Решение № 560 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 143/2016 г.

Решение № 560 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 143/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от О. П., подадена срещу решение № 716 от 07.12.2015 г., постановено по адм. д. № 719/2015 г. по описа на АС - П. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Поддържа още недопустимост на решението, тъй като се претендират вреди от решение издадено от ОбС - П., тъй като съгласно чл. 205 АПК искът по ЗОДОВ се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са настъпили вредите. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът по касационната жалба на община П., чрез процесуалния си представител, развива съображения за основателност на същата. Ответникът, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба относно присъдения размер на обезщетението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По съществото на касационна жалба Върховният административен съд, трето отделение, приема следното: Производството пред АС - П. е образувано по искова молба на М. С. П. срещу О. П., с която същата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендирала обезщетение в размер на 5000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и гняв от незачитане на влезлите в сила съдебни решения - възмущение, напрежение, разочарование, чувство на несигурност, нервност, причинени от обявеното за нищожно с влязъл в сила съдебен акт Решение № 237 от 25.11.2013 г. на Общински съвет - П., ведно със законната лихва върху претендираната обезвреда, считано от 25.11.2013 г. - датата на обявяване на решението на ОбС за нищожно със съдебното решение, с което е прогласена нищожността на решението на общинския съвет - до окончателното изплащане на сумата. С прогласения за нищожен акт на органа на местно самоуправление, ОбС - П. е открил процедура за избиране на метод за приватизация и продажба чрез публичен търг по реда на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол /ЗПСК/ на общински нежилищен имот, ползван за стопански цели, а именно: ПИ с идентификатор 55155.501.669, с административен адрес: гр. П., п. к. 4400, ул. "Х. К." .№..., с площ от 1034 кв. м., ведно със сграда с идентификатор 55155.501.669.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.669, с административен адрес на сградата: гр. П., п. к. 4400, ул. "Х. К." .№..., със застроена площ от 116 кв. м., брой етажи 2/два/. С обжалваното съдебно решение № 716/07.12.2015 г. по делото, АС - П. е уважил частично иска на М. П. срещу О. П., за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил Община - П. да заплати на ищеца сумата от 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.11.2013 г. /датата на издаване на обявения за нищожен административен акт/ до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска над присъдената сума до пълния му предявен размер от 5000 лв. като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост /вкл. и показанията на свидетеля/, е приел, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . Налице е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение акт на Общински съвет - П., подлежащ на контрол по АПК съгласно изричната разпоредба на чл. 45, ал. 3 и ал. 12 от ЗМСМА; от нищожното решение на общинския съвет за ищцата са настъпили твърдените от нея неимуществени вреди - негативни емоции - гняв, разочарование, недоверие в органите на местната власт и самоуправление, нервно разстройство и др.; налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между нищожното решение на общинския съвет и настъпилите вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение, административният съд, позовавайки се на субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е по-нисък от претендирания и възлиза на 2000 лв., поради което е осъдил ответника да заплати на ищеца обезвреда в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на издаване на нищожния акт до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска над 2000 лв. до пълния му предявен размер от 5000 лв. като неоснователен. Касационната жалба е частично основателна. Настоящият касационен състав споделя изцяло установената от АС П. фактическа обстановка, както и правните изводи на съда за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е обявено за нищожно по жалба на Попова (реш. по дело № 892/2013 г.) и други лица решение на общински съвет - П., от същото за ищцата реално са настъпили твърдените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка именно с прогласения за нищожен акт на общинския съвет. Неправилно обаче съдът на основание чл. 52 от ЗЗД е определил размера на дължимото обезщетение, като не се е съобразил както с доказания интензитет на вредите, така и с продължителността на понасянето им от ищцата. По отношение на присъдения от съда размер на обезщетението не могат да бъдат споделени развитите от съда доводи. По смисъла на чл. 52 от ЗЗД неимуществените вреди се присъждат по справедливост и в съответствие с доказаността и интензитета на вредите. Съдът не е съобразил, че представените от ищцата амбулаторни листове за медицински прегледи не доказват, че са относими за конкретния случай. Отразяването в тях е, че ищцата е с добро общо състояние като в първия амбулаторен лист дори няма предписано лечение. От друга страна не е преценено, че част от изживените от ищцата негативни емоции са естествена последица от упражняване на правото й на защита срещу незаконосъобразността на акта още повече, че ищцата е адвокат и физически и психически е по-подготвена по-спокойно да приема последиците от незаконосъобразни актове и действия на администрацията, т. е тя би изживяла неприятните емоции много по-леко, отколкото един обикновен гражданин. Не е отчетено и обстоятелството, че този иск е повторен - адм. дело № 490/2014 г. на АС - П., където предмет на иска за обезщетяване са неприятните изживявания във връзка с другото решение на ОбС № 204 от 31.10.2013 г. относимо за същата процедура във връзка с продажбата на имота. Неотчитането на тези обстоятелства са довели до необоснования извод за определяне на размера на вредите, които следва да се обезщетят. Присъждане на сума над 1000 лева ще бъде в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Настоящата инстанция приема, че размерът следва да бъде намален на 1000 лева, все пак ищцата е претърпяла негативни емоции във връзка с незаконосъобразните актове на ОбС, които пряко са я засягали и които вреди следва да бъдат обезщетени съобразно разпоредбите на ЗОДОВ. От показанията на изслушания по делото свидетел е установено, че ищцата е била притеснена, напрегната и разочарова, и предвид юридическото образование на ищцата безспорно се установява, че тя е претърпяла негативни емоции от нищожното решение предвид професионалното й отношение към необходимостта от законосъобразност и справедливост на актовете, действията и бездействията на органите на държавна власт и местно самоуправление, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на съдебното производство. Налице е пасивната легитимация на ответника О. П., като юридическо лице. Отговорността се носи от това юридическо лице, в което организационно или бюджетно е административния орган, от чийто незаконосъобразен акт или действие са произтекли вредите. По силата на чл. 29 ЗМСМА общинската администрация подпомага и обслужва дейността на ОбС изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,