Решение № 6810 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Б. Н. С., чрез адв. Янчев, срещу решение №325/24.02.2026 г., постановено по адм. дело №152/2025 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлено оспорването й на заповед № 318/27.02.2025 г., издадена от кмета на Община Враца. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Враца, чрез юрк. Стойчева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 318/27.02.2025 г. на кмета на Община Враца, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „навес с барбекю“, находящ се в УПИ ІІІ-234, кв. 26, по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], обл. Враца, [улица], собственост на Б. Н. С.. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След подробно обсъждане на заключението на вещото лице във връзка със събраните гласни доказателства по делото и приложените такива по административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден след 1988г. и преди придобиване на имота от Б. Н. С. през 1996г. Изложени са правилни и подробни мотиви за липсата на условия за признаване търпимост на процесния незаконен строеж, поради неустановеност същия да е бил деклариран в сроковете, визирани както в ал.2, така и в ал.3 на §16 от ДР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. В хода на производството е установено, че процесната заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на материалните и процесуални изисквания. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 19/19.11.2024 г., не са оборени в съдебното производство с доказателства, а изискуемите по чл. 148, ал. 1 във връзка с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строителни книжа не се представят, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграждане на строежа без строителни книжа /проекти и разрешение за строеж/. Изложеното сочи безспорно на установен незаконен строеж, подлежащ на премахване, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./. Първоинстанционният съд е мотивирал липсата на условия за търпимост на процесния строеж изключително подробно и от фактическа и от правна страна, като е разгледал всичките четири хипотеза на търпимост, независимо, че по делото е установено, че според периода на изграждане на процесното барбекю с навес са приложими единствено втората и третата хипотези по ал.2 и ал.3 на §16. Обосновани са изводите в тази връзка, че търпимостта в тези две хипотези е обвързана с наличието на надлежно деклариране на незаконния строеж, за каквото не се представят доказателства. Неоснователно е възражението за неправилно определяне параметрите на строежа, тъй като незаконния строеж е описан детайлно както в заповедта, така и в изготвения преди издаването й Констативен акт № 19/19.11.2024 г., а именно: „навес с барбекю“ в североизточната част на УПИ III-234, кв. 26 по плана на [населено място] с размери 3,80 м х 2,30 м и височина 2,40 м., с частично дървена и стоманобетонна носеща конструкция и дървена покривна конструкция, изпълнени по продължението на съществуващ масивен гараж на северната му стена ,с едноскатен покрив и покритие от битумни керемиди, с монтирани улуци и водосточни тръби, захранен с ел. енергия и вода. При така описания незаконен строеж не съществува неяснота досежно премахването му. С оглед така описаните характеристики на незаконния строеж не намира законова основа и възражението по касационната жалба, че не е изследван въпроса за съществувалия на мястото на незаконния строеж кокошарник. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер от 70 евро, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,