Решение № 11848 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4214/2016 г.

Решение № 11848 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4214/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, образувано по жалба на А. С. З., чрез адв. И., срещу Решение № 86 на Министерския съвет на Р. Б. от 11.02.2016 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "А. С.", Лот 3.3, с обхват от км 397+600 до км 420+624 и етапна връзка към съществуващ път I - 1 /Е79/ при км 397+000 и нова пътна връзка на път I - 1 /Е 79/, с общински път с Н. Д. - с. Д." в землищата на гр. К., и с. Д. Г., О. К., с. И. и с. М., О. С., с. П., с. П., с. Л., с. Д. и гр. С., О. С., О. Б.. Жалбоподателката обжалва решението в частта му относно отчуждаването на части от недвижими имоти, описани в Приложение към т. 1 на Решението: с идентификатор № 65334.61.49, в землището на гр. С., селскостопанска територия, начин на трайно ползване нива, с обща площ 1.000 дка, от които отчуждени 0.613 дка, стойност на паричното обезщетение - 869 лева; с идентификатор № 65334.74.17, в землището на гр. С., селскостопанска територия, начин на трайно ползване нива, с обща площ 6.500 дка, от които отчуждени 6.309 дка, стойност на паричното обезщетение - 8947 лева. Твърди, че имотите не попадат в обхвата на предвидените за изграждане с обжалваното решение обекти, а размерът на отчуждаваната площ е установена в нарушение на действащите устройствени планове. Ответната страна - Министерският съвет на Р. Б., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становища за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Д. А. П., И. С. Г., Б. В. Г., Р. Б. Г., Н. Г. Г. и Ю. А. Ф. не вземат становище по жалбата. Заинтересованите страни П. В. С. и Х. М. К. в съдебно заседание заявяват, че предоставят на съда да се произнесе по основателността на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, при което е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай оспореното решение е издадено от Министерски съвет, т. е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението и размерът му, стойността на дължимото се обезщетение на собственика. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 86 на Министерския съвет на Р. Б. от 11.02.2016 г., постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор 65334.61.49, в землището на гр. С., селскостопанска територия, с обща площ 1.000 дка, от които отчуждени 0.613 дка, и на част от имот с идентификатор № 65334.74.17, също в землището на гр. С., селскостопанска територия, с обща площ 6.500 дка, от които отчуждени 6.309 дка при определено парично обезщетение, размера на което не се оспорва в жалбата. Правото на собственост на жалбоподателката и заинтересованите страни, физически лица върху имотите, предмет на отчуждаване се установява от представеното по делото решение № 01-27/08.09.1999 г. на Общинска служба по земеделие гр. С., с което им е възстановено правото на собственост, като наследници на С. А. Г. Съгласно заключението на допуснатата по искане на жалбоподателката съдебно-техническа експертиза, имот с идентификатор 65334.61.49 попада в рамките на одобрения парцеларен план с площ от 0.613 кв. м, а имот с идентификатор 65334.74.17 с площ от 6.309 дка. Вещото лице е изготвило заключението въз основа на представените по делото доказателства, не е оспорено от страните и е прието от съда. При така установените фактически обстоятелства съдът намира жалбата за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически и юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не мотан да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди - чл. 33, ал. 2 от ЗДС. В случая оспореното решение се основава на влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-137 на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството от 08.10.2015 г. С тази заповед, представена по делото, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план на за обект А. С.", Лот 3.3, с обхват от км 397+600 до км 420+624 и етапна връзка към съществуващ път I -1 /Е79/ при км 397+000 и нова пътна връзка на път I - 1 /Е 79/, с общински път с Н. Д. - с. Д." в землищата на гр. К., и с. Д. Г., О. К., с. И. и с. М., О. С., с. П., с. П., с. Л., с. Д. и гр. С., О. С., О. Б.. Съгласно писмо изх. № АУ 13-12 от 04.11.2015 г. на заместник-министъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, тази заповед не е оспорена в законоустановения срок и е влязла в сила. От представените по делото скици, извадка от одобрения парцеларен план се установява, че този план засяга части от имоти 65334.61.49 и 65334.74.17, предмет на жалбата до съда. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, тези имоти се засягат в обема, предвиден за отчуждаване с оспореното решение. При така установеното по делото неоснователно е твърдяното в жалбата, че имотите, предмет на жалбата, върху които жалбоподателката притежава собственост като наследник на С. А. Г., не попадат в обхвата на предвидения за изграждане обект, определен с посочения парцеларен план, както и че размерът на определената за отчуждаване площ не съответства на предвижданията му. По изложените съображения оспореният административен акт като издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимия материален закон и в съответствие с целта на закона се явява законосъобразен, а жалбата против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,