Решение № 9855 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6141/2012 г.

Решение № 9855 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6141/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) против решение № 4161/22.03.2012 г., постановено по адм. дело № 10120/2011 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което е отменено решение № 810/23.06.2011 г. по преписка № КЗК-312/2011 г. на КЗК, в частта по т. 1, с в която е установено нарушение по чл. 35, ал. 1, във вр. с чл. 29 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция на "Меком" АД - гр. Силистра в размер на 330 560 лв. и в частта по т. 2, с която е постановено прекратяване на нарушението. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По-конкретните доводи са, че съдът неправилно е приложил правната норма, регулираща спорното правоотношение; не е обсъдил всички доказателства, като е формирал изводите си избирателно, което е довело до неправилни правни изводи, като същите не съответстват на установеното по доказателствата по делото и приетото от съда. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяването на друго, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - "Меком" АД - гр. Силистра, в писмен отговор, в съдебно заседание и в приложена по делото писмена защита чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение ВАС е отменил решение № 810/23.06.2011 г. по преписка № КЗК-312/2011 г. на КЗК, в частта по т. 1 и т. 2. За да достигне до този резултат, тричленният състав е приел, че решението е постановено в нарушение на производствените правила, тъй като не са обсъдени всички доказателства по преписката, съответно същото е необосновано. На първо място, въз основа на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, е установено, че луканка "Карлоска" се произвежда без прекъсване от 1950 г. от дружеството-жалбоподател, което е заемало различни правно-организационни форми, при правоприемство между тях. Обсъдено е, че дори и да не се приеме толкова ранен период на започване на производството и предлагането на продукта на пазара, поради липсата на преки доказателства за времето от 1950 г. до 1959 г., то данните са категорични за производство без прекъсване от 1975 г. и до настоящия момент, т. е. наличие на производство и реализация на пазара на луканка "Карлоска" далеч преди да бъде започнато производството и разпространението на пазара на "Карловска луканка". При това положение е възприет за необоснован изводът на КЗК, че е налице имитация на наименование, от това, което е създадено далеч преди имитираното. Посочено е, че не може да се вменява на производителя, започнал пръв предлагането на своя продукт със собствено наименование, свързано с историята на региона, да търси отлика с наименованието на продукт, който се е появил по-късно, след неговия на пазара, дори и да се приеме, че по-късно появилият се продукт е придобил по-голяма известност и се е наложил. Съдът е приел, че липсват каквито и да са доказателства, че "Карловска луканка" се е наложила непременно с по-добра потребителска стойност и качество или друга позитивна характеристика. Изложено е, че КЗК е следвало да вземе предвид в пълен обем носената от взетите предвид мнения на потребители в Интернет информация, включително и тази, която установява отрицателна известност на конкурентния продукт и да я обсъди и в тази част. Приет е за необоснован и изводът на КЗК, изграден в резултат на сравняването на етикетите, че процесният продукт не е в достатъчна степен отличителен и потребителят може да бъде въведен в заблуждение. Счетено е за превратно и пресилено извеждането на преден план на словния елемент "Карлоска" в етикета на процесния продукт. При проучване на етикета (представени цветни кутии на продукта) е установено, че значителна част от него е заета от изображение на част от вътрешността на крепост - стена, кръгла кула, стълбище, амбразура, което изображение поради непривичността си за означаване на месен продукт привлича вниманието на потребителя, като съчетанието на изображението на крепостта и думата "крепост" не остават незабележими. Установено е също така, че словният елемент "Карлоска" е изписан със различен шрифт от този в опростения етикет на сравнявания продукт "Карловска луканка", като в двата края буквите са по-големи от тези в средата на думата. Изведен е извод, че като цялостно внушение и впечатление, цветово решение, допълнителни елементи, изписване на името на производителя, етикетите са различни. Обсъден е акустичен аспект при фонетиката на двете думи, както и смисловото значение на наименованието. Изложено е, че името на луканката "Карлоска крепост" е свързано с реално съществувала крепост и личност от средновековието, в района на днешното с. Ветрен, общ. Силистра - крепостта на рицаря Карлос, което е установено от представено като писмено доказателство писмо от Областния управител на област с административен център гр. Силистра. Данни за свързана с историята етимология на наименованието са установени и в документите, относно производството на продукта. В контекста на тези данни е достигнато до извода, че етикетът като съвкупност от словни елементи и изображение насочва съзнанието на потребителя към име на продукта, свързано с история, а не с географското име на град в България, каквото е името на "Карловска луканка". Посочено е, че продуктът "Карлоска крепост" се предлага на пазара само в луксозния вариант на опаковка - картонена кутия, с отвор на лицевата част, през която се вижда луканката, с ярки цветове - червено и зелено, с гръб без отвор, повтарящ лицевата част, с надписи на английски, с елипсовиден етикет, описан по-горе, с ясно означение на производителя, докато "Карловска луканка" се предлага на пазара само в вакуумно фолио, с етикет - елипса, в която е вписан само словен елемент - "Карловска" с по-едър шрифт и "луканка" с дребни букви, което според тричленния състав изключва възможността за заблуда у потребителите. По тези съображения е прието, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е установено приетото нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Изведен е извод за липса на имитация, тъй като не са налице елементи - опаковка, етикет, цялостен външен вид, или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуда потребителя относно произхода, производителя, качеството, потребителските свойства или други характеристики на процесната стока. Решението на КЗК като незаконосъобразно е отменено, в обжалваните му части по т. 1 и 2, като след отмяната на акта, произнасяйки се по същество, на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът е признал за установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, във връзка с чл. 29 от ЗЗК. По тази причина не е обсъждано решението на КЗК, с частта досежно наложения размер на санкцията. Така постановеното решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. Съдът е обсъдил всички относими фактически обстоятелства във връзка с правния спор за наличието на предпоставките на чл. 35 от ЗЗК и е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Законосъобразни са правните изводи на съда за липса на елементите на фактическия състав на посоченото нарушение на забраната за имитация. Преценката дали е налице имитация се извършва с оглед цялостния визуален ефект, чрез който продуктът се възприема от обикновения потребител. Тричленният състав детайлно е обсъдил елементите на оформянето на външния вид, както и наименованието на продукта и е достигнал до правилен и обоснован извод за липса на възможност потребителят да бъде въведен в заблуждение по отношение на продукта. Твърденията, че съдът е обсъждал доказателствата избирателно не са обосновани. Касаторът излага, че тричленният състав се е ограничил до "оборване на констатираната от КЗК известност на продукта "Карловска луканка". Твърди, че изводът за наличие на производство и реализация на пазара на луканка Карлоска далеч преди да бъде започнато производството на Карловска луканка противоречи на констатациите на съда, тъй като счита, че периода 1975-1987 г. не може да се определи като далечен период. Тези доводи са напълно несъстоятелни. В съдебния акт са обсъдени данните за въвеждането в производство и предлагането на пазара на продукта, сочещи че производството се осъществява от 1950 г. без прекъсване с оглед правоприемството на дружеството. Относимият в настоящото производство факт, наведен от първоинстанционния съд е, че производството и разпространението на Карлоска луканка е започнало преди това на Карловска, поради което не може да се говори за имитация на несъществуващ продукт. Неотносимо и без правно значение е дали касаторът счита посочения период за далечен или кратък, като следва да се отбележи, че и за настоящия състав периодът от 12 години се определя като далечен. Доводите за неправилна преценка на т. н. "жизнен цикъл" на продукта също са неоснователни. Посоченото понятие, макар да присъства в административния акт с разяснение на етапите му не е разгледано обстойно от административния орган. Не е ясно в кой етап от "жизнения си цикъл" се намират продуктите към разглеждания период и как се формират тези изводи, а от там какво е влиянието на тези обстоятелства върху крайния извод за липса на нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Настоящия състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на съдържанието на етикета. При сравнението на двата продукта се налага извод, че не е налице сходство, което да обуславя въвеждане на потребителя в заблуда. Въз основа на събраните в тази насока доказателства е направен обоснован извод, че липсват елементи от оформянето на продукта, вкл. опаковка, наименование и цялостен вид, които да заблуждават относно характеристиките на продукта. В тази връзка следва да се обсъди и довода по т. 4 от касационната жалба, а именно, че липсва обсъждане на етикета на луканка Карлоска крепост през целия период на съществуването на продукта. Това твърдение е неотносимо към правилността на оспореното решение като се има предвид, че самият административен орган не е събирал такива доказателства и не е изследвал облика на продуктите през целия период на съществуването им. По отношение на развитите в жалбата доводи касаещи известността и популярността на продуктите и свързването на тези понятия с масовостта на производството и разпространението на местно и национално ниво, настоящият състав счита, че същите са неотносими към правния спор и не следва да бъдат обсъждани. Безспорно е установено производството и разпространението и на двата продукта, като подробно и мотивирано са обсъдени от тричленния състав и периодите на разпространение на същите. Без значение за установяване на нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е района на разпространение на продуктите. По отношение на обсъжданата в първоинстанционното производство Интернет информация, на която са базирани част от изводите на административния орган, касаторът излага съображения единствено за наличието на правомощия на КЗК за използването на такъв вид публична информация в хода на проучването на конкретно административно производство. В тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционният съд макар и да е приел тези данни за недостоверни и противоречащи на чл. 47 и 48 от ЗЗК все пак ги е разгледал и обсъдил като съдържание, и съответно е достигнал до правилен извод, че административният орган ги е кредитирал избирателно без да съобрази всички потребителски мнения. Твърденията, че обичайната практика при предлагането на подобен род местни продукти в България е те да се наименуват по начин, указващ региона, в който се произвеждат също са неотносими към процесния спор. Повторно следва да се отбележи, че имитация на продукта Карловска луканка, в конкретния случай неговото наименование, е невъзможно към момента на създаване на луканка Карлоска крепост. Последната е създадена първа по време и няма как да е целена имитация на несъществуващ към момента продукт. Оттук и неотносим е произходът на двете наименования и не следва да бъде обсъждан. По същия начин стои въпросът с развитите в касационната жалба характеристики на "луксозен" продукт и твърдяното противоречие на изводите на съда с правилата на обичайната и икономическа и бизнес логика. В първоинстанционното решение изразът "луксозна опаковка" е използван с цел разграничаване на облика на двата продукта - единия от които се предлага в картонена кутия, а другият в вакуумна опаковка. Не е от правно значение за направения извод точното определение на понятието продукт от луксозен клас. Относима е единствено съществената разлика в опаковките на продуктите. В последната точка от касационната жалба се сочи, че допусната техническа грешка на секретар-протоколиста в наименованието на продуктите при изготвяне на протокола по първоинстанционното дело е доказателство за обичайното нормално възприятие, присъщо на обикновения потребител. Макар настоящия състав да не дължи произнасяне на посоченото изявление, за пълнота следва да се отбележи, че както и самият касатор е посочил, секретар-протоколистът не е запознат с материалите по делото, в това число външният вид на продуктите, чиято имитация се твърди, той единствено отразява чутото в съдебно заседание. Преценката дали е налице имитация се извършва с оглед цялостния визуален ефект, чрез който продуктът се възприема от обикновения потребител, а в конкретния случай няма как да бъде породен визуален ефект, тъй като е налице единствено словесно изобразяване на продуктите. Ясно е, че не се касае за заблуда на потребител, а техническа грешка вследствие на многократно повтаряне на две наименования, които дори да нямат нищо общо при произнасянето си, самият факт на многократното повторение би довел до объркване. По същество в касационната жалба се възпроизвеждат части от съдебното решение, като се повтарят същите доводи, които са обсъждани в хода на първоинстанционното производство. Не е налице нарушение на процесуалните правила във връзка с обсъждането на доказателствата. Правният извод на съда за липса на нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е и обоснован, като съответства на доказателствата. При правилно установените факти по спора, съдът е направил обоснован извод за неправилно приложение на закона от административния орган. След като не са налице елементите на имитация по смисъла на чл. 35, съдът е приложил правилно материалноправната норма. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,