Решение № 13705 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10243/2016 г.

Решение № 13705 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10243/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на "Понс-Холдинг" АД, гр. С. против Решение № 1232 от 24.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1612/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № P-0225-1200001-091-001/28.04.2015 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 216/27.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП относно начислен ДДС в размер на 2 000 000 лв. и лихва в размер на 2 203,32 лв. за данъчен период м. ноември 2011 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище за нищожност на РА поради липса на компетентност на издалия го орган по приходите. Решението заради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Б. при ЦУ на НАП, представляван от юрк. М. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Б. е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № P-0225-1200001-091-001/28.04.2015 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 216/27.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП относно начислен ДДС в размер на 2 000 000 лв. и лихва в размер на 2 203,32 лв. за данъчен период м. ноември 2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че доставянето на услугите на получателя - жалбоподател, във връзка с което са издадени и оспорените фактури от доставчика "Танев пропъртис" ЕООД, е материалноправна предпоставка за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, като в конкретния случай, съдът счита, че в хода на ревизията - въз основа на обективни данни, получени от приходната администрация - е безспорно установено, че фактурираните доставки от "Танев пропъртис" ЕООД на ревизираното дружество не са правомерно извършени. Поради което правилно е определено задължение по ЗДДС, произтичащо от отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от същия закон. Решението на Административен съд - Б. е правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания. Относно твърдяната от страна на касатора нищожност на РА поради липса на компетентност на издалия го орган, настоящия съдебен състав намира следното: Началото на ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия от 04.01.2012 г. и продължено със заповед от 27.02.2012 г. и заповед от 12.04.2012 г. Започнало е преди изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК с ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г., поради което - по аргумент от § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИДДОПК, който гласи: "Всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред". От което следва, че компетентността на органа - издател на акта се определя от редакцията на нормата, имаща следното съдържание: след получаване на уведомлението за изготвен ревизионен доклад, органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Предметният обхват на заповедите предвижда извършване на ревизия на дружеството по ЗДДС за данъчен период ноември 2011 - януари 2012 г. С искане от 04.06.2012 г., на основание чл. 34 от ДОПК, ръководителят на ревизионния екип е поискала спиране на ревизионното производство, предвид подадено уведомление до прокуратурата и постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Б. от 23.06.2012 г. за образуване на наказателно производство във връзка със сделка между доставчика "Танев пропъртис" ЕООД и "Понс холдинг" АД, по повод която са издадени фактура № 51/25.11.2011 г. и фактура № 56/31.11.2011 г. Със заповед № 1200002/04.06.2012 г. на органа, възложил ревизията, ревизионното производство е спряно като са възприети изцяло доводите на ръководителя на ревизионния екип. Ревизионното производство е възобновено със заповед № Р-0225-1200001-143-1/21.01.2015 г. Със заповед за определяне на компетентен орган № Р-0225-1200001-019-001/23.02.2015 г., издадена от М. Б. - началник на сектор "Ревизии" в ТД - Б. на НАП, за издател на ревизионния акт е определена Д. Б. - главен инспектор по приходите в ТД - Б. на НАП. Органът, определил издателя на РА, черпи своята компетентност от заповед № РД-2/05.01.2015 г. на директора на ТД - Б. на НАП, в която в т. 1. 5. изрично е посочена като орган, имащ правомощието да възлага извършването на ревизии. Предвид посоченото, и във връзка с изложените мотиви на първоинстанционният съд, правилно и законосъобразно е решението, обуславящо извод за компетентност на издателите на процесния ревизионен акт. Несъстоятелни са оплакванията посочени в касационната жалба относно нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, поради следното: При извършване на хронологичен преглед на предприетите в хода на ревизията процесуални действия и подробният анализ на събраните доказателства се потвърждават изцяло констатациите на първоинстанционния съд, досежно относимите към спора факти и обстоятелства. Налице са два договора. Първият, сключен между представляващите "Перла 13" ООД и управителя на "Танев пропъртис" ЕООД от дата 10.10.2011 г., съгласно който "Перла 13" поема задължението да осигури и организира подписването на окончателен договор в нотариална форма за продажба на "Танев пропъртис", а последния се съгласява да купи съгласно условията на този договор недвижими имоти (две сгради и земя) в град С. на Околовръстен път, местността "Кръстова вада". При втория договор, сключен на 31.10.2011 г., "Танев пропъртис" ЕООД поема задължение за продажба на същите недвижими имоти на "Понс холдинг" АД. При тяхната съпоставка е видно, че договорите са с един и същ предмет и една и съща страна "Танев пропъртис" ЕООД, но в различни качества, като по втория договор дружеството е продавач. В същото време се установяват съществени различия в договорените условия. Докато в договора от 10.10.2011 г. за придобиване на имота е уговорено капаро в размер на 10% от продажната цена в срок до 15.03.2012 г., то по договора от 31.10.2011 г. за продажбата е уговорено 50% от стойността на сделката при подписването в срок до 30.11.2011 г. В случая със сключения договор от 31.10.2011 г. между касатора и продавача се предвижда плащане на сума от 24 000 000 лв., което буди основателни съмнения относно действителните намерения на страните по договора предизвиква обстоятелството за договорено и извършено плащане на 50% от стойността на договора без никакви съществени гаранции за последващото му изпълнение. Предвид факта, че нито "Танев пропъртис" ЕООД, нито "Перла 13" ООД са собственици на процесните имоти. Действителния собственик на имотите е "БА Кредитанщалт булус" ЕООД който е сключил договор за лизинг с "Перла 13" ООД. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка и на "БА Кредитанщалт булус" ЕООД. При тази насрещна проверка, от страна на "БА Кредитанщалт булус" ЕООД е представена обстойна документация, от която е констатирано, че това дружество - като единствен собственик на сградите и земята не е било уведомявано по никакъв начин за интереса на "Танев пропъртис" ЕООД или на "Понс холдинг" АД към имотите, обект на цитираните предварителни договори. Представения като обезпечение на договора от 31.10.2011 г. "запис на заповед" не представлява гаранция. Съгласно чл. 462 от ТЗ: който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният. Предвид което, задълженото по тази запис на заповед лице е Н. А. А. Същият не е управител на "Танев пропъртис" ЕООД, както е записано в представения документ и няма финансов ангажимент към дружеството. Видно от РД и показанията му от 25.04.2013 г. А. не притежава никакви финансови ресурси да извърши плащане по нея. Правилни са изводите на органите по прихода и на съда за липса на логика в извършените преводи в общ размер на 12 000 000 лева /собствени средства, средства, получени от свързани лица и от близки на З. И. И./, които парични средства са изтегляни непосредствено след превеждането им по банковата сметка на доставчика "Танев пропъртис" ЕООД. От друга страна, "Понс холдинг" АД, като дружество с натрупани големи публичноправни задължения включва незабавно издадените фактури в дневниците си за покупки и заявява искане за прихващане или възстановяване на задълженията си към НАП. Правилен и логичен е изводът на съда, че от така установените факти ревизираното лице "Понс холдинг" АД е предприело опит за данъчна измама, като е неправомерно е ползвало правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени във връзка със сделка, която то изобщо не е имало намерение да довърши. Затова и законосъобразно с ревизионния акт му е било отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно в касационната жалба се поддържа оплакване, че съдът не е отговорил на всички доводи и аргументи в първоинстанционната жалба срещу ревизионния акт. АС - Б. е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя, които по съществото си се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъдат повтаряни. При постановяване на решението са обсъдени всички релевантни доказателства съобразно доказателствената им сила поотделно и в съвкупност, в резултат на което са формирани логически кореспондиращи и обосновани фактически констатации. Към тях правилно е приложен материалния закон, въз основа на което са изведени аргументирани правни доводи, подкрепящи крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания РА. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС не представлява специална мярка, насочена към опростяване на събирането на данъка или към предотвратяване на формите на неплащане или избягването му, а е законодателен израз на борбата срещу данъчните измами, което е цел призната от Директива 2006/112/ЕО /така т. 26 от решението на СЕС по дело С-18/13/. Правилното съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Б. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция в размер на 15 537 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, в състав на осмо отделение,