Решение № 9093 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 218/2020 г.

Решение № 9093 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 218/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 209 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Загора Ойл" ООД, ЕИК 202473858, гр. София, ул. "Симеоновско шосе" № 110 Б, адм. сграда Мартинели, ет. 4, офис 21, представлявано от В. Г., подадена чрез адв. Янев срещу решение № 6716 от 11.11.2019 г. по адм. дело № 8055/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 321 - 0330828 от 10.06.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" Пловдив при ЦУ на НАП, с която на "Загора Ойл" ООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) - запечатване на търговски обект – тоалетна, находящ се в общ. Нова Загора, км. 245 на АМ Тракия и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел, че в заповедта са изложени конкретни мотиви за издаването й. Твърди, че целите на ПАМ не могат да бъдат постигнати чрез самата ПАМ, защото вече са постигнати и без нея и са ирелевантни в конкретния случай. Позовава се на чл. 6, ал. 2 АПК, съобразно която разпоредба административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Иска решението да бъде отменено и претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Недков намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при спазване изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд, е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 321- 0330828 от 10.06.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" Пловдив при ЦУ на НАП, с която на "Загора Ойл" ООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС - запечатване на търговски - обект тоалетна, находящ се в общ. Нова Загора, км. 245 на АМ Тракия и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. По делото е установено, че на 29.05.2019 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС тоалетна, находящ се в общ. Нова Загора, км. 245 на АМ Тракия и стопанисвана от "Загора Ойл" ООД и е установено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е работило с фискално устройство (ФУ) без изградена дистанционна връзка с НАП. Установена е липса на актуален договор за сервизно обслужване на фискалното устройство, вградено в автомат за самообслужване (модел Dates DP-65 S KL с регистрационен номер 3585045). При направена служебна справка в регистрите на НАП е констатирано, че ФУ № 3585045 не изпраща z-отчети от 15.08.2017 г. към НАП, поради липсата на дистанционна връзка. Извършени са четири контролни покупки в 14: 38 часа, 14: 40 часа, 14: 43 часа и 14: 50 часа, всяка на стойност 0. 50 лв., за които няма потвърждение в НАП за извършените плащания. В случая дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. Правното основание за налагане на принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Пред административния съд не е имало спор по фактите, както и че фактическият състав на чл. 7, ал. З от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е изпълнен. Основните възражения на дружеството са били насочени към липсата на съответствие на ПАМ с целта на закона, както и нарушен ли е принципа на съразмерност, визирал в чл. 6, ал. 2 АПК. За да постанови спорното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при пълно доказване факта на твърдяното нарушение на правилото на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съдът е посочил, че в заповедта са изложени конкретни мотиви за издаването й, а органът по налагане на принудителната административна мярка, действа при условията на обвързана компетентност. Съдът е приел, че правилно и в съответствие със събраните при извършената проверка доказателства е установено, че дружеството е допуснало работа с ФУ без изградена дистанционна връзка с НАП. Посочено е, че мярката запечатване на търговски обект в случая има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя, доколкото извършването на настоящото нарушение е било вече преустановено. Съдът е намерил, че срока на наложената принудителна мярка - 14 дни е справедлив, предвид значителния период от близо две години, през който ФУ е работило без да предава данни на НАП. Въз основа на горното първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна. Решението е правилно. Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че административният орган е доказал по несъмнен начин извършването на цитираното в заповедта нарушение, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Обратно на поддържаното в касационната жалба, в акта са изложени мотиви като фактически и правни основания, както за налагане на ПАМ, така и по отношение на срока на мярката. В случая не е било спорно, че е доказано нарушението, послужило като фактическо основание за налагане на ПАМ. По делото не е било спорно, че ФУ е работило без изградена дистанционна връзка с НАП и не е изпращало z-отчети към НАП от 15.08.2017 г. Неоснователно е оплакването за противоречие на мярката с целта на закона. Целта на закона, послужил като правно основание за издаването на мярката, е да се охранят финансовите интереси на държавата при укриване на приходи от продажби, неотчетени по съответния ред и издаването на процесната заповед изцяло съответства на тази цел. Налагането на мярката не за максималния срок е израз на спазване на принципа на съразмерност. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение