Решение № 55 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11291/2017 г.

ВАСVII отделение03.01.2018 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 310 от 03.08.2017 г., постановено по адм. дело № 241/2017 г. по описа на Административен съд - В.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 55 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11291/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Профилирана природо-математическа гимназия (ППМГ) "Акад. И. Ц." В., срещу решение № 310 от 03.08.2017 г., постановено по адм. дело № 241/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - В., с което е отменена негова заповед № 3414-1654/03.04.2017 г. за налагане на наказание "преместване в друго училище" за учебната 2016 - 2017 г. на В. И. Г. - ученик от XI "д" клас. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му, отхвърляне на оспорването срещу заповедта на директора на ППМГ и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - В. И. Г., от гр. В., непълнолетен, действащ със съгласието на майка си И. Д. Г., не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за основателна. С атакуваното решение АС - В. е отменил заповед № 3414-1654/03.04.2017 г. на директора на ППМГ "Акад. И. Ц." - гр. В., с която на основание чл. 259, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), чл. 19, ал. 2, т. 17 от Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, във връзка чл. 203, ал. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 4 от ЗПУО, чл. 56, ал. 1, във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 4 от Наредбата за приобщаващото образование, чл. 47, ал. 1, т. 4 и чл. 50, ал. 1, ал. 2 и чл. 56, ал. 4, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 от Правилника за дейността на училището, по предложение на Педагогическия съвет (Протокол № 7 от 28.03.2017 г.) на В. И. Г. от гр. В. е наложено наказание "преместване в друго училище" за учебната 2016 - 2017 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, съобразно чл. 259, вр. чл. 205 ЗПУО, вр. чл. 57, ал. 1 от Наредба за приобщаващото образование, вр. чл. 19, ал. 2, т. 17 от Наредба № 12/2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Преценил е, че в своята съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства не обосновават наличие на посочените в заповедта фактически и правни основания за упражняване на регламентираното в чл. 203, ал. 2 ЗПУО правомощие на директора на ППМГ "Акад. И. Ц." - гр. В.. Счел е, че посочените в административния акт фактически обстоятелства относно нарушения, отразени в седем пункта не са отграничени и формулирани, като не е посочено кои от тях са тежки и кои системни нарушения. Приел е, че ученикът, с оглед представените и приети по делото писмени доказателства - дневници, докладни и становища, има проблемно поведение в училище, спрямо него са изчерпани всички останали механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на това поведение, поради което законосъобразно административният орган е пристъпил към налагане на предвидената санкция. Съдът е намерил за доказано, че ученикът е допуснал 15 неизвинени отсъствия от учебни занятия без уважителни причини, квалифицирано като нарушение на чл. 56, ал. 4, т. 2 от Правилника за дейността на ППМГ "Акад. И. Ц." - гр. В.. Наред с това е счел за доказано нарушението "използване на електрошок спрямо съученик" и нарушението "пушене пред вх...да на училището". За недоказани е приел нарушенията "нанасяне на побой над негов съученик" и "застрашаване на живота и здравето на друг съученик". Изложил е мотиви, че възпрепятстването на нормалното протичане на учебните часове от страна на санкционирания ученик и влизането му в конфликт с учителите, както и системното и грубо нарушаване на училищния ред са нарушения, описани общо, без конкретизиране на извършваните действия по дата и съдържание. Съдът е счел, че законодателят не е въвел задължителна кумулация на посочените в заповедта нарушения. Приел е също, че недоказаността на част от визираните фактически основания в оспорвания административен акт, води до невъзможността на съда да подмени волята на органа дали при отсъствието на някои от нарушенията заповедта би била издадена. Въз основа на така изложените съображения АС В. е обосновал краен извод, че заповедта на директора на ППМГ "Акад. И. Ц." - гр. В., с която е наложено наказание "преместване в друго училище" за учебната 2016 - 2017 г. на В. И. Г. - ученик от XI "д" клас, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Решението е неправилно. При установените и подробно описани от решаващия съд релевантни за спора факти, изводът за незаконосъобразност на заповед № 3414-1654/03.04.2017 г., издадена от директора на ППМГ "Акад. И. Ц." е незаконосъобразен, формиран при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в закона, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, на ученик може да се наложи санкция "преместване в друго училище". Съгласно чл. 200, ал. 4 ЗПУО санкцията "преместване в друго училище" се налага за тежки или системни нарушения. Според чл. 56, ал. 4 Правилника за дейността на ППМГ "Акад. И. Ц." - гр. В., за неизпълнение на задълженията, определени с правилника, на ученика се налага санкция "преместване в друго училище до края на учебната година" при наличието на изчерпателно изброени в девет точки условия, настъпване на които, както алтернативно, така и при кумулиране, представлява основание за налагане на наказанието. Първоинстанционният съд е посочил, че законодателят не е предвидил кумулиране на посочените нарушения, като в мотивите си е приел една част от тях за извършени, а друга за недоказани. Изтъкнал е, че системни са извършените три или повече нарушения на дисциплината в училище, независимо от тяхната тежест, а тежко нарушение е това, което макар и единично по своя характер, представлява сериозно посегателство върху реда, който следва да се спазва в училище. Независимо, че АС - В. е приел за установено, че ученикът е извършил три нарушения, състоящи се в допускане на 15 неизвинени отсъствия от учебни занятия без уважителни причини, използване на електрошок спрямо съученик и пушене пред вх...да на училището, в крайна сметка е отменил заповедта като незаконосъобразна. В постановеното решение, в разрез с фактическите установявания и собствените си аргументи по приложение на материалното право, първоинстанционният съд е счел административният акт за порочен. Наред с това следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 204 ЗПУО регламентира реда за налагане на санкцията, съгласно който процедурата се открива със задължително уведомяване на родителя и съответните териториални структури за закрила на детето. Непълнолетният ученик извършва всички действия лично, със съгласието на родителя си, като има право преди налагане на санкцията да бъде изслушан в присъствието на психолог или педагогически съветник, и/или писмено да обясни обстоятелствата по конкретното нарушение, като родителят има право да присъства на изслушването. Конкретните условия и ред за налагане на санкциите по чл. 199 ЗПУО се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование (чл. 204, ал. 5 ЗПУО). В нарушение на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не е изложил мотиви за спазването на процедурата по чл. 204, ал. 1 ЗПУО относно уведомяването на съответната териториална структура за закрила на детето за откритата спрямо ученика производство по налагане на наказание, както и досежно съблюдаването на чл. 59, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование за задължително изслушване на ученика в присъствието на психолог или на педагогически съветник и/или запознаване с писменото обяснение на ученика и обсъждане на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Липсата на доказателства по делото в тази насока и на мотиви в съдебния акт, препятстват упражняването на ефективен касационен контрол по същество. Съобразно нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК, решението следва да бъде мотивирано. Мотивите са писмени съображения на съдебния състав, обосноваващи акта. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите установявания и правните изводи на съда, въз основа на които съдебният състав е стигнал до решението. Въз основа на изложените мотиви се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор. В разрез с предписанията на цитираната разпоредба, обжалваният съдебен акт съдържа противоречиви мотиви относно установеността на фактическото основание за издаване на административния акт, което се явява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съдебното решение. Отсъствието на ясни съображения препятства проверката за съответствието на съдебния акт с материалния закон, респ. съставлява пречка да се установи действителната воля на съда и да се провери съответствието на решението с материалния закон. Посоченото нарушение е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. По изложените съображения съдът намира, че са налице релевираните в жалбата основания по чл. 209, т. 3 АПК за касиране на оспорения съдебен акт. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да извърши проверка на всички основание по чл. 146 АПК, задължение, вменено му от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, като укаже на ответника да окомплектова преписката по издаване на оспорената заповед с доказателства относно спазване на административнопроизводствените правила при постановяване на акта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2-ро и чл. 222, ал. 2, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

3