Решение № 8124 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Сливен срещу Решение 424 от 24.02.2025 г. по адм. дело 620/2024 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение РД-02-14-2459/26.11.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж (УО на ОПРР) 2014 2020 за определяне на финансова корекция на община Сливен. Касационният жалбоподател навежда доводи за нищожност, както и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 1 и 3 АПК. Позовава се на предходно влязло в сила решение на Административен съд Сливен по адм. дело 160/2024 г., с което е отменено решение за определяне на финансова корекция по същия договор и обосновава, че решението на УО, предмет на настоящия спор, е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Оспорва изводите на съда за извършено нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Счита, че не е допусната нередност и не е налице основание за определяне на финансова корекция. Моли за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендира разноски по приложен списък. Ответникът ръководителят на УО на ОПРР, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на касатора, ако е поискал адвокатско възнаграждение, в случай че същото не съответства на фактическата и правна сложност на спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение РД-02-14-2459/26.11.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 2020 за определяне на финансова корекция на община Сливен в размер на 5 % от допустимите разходи по договор BG16RFOP001-6.002-0015-C01-D2 от 08.12.2023 г. с изпълнител Контракс АД по Обособена позиция (ОП) 2. От фактическа страна съдът е установил, че община Сливен е бенефициер по административен договор РД-02-37-116/26.11.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура на директно предоставяне BG16RFОР001-6.002 Развитие на туристически атракции по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. За разходване на средствата община Сливен е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Доставка на оборудване, обзавеждане и техника за туристически обекти по проект BG16RFOP001-6.002-0015-C01 по ОПРР 2014-2020 г. по три обособени позиции (ОП): ОП 1 Доставка на оборудване, обзавеждане за туристически обекти, ОП 2 Доставка на специализирано музейно/експозиционно, сценично и друго обзавеждане, оборудване и техника за туристически обекти и ОП 3 - Доставка на офис и друга техника за туристически обекти. В резултат на проведената процедура за изпълнител по ОП 2 е определен Контракс АД. Финансовата корекция е определена след проведена процедура по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Административният акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Мотивиран е с констатация за нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗОП във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП необосновано неразделяне на предмета на ОП 2 на поръчката. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.) (Наредбата за посочване на нередности/Наредбата), за която е предвидена финансова корекция в размер на 5 % от разходите по засегнатият договор. Конкретните съображения на административния орган са, че в предмета на предвидените по процесната процедура доставки по ОП 2 се включват различни по характер артикули като обзавеждане - занаятчийско, професионално, научно, музейно, 3d принтери, касови апарати, аудио-гид система и др., като обединяването им има ограничителен ефект. Въпреки че за всички артикули от предмета на поръчката се касае до извършване на един и същ вид дейност доставка и монтаж, те по своето естество са коренно различни и се доставят от различни икономически оператори. Това налага и необходимостта от разделянето и обособяването им в отделни обособени позиции, като в случая възложителят е разделил дейностите по поръчката на три ОП, но предметът на ОП 2 не е разделен на отделни позиции, в които да се обособят артикулите с различен характер. Обединяването на артикули с различен вид и естество се явява ограничително условие, доколкото кръгът на икономическите оператори, потенциално заинтересовани да осигурят всяка от тези отделни категории артикули, е различен. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и при спазване на процедурата по издаването му. Относно приложението на материалния закон съдът е приел, че нарушението е извършено, правилно е квалифицирано като нередност, поради което е налице основание за определяне на финансова корекция в процесния размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице основанието по чл. 177, ал. 2 АПК за обявяване на нищожност на административния акт. Правилно съдът е посочил, че настоящото решение е издадено при идентични факти спрямо фактите, при които е издадено и отменено по съдебен ред Решение РД-02-14-251/12.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР. Правилно също така е тълкувал чл. 177, ал. 1 и 2 АПК, че при различна правна квалификация на тези факти няма основание за обявяване на нищожност на административния акт. Идентичността на фактите по издадените от ответника два административни акта - процесния и отменения по съдебен ред, не е достатъчно основание да се приеме, че между страните е разрешен спор със сила на пресъдено нещо, тъй като правната квалификация на нарушенията е различна. В отменения административен акт се приема, че е допуснато нарушение на чл. 49, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, с което е осъществен състав на нередност по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности ограничителни технически спецификации. А в процесния административен акт се приема, че е допуснато нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗОП във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП, с което е осъществен състав на нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности необосновано неразделяне на обособени позиции. Относно материалната законосъобразност на административния акт правилно съдът е приел, че възложителят необосновано е групирал в една обособена позиция артикули с различен характер, с което е допуснал нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗОП. Това е довело до значително и необосновано ограничаване на кръга на заинтересованите лица и е възпрепятствало потенциалните изпълнители, които биха участвали в процедурата само по отношение на някоя от отделните категории артикули. Включените артикули в ОП 2 са от различно естество и предназначение, което се установява и от самия предмет на ОП 2. В тези 106 различни вида артикули са включени техническо оборудване (принтер технология, скенер, аудио гид системи, аудиомедии, инфо дисплеи, киоск-машина и др.), обзавеждане (маси, столове, витрини, стелажи и др.), техника за разплащания (мобилен пос терминал, касов апарат, детектор за банкноти, баркод скенер и др.), както и грънчарско колело, занаятчийски инструменти грънчарство, пещ за изпичане на керамика, манекени с облекло и реквизит, макети и др. Очевидно е, че изброените артикули, предмет на доставка и монтаж по ОП 2, са разнородни и не могат да се обединят в единен интегриран продукт, както правилно са приели административният орган и съдът. Относно вида на допуснатата нередност, процентния показател и основата за изчисление на корекцията не са допуснати нарушения при издаване на акта. Осъщественото нарушение правилно е квалифицирано по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвиден процентен показател в размер на 5 %. По горните съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,