Решение № 6778 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, против Решение 8253 от 11.03.2025г., постановено по дело 12666/2024г. по описа на Административен съд-София-град, с което е отменено Решение 12088/20.11.2024 година на Председател на ДАБ към МС на РБ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че административният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до необоснованост на изводите по материалния закон. Поддържа, че с оглед установената бежанска история търсещият международна закрила не е бил принуден да напусне страната си по произход поради наличие на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като при евентуалното му завръщане в Сирия, няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Искането е за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът Р. А. Х., чрез процесуалния си представител адв. Ганчев, в съдебно заседание, моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Решение 12088/20.11.2024 година на Председател на ДАБ към МС на РБ, с което е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. А. Х.. В проведеното на 25.10.2024г., в присъствието на преводач от/на арабски език и адвокат, назначен от САК, молителят е обосновал напускането на страната си по произход заради войната. Посочил е, че е напуснал нелегално Сирия през Турция, а от там влязъл незаконно в България. Твърди, че е не служил в армията, не е търсен за военна служба, не е арестуван, съден или осъждан в Сирия. При така изложената фактическа обстановка, административният орган, съобразявайки бежанската история на Р. А. Х. е формирал извод, че не се установяват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ, тъй като липсват доводи и опасения за преследване, включително бъдещо такова, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Според изложените в решенето мотиви спрямо търсещия международна закрила молител не се установява да е имало посегателства, които са релевантни на преследване съобразно чл. 8, ал. 2 5 ЗУБ, нито се установяват предпоставки за предоставяне на статут съобразно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. АССГ е формирал решаващия извод, че при така възприетата фактическа обстановка, оспореният акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда от страна на органа е извършена погрешна интерпретация на бежанската история на лицето, доколкото не е обективно проведеното с молителя интервю, както и не е съобразена актуалната обстановка в страната му по произход, което е довело до необоснован извод, че не се установяват предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на закрила. При тези мотиви, съдът е извел извод за материална незаконосъобразност на оспореното решение, поради което го е отменил и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне по молбата на Р. А. Х.. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Необосновано съдът е счел, че административният орган не е изследвал причините за напускането на Сирия от страна на молителя, по конкретно нежеланието му да остане в страната по произход, заради продължаващите военни действия. Обратно на възприетото от АССГ, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от органа, последният правилно е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Р. А. Х.. Самият молител, търсещ международна закрила, посочва, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Мотивите, поради които чужедстранният гражданин е напуснал страната си по произход са ирелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Противно на възприетото от АССГ, при издаване на акта, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в протокола от проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства Р. А. Х. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. За последното свидетелстват представената справка на Директора на Дирекция Международна дейност ДАБ при МС относно Сирия с вх. МД-02-20/14.01.2025г., както и приетите като доказателство в касационното производство справки вх. МД-02-262/19.05.2025г., и вх. МД-02-194/03.04.2025Г., изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС. Противно на възрпиетото от АССГ, административният орган подробно е изследвал критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответстие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Не може да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, действително не се налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", т. е. хуманитарен статут. За кандидата липсват предпоставки за предоставянето на статут по чл. 9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, доколкото търсещият закрила не се позовава на причини от хуманитарен характер. Не се установяват фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако Р. А. Х. бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, с което по жалба на Р. А. Х. съдът е отменил Решение 12088/20.11.2024 година на Председател на ДАБ към МС на РБ и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето против административния акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК