Решение № 5113 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8890/2012 г.

Решение № 5113 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8890/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емил Евгениев Вътев против решение № 810 от 22.03.2012 г. по адм. дело № 78/2012 г. на Административен съд - Варна, с което жалбата му против решение от 15.12.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна, с което е отказан достъп до информацията, поискана със заявление вх. № ЗДОИ-18/05.12.2011 г., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като исканата информация е обществена и следва да бъде предоставена по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който отказът на административния орган да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано съдът приема, че отказът на директора на ОДМВР - Варна да предостави исканата по реда на ЗДОИ информация, е постановен в съответствие със закона - от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение. Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказът на органа, обективиран в решение от 15.12.2011 г., да предостави по заявлението на Вътев с вх. № ЗДОИ - 18/05.12.2011 г. информация за точния текст на конкретни разпореждания на полицейските органи във връзка с осъществяване на правомощията им по чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (т. 1 от заявлението), разяснения по тези разпореждания (т. 2 и т. 3 от заявлението), както и да отговори на въпроси за тълкуването на понятията "частна" и "публична" държавна собственост относно определени имоти и да отговори на хипотетичен въпрос във връзка с означение на границите на имотите по Алея първа, (т. 4 - 5 от заявлението), е постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона. Според цитирания текст и по арг. от чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, която е свързана с обществения живот в Република България, създава се и се съхранява от държавните органи и техните териториални звена и която дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените по закон субекти. В случая в заявлението на жалбоподателя са поставени въпроси, свързани с действия на полицейските органи във връзка с изпълнение на правомощията им в конкретна ситуация и се иска коментар, мнение и оценка на органа по тълкуването на закона и за хипотетични или действителни ситуации, свързани с реакцията на полицейските служители, които предстои да бъдат съставени по повод искането. Поради това правилно от страна на съдебния състав е преценено, че исканата информация не е обществена и отказът на органа да удовлетвори направеното по реда на ЗДОИ искане е законосъобразен. Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд - Варна постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. С оглед изводите, че поставените в заявлението въпроси не представляват искане за достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, правилно е преценено, че доводите на жалбоподателя за надделяващ обществен интерес са неоснователни, тъй като хипотезата на § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ може да се приложи само за информация, която е обществена по смисъла на нормативния акт. Касационният довод за необоснованост на решението също е неоснователен. Съдебният акт е постановен след цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства. Въз основа на текста на подаденото заявление правилно е констатирано, че исканата информация няма обществен характер. На тази база е направен изводът за законосъобразност на оспорения административен акт и неоснователност на жалбата. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след преценка и анализ на всички събрани доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, а съдебният акт е подробно мотивиран с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - Варна е законосъобразно. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касационния жалбоподател основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,