и то, на определено работно място. Необходимостта от полагането на грижа за семейството в конкретния случай също не би могла да се разглежда като "важна причина" по смисъла на закона. Нотариусът не е възпрепятстван непосредствено да се грижи за семейството си, при положение, че Провадия се намира на около 40 километра от град Варна. Освен това, установяването на семейството в град Варна не е причина, настъпила независимо и извън волята на нотариуса, в какъвто смисъл е изискването на закона. Дори посочените в искането до министъра на правосъдието обстоятелства да бъдат оценени като "важни", крайният резултат от спора би бил постановеният от първоинстанционния съд, тъй като в района на град Варна няма свободно място, на което нотариусът да бъде преместен. Както съобразено в обжалваното решение, министърът на правосъдието не е бил длъжен да разкрива ново място, за да удовлетвори искането на нотариуса. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗННД, допълнителни места за нотариуси се разкриват при необходимост на повече от определените нотариуси за съответния район. Тъй като тази хипотеза не е налице, тричленният състав не е бил длъжен да дава указания за представянето на доказателства за наличието на основание за прилагането на чл. 10, ал. 4 ЗННД. При отсъствието на касационни основания за отмяна, решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноските на жалбоподателя не се дължат. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд