Решение № 3081 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2008 г.

Решение № 3081 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби: 1) на началника на ДНСК - София и 2) на Красимир Кирилов Георгиев, против решение № 736/24.07.2008 г., постановено по адм. д. № 74/2008 г., на Административен съд - София град, II отд., 25 с-в. В жалбите се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска отмяната му. Ответната страна - "Гайтанов, Пенков и партньори" ООД, чрез адв. Михалева, счита касационните жалби за неоснователни. Останалите ответници не вземат становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, второ отделение намира, че жалбите са допустими, като предявена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: С обжалваното решение Административния съд - София град е отменил Заповед № РД-14-425/27.11.2007 г., на началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Жилищна сграда (3+М+А) с гаражи", изпълняван в УПИ ХI-911, 912, кв. 17, по плана на местност "Витоша - ВЕЦ Симеоново. За да постанови решението си в този смисъл, съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като нарушаваща основни принципи на административното производство, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Неоснователно е единственото касационно основание, до което се свеждат касационните оплаквания в жалбата, че строежът е незаконен като несъответстващ на предвижданията на ПУП, макар да съответства на влезли в сила инвестиционен проект и строително разрешение. Изискването за законосъобразност на проекта и разрешението, е съответствието им с ПУП (чл. 142, ал. 5, т. 1 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ). Ето защо с влизането им в сила, то се счита за установено и то окончателно. Тази окончателност произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи, включително на основанието по чл. 99, т. 1 АПК - поради съществено нарушение на изискванията за законосъобразността им, едно от които е и съответствието им с плана. От това следва, че е изключен и инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им, поради противоречие с ПУП. Такава преценка той може да направи по жалба или служебно (чл. 149, ал. 3 и чл. 156 ЗУТ), само до влизането им в сила, защото обратното би означавало премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, включително и след въвеждането му в експлоатация по установения ред. Засиленият стабилитет на строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156, цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния ПУП, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на една от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение - т. е. интереса на инвеститора, или тези на плана - преследваните с него интереси. Решението следователно, трябва да е диференцирано с отчитане и на двете норми, като се даде приоритет на разрешението или ПУП в зависимост от тежестта на несъответствието помежду им. Когато несъответствието би било основание за унищожаемост, но не и за нищожност, на разрешението, правните му последици следва да бъдат зачетени и строежа не може да бъде третиран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Обратното би означавало, че при съществуването на два противоречащи си по въпроса за съответствието между инвестиционния проект и плана административни акта - разрешението за строеж и заповедта на началника на РДНСК за спиране или премахване на строежа, поне единият от които е незаконосъобразен, инвеститорът, доверил се на разрешението, да не може да търси обезщетение за вреди. Искът му ще бъде винаги недопустим, тъй като строителното разрешение е окончателно неотменимо - чл. 204, ал. 1 АПК, във вр. чл. 156 ЗУТ. Напротив, строежът, макар и съответстващ на строителното разрешение е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато несъответствието на разрешението с плана е дотолкова тежко, че последиците му са правно нетърпими (разрешен строеж в защитена зона или в зона за озеленяване), т. е. когато разрешението е нищожно, поради противоречие с материалния закон. В тези случаи нищожността на разрешението може да бъде разкрита безсрочно и то от началника на РДНСК (арг. чл. 149, ал. 5 АПК, във вр. чл. 216, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 213 ЗУТ), който е и компетентният да спре или премахне строежа. Искът за обезщетяване на вреди от нищожното строително разрешение в тези случаи е допустим - чл. 204, ал. 3 АПК, но за да бъде изключена възможността за различно решение на въпроса за нищожността в него, тя трябва да бъде обявена от началника на РДНСК или с влязла в сила заповед по чл. 216, ал. 5 ЗУТ, преди заповедта за спиране или премахване на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, или най-късно заедно с последната. В случая, несъответствието между разрешеното свързано застрояване в двата имота и предвиденото с ПУП свободно застрояване не води до нищожност на строителното разрешение, защото установеното с решението съгласие на собствениците на съседните УПИ за свързано застрояване, може да бъде основание за такова изменение на застроителния план - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Законосъобразно, при това положение, съдът е дал предимство на неотмененото по реда на чл. 149, ал. 3 или чл. 156 ЗУТ разрешение за строеж, изключващо възможността за определяне строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските направени от "Гайтанов, Пенков и партньори" ООД за касационната инстанция следва да се възстановят от бюджета на ДНСК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,