Решение № 3968 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2012 г.

Решение № 3968 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Галя Василева, против решение № 5251 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 3220/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 36 състав, с което е отменена Заповед № РД-46-701/29.12.2010 г. на зам.-министъра на земеделието и храните, с която е отказано допълване на Заповед № РД 46-884/25.07.2008 г. в частта й по заявление вх. № АО-71/19.02.2007 г. със заявител Милка Георгиева Янкова, и е отказано извършването на поправка на явна фактическа грешка относно размера на земите по цитираната заповед, и е върнато делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на решението, както и е осъдено Министерство на земеделието и храните да заплати на Милка Янкова разноски по делото в размер на 300 лв. В касационната жалба са развити подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че решението е изготвено при пълно противоречие с представените по делото доказателства, както и че съдът е изместил доказателствената тежест относно доказване наличието на кумулативните предпоставки по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - Милка Георгиева Янкова, чрез пълномощника си адв. Петинка Капасъзова, с писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно, а обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби - чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Излага, че материята е доуредена в нормата на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., в която е регламентирано, че неполучили облигации са тези лица, чиито имоти не са оценени и ликвидирани по Спогодбата "Моллов - Кафандарис", не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.) и са били изоставени от правоимащите, поради каквато и да било причина на гръцка територия. Излага, че процесните имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив, които удостоверяват, че ответната по касация страна не е получила облигации и има право на обезщетение, при наличие на останалите предпоставки по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, а в случая на жалбоподателката е присъдено обезщетение, но не в пълен размер, като в съответствие с чл. 9, ал. 2 и ал. 4 и чл. 35 от АПК административният орган е задължен да издаде административен акт след като изясни всички факти и обстоятелствата от значение за случая, а доказателствата той е длъжен да събере служебно - чл. 36 от АПК. Смята, че незаконосъобразното процесуално бездействие на административния орган по отношение на установяване на отрицателните предпоставки по закон не би могло да се тълкува във вреда на жалбоподателката и лишаването й от правото да получи обезщетение за имотите, притежавани от наследодателя й и изоставени от него в Гърция по време на изселването му. Смята, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 5251 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 3220/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 36 състав, е отменена Заповед № РД-46-701/29.12.2010 г. на зам. министъра на земеделието и храните, с която е отказано допълване на Заповед № РД 46-884/25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните в частта й по заявление вх. № АО-71/19.02.2007 г. със заявител Милка Георгиева Янкова, за обезщетяване на наследниците на Милка Георгиева за имотите на наследодателката и за разликата от признатите за обезщетяване 65.320 дка до размера им от 326.6 дка по молбата за ликвидиране на наследодателката Милка Георгиева и е отказано извършването на поправка на явна фактическа грешка относно размера на земите по цитираната заповед, обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление вх. № АО-71/19.02.2007 г. от М. Г. Я. като наследник на Милка Георгиева Михова. С решението е върнато делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на решението, както и е осъдено Министерство на земеделието и храните да заплати на Милка Янкова разноски по делото в размер на 300 лв. Административният съд е приел, че отказът е незаконосъобразен, поради това, че са били налице предпоставките по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, във връзка с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, след като от доказателствата по делото е установено, че на наследодателката Милка Георгиева е било образувано досие № 6355, предадено на Българската държава и съхранявано в опис № 12 на фонд № 719к на ЦДА, както и са приложени свидетелството за етническо малцинство, молба за ликвидация и декларацията за изселване на наследодателя на заявителя, в която съдържа описание на имотите, изоставени от заявителя в родното му място, и като бежанец е декларирал в т. 23, че ликвидацията на всичките си недвижими имоти предоставя на Смесената комисия. Съдът е приел, че след като имотите не са били оценени и ликвидирани, тъй като се съхраняват в опис № 12, са установени първата и четвъртата предпоставки на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а втората и третата по т. 1 и т. 2 от § 66 /не са оценени и ликвидирани по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" и не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата - не са доказани от административния орган, който носи доказателствената тежест за това. От фактическа страна е установено, че производството е образувано по жалба на Милка Георгиева Янкова против Заповед № РД-46-701/29.12.2010 г. на зам. министъра на земеделието и храните, с която е отказано допълване на Заповед № РД 46-884/25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните в частта й по заявление вх. № АО-71/19.02.2007 г. със заявител Милка Георгиева Янкова, за обезщетяване на наследниците на Милка Георгиева Михова за имотите на наследодателката за разликата от признатите за обезщетяване 65.320 дка до размера им от 326.6 дка по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и с която е отказано извършването на поправка на явна фактическа грешка на заповедта. Процесната заповед е издадена в изпълнение на определение № 4336/1.04.2009 г. по адм. д. № 14955/08 г. на Върховния административен съд, IV отделение, което е оставено в сила с определение № 11159 от 30.09.2009 г. по адм. д. № 9691/2009 г. на ВАС, 5-членен състав, постановени в производство по обжалване от Милка Георгиева Янкова на заповед № РД 46-884/25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която е определено обезщетение на наследниците на Милка Георгиева Михова за 65.320 дка земи, послужили за погасяването на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и К. Гърция (ДВ, бр. 87/1964 г.). Претенцията на жалбоподателката Янкова е по отношение непризнатата за обезщетение разлика в имотите от 65.320 дка до пълния размер от 326.6 дка по преписката за ликвидация. Съдът е дал указания на административния орган да допълни заповедта или извърши поправка на очевидна фактическа грешка. В изпълнение на указанията административния орган е издал процесната заповед въз основа на Протокол № 109/14.10.2010 г. на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, като е отказал да допълни заповед за обезщетение и да извърши поправка по същата, с мотиви, че към заявлението е представена декларация за изселване, в която наследодателката Милка Михова е посочила, че желае да разполага с 1/5 от гореказания имот, които именно съставляват признатите за обезщетяване 65, 320 дка от общо заявения размер - 326, 60 дка. Обжалваното решение е правилно. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях правилно е приложил материалноправните разпоредби. Съобразено е наличието на предпоставките за реализиране на правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, по отношение правоимащите лица, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, за земеделски земи, послужили за погасяването на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и К. Гърция (ДВ, бр. 87/1964 г.). Установено е и не се спори в производството, че жалбоподателката в първоинстанционното производство е правоимащо лице по смисъла на закона, както и че са налице всички материалноправни предпоставки за реализиране на правото на обезщетение. При тези установявания е признато със заповед № РД 46-884/25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, право на обезщетение на наследниците на Милка Георгиева Михова за 65.320 дка земеделски земи. Спорното правоотношение се е развило по повод претендираното обезщетение за разликата над признатите 65, 320 дка от общо заявения размер - 326, 60 дка, по отношение на която разлика е постановен изричен отказ на административния орган. В случая правоимащото лице Милка Янкова съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ е подало заявление с приложени към него молба за ликвидация, свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и други документи установяващи правото на обезщетение съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., чиято наследодателка Милка Михова не е получила облигации и чиито имоти са посочени като неликвидирани по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централен държавен архив, поради което попада в хипотезите на т. 1 - 3 на посочената разпоредба, за признаване правото на обезщетение, а именно: 1.не са оценени и ликвидирани по Спогодбата "Моллов - Кафандарис"; 2. не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция /ДВ, бр. 87/1964 г./; 3. са били изоставени от правоимащите поради, каквато и да било причина на гръцка територия. Правилно административният съд е приел, че след като на наследодателката на заявителката е било образувано досие № 6355, предадено на Българската държава и съхранявано в опис № 12 на фонд № 719к на ЦДА, с приложени свидетелство за етническо малцинство, молба за ликвидация и декларацията за изселване на наследодателката на заявителката, в която се съдържа описание на имотите изоставени от заявителката в родното й място, то тези имоти не са били оценени и ликвидирани, тъй като се съхраняват в опис № 12. Правилно е прието, че са налице първата и четвъртата предпоставки на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а втората и третата, като отрицателни предпоставки не са доказани от административния орган. Неоснователни са възраженията на касатора, че след като бежанецът е декларирал в т. 21 от декларация за изселване, че иска да разполага сама с 1/5 част от гореказаните имоти, които съставляват признатите за обезщетяване 65, 320 дка от общо заявения размер - 326,60 дка, само по отношение на тях желае предоставяне на смесената комисия за ликвидиране. Обективно решаващият съд е съобразил фактическите обстоятелства, а именно, че в декларацията за изселване освен посоченото в т. 21, се съдържа и изричното волеизявление, че бежанката не желае сама да се разпорежда с имотите или части от тях, а предоставя на Смесената комисия да ги ликвидира, както и да ги предостави "изведнъж на Смесената комисия ликвидирането" на всичките й имоти /Раздел IV, т. 22 и 23/. Освен това с попълването на молба за ликвидиране по реда на чл. 47 и чл. 48 от Правилника по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българското етнически малцинства, изработен от Смесената комисия по гръцко-българско изселване, въз основа на Гръцко-българската конвенция относно взаимното изселване, подписана на 27.11.1919 г. в Н. на С. (ДВ, бр. 68/1922 г.), са идентифицирани недвижимите имоти по местонахождение, вид и площ, както и е доказано правото на собственост на бежанеца върху тях. При тези фактически установявания административният съд законосъобразно е приложил § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., като е приел, че административният орган носи доказателствената тежест за наличие на отрицателните предпоставки по т. 1 и т. 2 от § 66, които да препятстват признаване на правото на обезщетение. Освен това в съответствие с чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган следва да установи фактическите основания по смисъла на § 66, т. 1 и т. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които препятстват признаване на правото на обезщетение на наследниците на бежанеца. В конкретния случай административният орган от една страна е признал наличието на предпоставките за признаване на правото на обезщетение, а от друга, само поради записването в т. 21 в декларацията за изселване, в която е посочена 1/5 част от имотите за лично разполагане, е отказал признаване на правото на обезщетение, без да съобрази, че в Раздел IV, т. 22 и 23 от декларацията е заявено предоставяне на всички имоти за ликвидиране на Смесената комисия, както и че липсват доказателства за частична ликвидация, разпореждане или други действия по смисъла на Правилника, които да препятстват правото на обезщетение по отношение на всички имоти. Именно в тази насока решаващият съд е дал указания на административния орган при връщане на преписката, да изследва наличието на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на обезщетение. Законодателят не изисква доказателства относно това дали имотите са послужили за погасяването на държавния дълг и дали собствениците им са обезщетени или не, а тези обстоятелства се презюмират с разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като за правоимащите лица не е налице задължение да доказват правото на собственост на техните наследодатели към един минал момент, както и да доказват отрицателния факт, че не са били обезщетени. Правилно съдът е прие, че след като няма доказателства за частична ликвидация или разпореждане с имотите на наследодателката, отказът на административния орган за признаване право на обезщетение за всички имоти на бежанеца до пълния размер от 326, 60 дка е незаконосъобразен. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,