Решение № 6230 от 12.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от кмета на община Перник, чрез процесуалния му представител старши юрк. К. Левтерова, срещу решение 10/12.01.2023 г., постановено по адм. дело 409/2022 г. по описа на Административен съд-Перник, с което е отменена негова заповед 1792/10.10.2022 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилността на атакуваното съдебно решение като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанция. Ответната страна Л. Панайотова, не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалбата на Л. Панайотова срещу заповед 1792/10.10.2022 г., издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 34, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖТОП/ е наредено да се изземе имот- общинска собственост /съгласно акт за общинска собственост - АОС 6790/20.01.2012 г./, представляващ апартамент 18, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. Перник, [улица], [адрес], от жалбоподателката. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, при което в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, в резюме, е приета за установена следната, възприета и от състава, фактическа обстановка: Със заповед 29/08.02.1983 г., издадена от Общински народен съвет Перник, Д. Панайотов е настанен заедно с членовете на нейното семейство /измежду които безспорно и Л. Панайотова, негова съпруга/, в общинско жилище, находящо се в гр. Перник, [улица], като на 09.02.1983 г. между това лице и Жилфонд ЕООД е сключен и договор за отдаване под наем на посочения общински имот, в който не е вписан срок на договора. Във връзка с решение 59 по протокол 8/30.06.2022 г. от заседание на Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖТОП за издаване на заповед за изземване на основание чл. 229 от Закона за задълженията и договорите на отдаденото под наем жилище на Д. Панайотов, починал на 16.12.2013 г., от кмета на община Перник е издадена атакуваната пред първоинстанционния съд заповед 1792/10.10.2022 г., приведена в изпълнение чрез изземването на жилището на 28.10.2022 г. При тази фактическа установеност административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК, както и в противоречие с материалния закон, доколкото според съда данните по делото не сочат наличието на кумулативните предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, налагащи изземването на имота. По тези мотиви първостепенният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отменя акта на кмета на община Перник и осъжда общината да заплати на Л. Панайотова разноски по делото в размер на 500 лв. Решението е правилно досежно постановения с него резултат, при корекция на мотивите. В доказателствената съвкупност по делото липсват данни след смъртта на Д. Панайотов, неговата съпруга Л. Панайотова да е била уведомявана от кмета на община Перник, че владее имота без основание, че е започнало производство по издаване на заповедта за изземване на обитаваното от нея и членовете на семейството й жилище, както и да й е предоставен срок за доброволното му освобождаване. Следователно, данните по делото налагат именно формирания от първостепенния съд извод за допуснати от кмета на община Перник съществени нарушения на административно- производствените правила по чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК, тъй като преди издаването на процесната заповед административният орган не е предоставил възможност на Панайотова да упражни ефективно гарантираното й от цитираните правни норми право на защита, включително като участва в административното производство, запознава се със събраните доказателства и изразява становище по тях. Освен това, атакуваната пред първата инстанция заповед е издадена и в нарушение на правилата, предвидени в чл. 34, ал. 2 във връзка с чл. 33, ал. 2 от приетата от Общински съвет Перник НРУУРОЖТОП, които имплицитно вменяват на кмета на общината задължението, преди да издаде заповед за изземване, да предостави на съответното обитаващо жилището лице, срок за доброволното му освобождаване /независимо дали в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 33, ал. 2 от НРУУРОЖТОП или с отделно писмо съгласно чл. 34, ал. 2 от същата наредба/, какъвто не е разглежданият случай. Предвид това, съдът намира, че допуснатите от кмета на община Перник при издаването на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила представляват самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на издадената заповед. Що се отнася до изложените съображения от първостепенния съд досежно материалната незаконосъобразност на акта, то същите не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. По делото няма спор, че жилището, предмет на изземване, е частна общинска собственост. От събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че настанителната заповед от 08.02.1983г. е издадена за настаняване в тристаен апартамент на Д. Панайотов, съпруг на оспорващата в първоинстанционното производство, като не е вписан срок на договора. Договорът за наем, който е от 09.02.1983г. е изтекъл на 09.02.1993г.- по аргумент от чл. 229 от ЗЗД, а със смъртта на Панайотов на 16.12.2013г. наемното правооотношение следва да се счита и прекратено. Наемните права по договор, сключен с оглед личността, не се наследяват от наследниците на титуляра на заповедта за настаняване. Незаконосъобразно съдът приема, че към датата на издаване на оспорената заповед Панайотова е носител на права по валидно наемно правоотношение, което не е прекратено нито по реда на Закона за наемните отношения /отм., ДВ, бр.44 от 21.05.1996г./ във вр. с Наредбата за настаняване в общински жилища /отм. ДВ, бр. 82/ 27.09.1996г./, нито на някое от предвидените в чл.46 от ЗОбС основания. Основната цел на процедурата по настаняването на граждани в общински жилища се състои в това в тях да се настаняват лица с установени жилищни нужди и неравностойно социално положение. В този смисъл, макар към момента на настаняването ответницата по касация да се е ползвала от настанителните права на своя съпруг, към датата на издаване на процесния акт настанителната заповед, издадена на Д. Панайотов, вече няма действие спрямо нея. Обстоятелството, че тя и семейството й продължават да живеят в общинското жилище впоследствие без знанието на собственика, не може да обуслови друг извод. Към датата на издаване на процесната заповед между Л. Панайотова и Община Перник няма сключен валиден договор за наем, т.е. жилището се владее от лицето без правно основание. По изложените съображения, изводите на съда, че не са налице материално- правните предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОбС, са неправилни. Независимо от гореизложеното, предвид наличието на установените в хода на административното производство съществени нарушения на предвидената законова процедура се налага краен извод за правилност на обжалваното решение, с което заповед 1792/10.10.2022 г. на кмета на Община Перник е отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода от спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,