Решение № 10509 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2016 г.

Решение № 10509 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Н. Г. К. е подал касационна жалба срещу решението от 26.04.2016 г. по адм. дело № 10756/2015 г. по описа на Административния съд - С. град в частта, в която искът му срещу Столичната дирекция на вътрешните работи е отхвърлен за сумата над 1700 лева до претендираната сума от 30 000 лева за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, представляващи обида, стрес, срам, и гняв от задържането му, причинени от заповед за задържане № 2078/20.11.2012 г., издадена от полицейски орган на Столичната дирекция на вътрешните работи, от акт за установяване на дребно хулиганство от 11.12.2012 г., издаден от полицейски инспектор при Столичната дирекция на вътрешните работи, както и от бездействие на началника на Първо районно полицейско управление при Столичната дирекция на вътрешните работи да препрати своевременно в съда жалбата му срещу заповед за задържане № 2078/20.11.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон е поискано да бъде отменено в обжалваната му част с постановяването на друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск ведно със законната лихва и направените разноски в пълен размер. Столичната дирекция на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Н. Г. К. срещу Столичната дирекция на вътрешните работи, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 30000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени отрицателни емоции от неоснователно образуваното срещу ищеца административно-наказателно производство, незаконното му задържане със заповед № 2078/20.11.2012 г., издадена от полицейски орган на Столичната дирекция на вътрешните работи и предаването му на съд за налагане на административно наказание за дребно хулиганство. В исковата молба се твърди, че причинените морални вреди се изразяват в обида, стрес, неприятни емоционални преживявания, срам и гняв от злепоставянето му. С молба от 26.11.2015 г. Н. Г. К. уточнил, че искът му се основава, освен на издадената незаконна заповед за задържане, и на незаконни действия на служители на Столичната дирекция на вътрешните работи, които не изпратили своевременно до съда жалбата му срещу заповедта за задържане, както и на съставения акт от 11.12.2012 г. за констатиране на дребно хулиганство. Административният съд установил, че със заповед № 2078/20.11.2012 г., на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.), Н. Г. К. е бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в Първо районно полицейско управление при Столичната дирекция на вътрешните работи, затова, че съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си. Задържането продължило от 20.11.2012 г., около 10,20 часа до 18,30 часа, същия ден. Заповедта за задържане била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение от 15.04.2013 г. по адм. дело № 228/2013 г. по описа на Административния съд - С. град. На 11.12.2012 г. полицейски инспектор при Първо районно полицейско управление, на основание чл. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство, съставил акт за констатиране на дребно хулиганство за това, че на 20.11.2012 г., около 10,20 часа, Н. К. извършил непристойна проява, изразяваща се в следното: около 10,10 часа, в района на зоната за сигурност около Народното събрание, след като е бил предупреден устно да напусне зоната за сигурност и да не хвърля домати по сградата на Народното събрание, той извършил намисленото и възмутен от отправеното му предупреждение от полицейските органи, заявил, че ще ги "уволни", тъй като не знаят законите и нямат право да го спират. С протоколно решение от 11.12.2012 г. по НАХД № 22631/2012 г. на Софийския районен съд, 14 състав, ищецът бил признат за невинен в това, че на 20.11.2012 г. около 10,20 ч е извършил непристойна проява, съставляваща дребно хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство, с която проявил оскърбително отношение към органите на властта и държавните институции и нарушил обществения ред и спокойствие. За доказване на понесените от ищеца вреди вследствие на незаконното задържане бил разпитан свидетеля В. М., с когото Н. К. от години е в близки отношения като негов съмишленик. Свидетелят разказал, че знае за протеста на ищеца от 2012 г. с хвърляне на домати, което било израз на отрицание към институциите, които не работят функционално. През месец ноември 2012 г. К. бил задържан от служители на СДВР, които го обвинили в хулиганство. Това било шокиращо, защото К. бил един от малкото доблестни хора, които дават израз на позицията си. Свидетелят разбрал за случая, първоначално от медиите, а след това и от самия ищец, и оценил задържането като шокиращо, онеправдано и обидно за отношението на властта към човек, който декларира законосъобразно формата на своя протест. По възприятията на М. средствата за масова информация принизили действията на К., не станала ясна, нито дълбочината, нито същността им, което създавало грешни впечатления у гражданите. Двамата се видели непосредствено след освобождаването на ищеца от 01 РУП, който не бил добре. К. бил човек с много болести - с високо кръвно и диабет. Хората, които познавали ищеца, били много огорчени и гневни за това, че му приписват "хъшлашки" прояви. От правна страна административният съд приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Ищецът понесъл морални вреди от издадените незаконосъобразни актове - заповед за задържане и акт за констатиране на дребно хулиганство и от незаконосъобразни действия на полицейски служители. Той преживял емоционална травма - обида, стрес, срам и гняв, физически и психически дискомфорт при задържането му и влошаване на състоянието му, тъй като бил задържан в продължение на 8 часа и 10 минути и получил хипертонична криза, която наложила намеса на медицински специалист. Административният съд отбелязал, че самият престой в помещение за временно задържане обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на всеки човек, а в случая настъпването на тези последици било обективно установено и от събраните доказателства. Показанията на свидетеля М., макар акцентиращи върху медийното отразяване на действията на ищеца и неговата принципна гражданска позиция, изяснявали фактите относно състоянието му след задържането. От значение за преценката на емоционалните преживявания на ищеца било и поведението на полицейските органи - задържането било извършено пред сградата на Народното събрание, при предварително обявени от ищеца протестни действия, възприети от органите на полицията като акт на хулиганство, което накърнило достойнството и доброто му име. Понесените вреди се намирали в пряка причинна обусловеност, както с издадената заповед за задържане, така и с акта за констатиране на административно нарушение, съставляващо дребно хулиганство. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът взел предвид вида на вредите, периода, през който били понасяни, а също и това, че едно от твърденията на ищеца - за незаконни действия на полицейски служители, свързани с администрирането на жалбата му - което той свързва също свързва с понасянето на вреди, е останало недоказано. С оглед тези обстоятелства присъдил на Н. К. обезщетение в размер на 1700 лева и отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева. Касационната инстанция намира, че решението не е необосновано, тъй като направените от съда фактически изводи са логични и непротиворечиви. При постановяване на решението съдът не е допуснал и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на Столичната дирекция на вътрешните работи по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В пряка и непосредствена причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт за задържане и съставения акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който срещу ищеца е било проведено административно-наказателно производство, за него са настъпили морални вреди. Моралните вреди, изразяващи се в обида, срам, неудобство, накърняване на достойнството му и чувството му за справедливост, следва да се считат възмездени с присъденото обезщетение. Те реално са понесени от ищеца в рамките на не повече от осем часа, поради което обезщетението, присъдено от съда, се явява справедливо. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането. Естеството и интензивността на негативните преживявания, както и времето, през което са понасяни вреди, обосновават възприетия от първоинстанционния съд размер на обезщетението. При определянето му съдът е съобразил и липсата на доказателства за твърденията на ищеца, че е понесъл вреди поради забавеното администриране на жалбата му. При отсъствието на сочените в жалбата отменителни основания решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Независимо, че касационната жалба не е уважена, в полза на Столичната дирекция на вътрешните работи не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, при положение, че не е изготвен отговор на касационната жалба и дирекцията не е била представлявана от юрисконсулт в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд