Решение № 7657 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2018 г.

Решение № 7657 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2018 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "АБМ Проекти" ЕООД, гр. София, ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. В. Върбанов, срещу Решение № 7475 от 08.12.2017 г., постановено по адм. дело № 6183/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което e отхвърлен предявения срещу Столична община иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 060 лева в резултат на незаконосъобразен административен акт и дружеството е осъдено да заплати на СО юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважен предявения иск. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна – Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. К. Керемидчиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявеният от "АБМ Проекти" ЕООД иск срещу Столична община, с който, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е претендирано да му бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 060 лева, представляващи заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в съдебните производства по НАХД № 7660/2016 г. по описа на Софийски районен съд и КНАХД № 2404/2014 г. по описа на Административен съд София - град, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска. Във връзка с този правен резултат съдът е присъдил в полза на ответника направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № РА-21-24/31.03.2016 г., издадено от директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община на осн. чл. 87, ал. 1, т. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО), на "АБМ Проекти" ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 50 000 лева за нарушение на чл. 24, ал. 1 от НПОРИМДЕРДТСО във връзка с чл. 57, ал. 1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). Дружеството е обжалвало НП пред СРС и с Решение № 5245 от 04.07.2016 г. постановено по НАХД № 7660/2016 г. по описа на същия съд, то е било отменено. Решението на СРС е потвърдено от АССГ с Решение № 8270 от 22.12.2016 г. постановено по КНАД № 8847/2016 г. по описа на същия съд. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита. В производството пред адв. Върбанов е бил надлежно упълномощен да представлява М. Димитров, в качеството му на управител на АБМ "Проекти" ЕООД с пълномощно "за съответната инстанция", в което не е посочена дата (л. 83 НАХД № 7660/2016 г. на СРС). В производството пред АССГ адв. Върбанов не е представил пълномощно "за съответната инстанция". Както пред СРС, така и пред АССГ не е представен договор за правна защита и съдействие, нито доказателства за реално изплатено възнаграждение за процесуалното представителство. Едва в исковото производство е представен договор за правна защита и съдействие с дата 01.04.2016 г., чиито предмет е: "обжалване на наказателно постановление № РА-21-24/31.03.2016 г. на дирекция "Строителен контрол" при СО по съдебен ред. Страните по този договор са уговорили на адв. Върбанов да бъде изплатена сумата от 2 030 лева "... за процесуално представителство на всяка съдебна инстанция, по която дружеството "АБМ Проекти" ЕООД е било представлявано, след приключване на съдебните дела с влязло в сила съдебно решение, без значение от изхода на делото", както и че възнаграждението ще бъде платено на адв. Върбанов или на посочено от него адвокатско дружество, в което той има участие, след издаване на фактура. По делото пред първоинстанционния съд е приложено Допълнително споразумение от 10.05.2017 г. (л. 17) към договора, с което страните са се споразумели дължимото адвокатско възнаграждение да бъде заплатено на Адвокатско дружество "Върбанов и Ралчева" по банков път, след издаване на фактура от дружеството. По делото са представени фактури № 0000000006 от 16.05.2017 г. (л. 18) и № 0000000009 от 16.05.2017 г. (л. 20) за сумата от по 2 030 лева с клиент "АБМ Проекти" ЕООД и доставчик адвокатското дружество, както и с посочване "НАХД във връзка с жалба срещу НП № РА-21-24/31.03.2.0116 г. – първа инстанция" и "касационно производство пред АССГ по дело № 8847/2016 г., АССГ". По делото са приети като доказателства 2 броя вносни бележки (л. 19 и л. 21), издадени от Банка "Пиреус" от които се установява, че на 23.05.2017 г. по сметка на "Адвокатско дружество" са преведени суми в размер на по 2 032. 03 лева от "МКМЦ" ООД в полза на "АБМ Проекти" ЕООД. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че претенцията за заплащане на разноски в размер на общо 4 060 лева, свързани със защита и процесуално представителство пред две съдебни инстанции e неоснователна. Приел е, че адвокатското възнаграждение, заплатено след приключване на съдебния спор, не е вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и не е в пряка причинна връзка с незаконосъобразния и отменен акт. С оглед на това е отхвърлил исковата претенция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на елементите от фактическия състав на нормата в условията на комулативност. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. От анализа на писмените доказателства, приложени по делото съдът обосновано е направил заключение, че ищецът не е доказал в съдебното производство по оспорване на НП да е заплатил реално договорените впоследствие, след приключване на делата, суми. Този извод на решаващия съд не се променя с представяне, с исковата молба, на договор за правна защита и съдействие с дата 01.04.2016 г., допълнително споразумение от 10.05.2017 г. към този договор, фактури и вносни бележки, на които се позовава касатора. Тези документи не установяват извършено плащане в хода на делата за осъществена по тях правна защита. Представянето на договор за правна съдействие и защита, фактури и вносни бележки за получени суми извън рамките на производството, за което се отнасят и когато вече е постановено решение по спора не основава извод за реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касае се за облигационни отношения между страните, които са ирелевантни за предмета на настоящото дело. Липсва елемент от сложния фактически състав на приложимата правна норма, обуславяща реализирането на безвиновната отговорност на държавата. А отсъствието на който и да е от елементите от фактическия състав води до неоснователност на претенцията. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила в тази част. Решението е правилно и в частта за разноските. Съгласно чл. 10, ал. 2 от специалния закон ЗОДОВ: "Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. ". Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В производството по делото защитата на СО е осъществена от юрисконсулт, надлежно упълномощен съгласно представено по делото пълномощно. Пълномощникът своевременно е направил искане за заплащане на разноските, поради което съдът, с оглед изхода на спора правилно ги е присъдил в минимален размер. Такова е и законодателното разрешение на противоречивата съдебна практика с изменението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 обн. ДВ, бр. 94/2019 г. За настоящата инстанция на ответника по касация също следва да бъдат заплатени разноски в размер на 100 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение