Решение № 14117 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2018 г.

Решение № 14117 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ) срещу Решение № 5842/18.10.2017 г., постановено по адм. дело № 7051/2017 г. от Административен съд - С. град. С него е отменено решение № 11019/31.05.2017 г., на Председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Я. А. - [гражданство] и малолетното и дете Н. А. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на международна закрила по отношение на чужденката и детето и. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че АССГ в постановеното си решение е игнорирал констатираните противоречия от органа по отношение на обстоятелства свързани с загубата на националния си паспорт и по отношение на травмите нанесени от баща и върху нея. Твърди се че неправилно съдът е приел че органа в хода на административното производство незаконосъобразно не е уведомил Дирекция "СП" за да присъства представител, тъй като нормата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт., има в предвид само съдебно производство. Сочи се още, че е налице несъответствие на мотивите на съда с установените по делото факти. Иска се отмяната му. Ответницата Я. А. - [гражданство], лично и в качеството си на законен представител на детето Н. А., чрез процесуалният си представител оспорва жалбата като неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдебният акт е постановен в съответствие с процесуалните правила и материалния закон и е обоснован. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е и неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – С.-град е било образувано по жалба на Я. А. - [гражданство], лично и в качеството й на законен представител на детето Н. А., против Решение № 11019/31.05.2017 г., на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е отменил решение № 11019/31.05.2017 г. на председателя на ДАБ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на търсещата закрила чужденка и нейните деца за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт, макар и издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се на първо място в излагането на бланкетни мотиви, които противоречат на събраните доказателства – сочи се че административният орган не е изложил никакви съображения относно бежанската история на молителката, особено в частта касаеща неполучаването на адекватна защита от държавата, а така също не е отчетено и обстоятелството че молителката е била лекувана от реакция на тежък стрес. Н. второ място е посочено, че е неправилна преценката на обстановката в Ирак с оглед представената справка. И не на последно място, според съда, в акта не били обсъдени никакви доводи относно правата и интересите на малолетното дете, като не била изпълнена и процедурата по чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. При постановяване на акта не била уведомена Дирекция "Социално подпомагане", не бил изискван доклад или становище от нея. Поради това съдът е приел, че законът не е приложен правилно като не били изследвани възможните хипотези на ЗУБ, нарушени били административно-производствените правила и решението било немотивирано. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че решението на Административен съд С.-град е правилно. Един от основните въпроси е дали е допуснато нарушения на чл. 15, ал. 6 и 8 от Закона за закрила на детето, които нарушения са съществени до такава степен, че да доведат до незаконосъобразност на оспорения акт на административния орган. Според разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД - при всяко дело, съдът или административния орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат правилата на ГПК, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на АПК. От своя страна Дирекцията е длъжна да изпрати свой представител, който да изрази становище или предостави писмен доклад. Така формулирана разпоредбата, с оглед запазване интересите на децата предоставя възможност, както на съда, така и на административния орган при всяко дело да бъде осигурено участието в производството на тези органи, които са призвани да пазят интересите на децата. В конкретния случай, уведомяването е извършено в съдебното производство и от изразеното становище в с. з. от 14.09.2017 г., се установява че в интерес на детето е да има майка която да е със статут. Тълкувайки посочената разпоредба, следва да се приеме, за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от административния орган при провеждане на административното производство. Разпоредбата дава възможност, както на административния орган, така и на съда при всяко дело да се осигури участието на Дирекция "Социално подпомагане". В случая, уведомяването е направено от съда, уведомена е Дирекцията в хода на съдебното производство съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Съдът е назначил е служебен защитник на жалбоподателката лично и като законен представител на детето, и са осигурени възможностите за упражняване на правата по чл. 15, ал. 8 ЗЗДт. Установява е че в хода на административното производство детето е било представлявано от майка му, която е и негов законен представител, и с дадените обяснения при интервюто пред административния орган, и с подаването на посочените по-горе жалба и молба в пълна степен, са реализирани правата им включително и за обжалване на акта пред съда и за осигуряване на безплатна правна помощ. Ето защо, направеният извод на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 и 8 от ЗЗДт, се явява необоснован и непочиващ на установените факти по делото. Правилен е извода на решаващият съд, че при постановяване на своя акт, административният орган не е съобразил бежанската история, изложена от молителката, със събраните доказателства. Безспорно от бежанската история се установява че чужденката е напуснала Ирак тъй като се е страхувала от баща си и съпруга си които са упражнявали редовно по отношение на нея тормоз. И в двете интервюта са изложени доводи в тази насока – чужденката се е страхувала от баща си който по нейни данни е убил двете и сестри и не е понесъл съответстващо наказание за това, а така също и от съпруга си когото е напуснала тъй като редовно я е малтретирал. Чужденката заявява че се страхува че при връщане в Ирак ще бъде убита или от баща си или от съпруга си. Психичното състояние на чужденката е ескалирало за което свидетелствуват събраните доказателства че лицето е било прието по спешност в УМБАЛ "Александровска" ЕАД с диагноза реакция на тежък стрес и това е именно във връзка с чувството на страх при нейно връщане в Ирак. В представената пред АССГ справка № МД-270/02.03.2017 г. и такава пред касационната инстанция № МД-639/17.09.2018 г., сочи че в районите които са под контрол на Ислямска държава се извършват убийства и отвличания, а в останалите райони продължават извършване на самоубийствени атентати и атаки срещу превозни средства. И в двете справки обаче липсва посочване какво е отношението към жените в Ирак и по точно към омъжените такива които самоволно напускат домовете си и съпрузите си. Органа не е изложил доводи именно относно положението на чужденката като лице което самоволно е напуснало семейството си от страх за собственият си живот. Сочи се че тъй като тя не е поискала помощ от официалните власти по отношение малтретирането и от страна на баща и и съпруга и, то е налице семейно-битов конфликт който не попада в приложното поле на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, но това не е съобразено както с бежанската история, така и останалият събран доказателствен материал. Правилни са и доводите на решаващият съд че в обжалваното решение административният орган не е изложил мотиви относно интересите на детето т. е. по какъв начин ще се отрази на правилното му развитие отказа за предоставяне на статут на майката и нейното извеждане извън границите на Р. България. По силата на параграф 9 от преамбюла на Директива 2013/33/ЕС НА Е. П. и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 23 § 1 и § 2/а/ от Директивата висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място. Във връзка имено с тези разпоредби е следвало и административният орган при постановяване на своето решение да изложи мотиви относно интереса на детето свързан с предоставяне или отказ на бежански или хуманитарен статут на неговата майка и законен представител и по какъв начин това ще се отрази върху развитието на детето. Такива доводи и съображения в обжалваният акт липсват, като правилно е коментирал и решаващият съд. Наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от страна на органа е довело и до постановяване на отменителният съдебен акт на Административен съд С.–град, като изложените в тази насока мотиви на съда са обосновани и законосъобразни. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд С.-град следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,