Решение № 7678 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2011 г.

Решение № 7678 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на област София против решение от 11.01.2011 г. по адм. дело № 618 от 2007 г. на Софийския градски съд - АО. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответната страна - Пешо Йорданов Пешов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ във връзка с чл. 33 от ЗАП (отм.), съдът е отменил писмения отказ изх. № 07/92 от 13.12.2006 г. на областния управител на област София да уважи искането на Пешо Йорданов Пешов вх. № 94-Й-017 от 20.05.1998 г. като наследник на Йордан Пешов Тотев за възстановяване на имот пл. № 43 в кв. 5а, м. "Ботунец". Съдът е разгледал спора по същество и е признал правото на обезщетяване "чрез реално възстановяване" на процесния имот с площ 3375 кв. м, без да посочи правното основание за избрания начин на обезщетяване по ЗОСОИ. Съдът е приел, че имотът е отнет от наследодателя на жалбоподателя без законово основание в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ по силата на отчуждителна процедура по прилагане на регулационния план от 1976 г., без изплатено обезщетение за мероприятието "озеленяване", което в момента е реализирано и представлява парк. Прието е също така, че с оглед отреждането му за озеленяване същият е със статут на публична общинска собственост. Възприел е писменото заключение на изслушаната строителна експертиза, че имотът е с площ 3375 кв. м и отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел по заключението на вещото лице като неразделна част от решението. Решението е допустимо. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че от страна на лицето Пешо Йорданов Пешов не е направено искане с посочено конкретно правно основание по чл. 6 ЗОСОИ, поради което и обжалваният писмен отказ на областния управител не представлява отказ по смисъла на същия закон. С влязло в сила решение от 15.03.2004 г. по адм. дело № 24 от 2003 г. на Софийския градски съд е определено правното основание на писменото искане на молителя Пешо Йорданов като такова по чл. 6 във връзка с чл. 2 ЗОСОИ и същото е изпратено на областния управител като компетентен административен орган за произнасяне. Решението е постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на приложимия материален закон. Съдът не е установил правно релевантните за конкретния спор факти, които са от значение за определяне начина на обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Съдът е приел, че след отреждането на процесния недвижим имот за мероприятието "озеленяване" същият е със статут на публична общинска собственост. Този извод на съда е необоснован, тъй като не са събрани доказателства за този факт. Видно от приложената по делото (л. 42) справка на Столичната община - район "Кремиковци", № 94-Й-017, по направеното искане за обезщетяване в т. 3 е отразено, че процесният имот е актуван с АОС № 167 от 18.03.2997 г. и представлява парк. Съдът е следвало да изиска посочения акт за общинска собственост, за да изясни неговия статут дали е публична или частна собственост. Изясняването на този факт обуславя и законосъобразно определяне на способа за обезщетяване предвид разпоредбите на ЗОСОИ. Определеният от съда начин на обезщетяване е в пълно нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ. Съгласно тази разпоредба, ако имотът е станал публична собственост на държавата или на общините до 25.02.1992 г., единственият способ за обезщетяване е чрез компенсаторни записи, като собствениците нямат право да изберат начина на обезщетяване. Следователно, като е приел, че имотът е със статут на публична общинска собственост, без да е изяснил този факт, и е определил реално възстановяване на имота, съдът е постановил решението си в грубо нарушение на материалния закон, при това без да изложи фактически и правни съображения в решението си. Необоснован е изводът на съда относно площта на процесния имот, тъй като доказателства за това по делото не са събрани. Видно от приложените нот. акт № 186, т. ХIII, р. 4992, д. № 3764 от 1937 г. и записка № 173, т. 3 от 29.06.2943 г., Йордан Пешов Тотев и Пешо Тотев Стоянов са придобили имоти съответно с площ 1200 кв. м и 400 кв. м от "гръстелник" в с. Ботунец, м. "Край селото". Други писмени доказателства за право на собственост на имота за разликата до 3375 кв. м липсват. Това обстоятелство е послужило като едно от основанията за административния орган да постанови отказа си за обезщетяване. Съдът е бил длъжен да установи точната площ на правото на собственост на лицето, претендиращо за обезщетяване върху процесния имот, тъй като приетото в съдебното решение от 3375 кв. м е невярно. Съдът незаконосъобразно е определил правото на обезщетяване за молителя вместо съответно на наследствения му дял. В ЗОСОИ не е предвидена възможност подаденото заявление за обезщетение по реда на този закон да ползва всички наследници. Правоимащите по този закон следва лично да заявят своите права. Обезщетението се определя за всеки правоимащ самостоятелно съобразно наследствената му квота, която той декларира. По изложените съображения решението като неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на същия съд съгласно чл. 222, ал. 2 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,