Решение № 7797 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4170/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касацационна жалба на Комисията за защита от дискриминация(КЗД) против Решение 22059/01.11.2024г., постановено по адм.д. 3771/2024г. по описа на Административен съд София-град . В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д. К. Д., лично и чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба Н. М. К. в съдебно заседание, изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил Решение 107 от 14.03.2024 г. по преписка 71 по описа за 2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав, в частта, с която е установено, че Д. К. Д., заемал длъжността директор в Дирекция Противодействие на измамите към ДФЗ, е осъществил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5, вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците пол и лично положение спрямо Н. М. К. при упражняване правото на труд, както и в частта за наложената глоба в размер на 250 лева. Съдът е върнал преписката на Комисия за защита от дискриминацията за ново разглеждане на жалбата, съобразно мотивите на съдебния акт. По делото са установени следните фактически обстоятелства: Административното производство пред Комисия за защита от дискриминация е образувано по жалба вх. 44-00-3977/03.12.2021 г. на Н. М. К. ст.експерт в Дирекция Противодействие на измамите към Държавен фонд Земеделие , с която се правят подробни и детайлни оплаквания от Д. К. Д., изпълнявал длъжността директор на същата дирекция, за осъществен спрямо нея психически тормоз и лично отношение. В жалбата са изложени множество примери от техните служебни взаимоотношения от 2019г., като според К. ескалирането на напрежението между тях започнало при завръщането й от отпуск за отглеждане на дете на 13.01.2021г. и особено след проведената първа оперативка на 19.01.2021г. Посочва примери, свързани с разпределение на преписки, водена кореспонденция във връзка с ползване на отпуск, несъгласие с годишна оценка за изпълнение на длъжността и др., като нейното субективно възприятие е за осъществяван психически тормоз с цел да бъде принудена да напусне. В изпълнение на дадените указания от КЗД да посочи и обоснове защитен признак по чл. 4 ЗЗДискр., К. е депозирала молба вх. 44-00-613/14.02.2022 г., с която твърди, че Д. е променил естеството ѝ на работа при завръщането ѝ след болничен и отпуск за раждане на дете. Тази работа се изразявала в проверка на преписки, която до този момент е била извършвана от мъже. Счита, че е дискриминационно мъжете да извършват проверки по преписки, а жените да се занимават с регистри и писма, без да извършват проверки. Счита за дискриминационен фактът, че изготвените от нея преписки не били разглеждани от директора и че не ѝ било проведено необходимото обучение. Поддържа, че в работните заплати в дирекция Дирекция Противодействие на измамите няма равенство в заплащането на експертите мъже и жени, което счита за дискриминация. Твърди, че е подала жалба до Звено Инспекторат към ДФЗ, на който получила отговор, че Д. е решил да я отстрани от работа, но тъй като била с ТЕЛК и майка на дете до 2 години, единственият начин да я принуди като жена е чрез психически тормоз, по собствено желание да напусне. Твърди, че Д. спортувал гол до кръста на работното място. С Разпореждане 146/22.02.2022 г. на Председателя на КЗД е образувана преписка 71/2022 г. пред административния орган, която е разпределена за разглеждане на Петчленен разширен специализиран заседателен състав. Съставът приел, че в жалбата са изложени оплаквания за осъществен тормоз по признак лично положение и пол . В хода на административното производство са приобщени ЕР 2662-176/30.01.2019 г. на ТЕЛК на Втора МБАЛ София ЕАД, от което става ясно, че Н. К. е освидетелствана с 80 % трайно намалена работоспособност, което е свързано с [заличен текст] заболяване; трудовото досие на Н. К.; сигнал вх. 02-6500/4328/15.09.2021 г. от Д., адресиран до Инспектората към ДФЗ, с който се излагат конкретни неправомерни действия от страна на Н. К.; доклад на Инспектората към ДФЗ ; разпитани са свидетели в проведените три открити заседания. С Решение 107 от 14.03.2024 г. по преписка 71 по описа за 2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав, е установено, че Д. К. Д., заемал длъжността директор в Дирекция Противодействие на измамите към ДФЗ, е осъществил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5, вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците пол и лично положение спрямо Н. М. К. при упражняване правото на труд. Прието е, че признакът лично положение е налице, доколкото има връзка със здравословното състояние на К., свързано с установеното заболяване. Признакът пол бил свързан с обстоятелството, че е лице от женски пол, което се е върнало на работа след ползван отпуск по майчинство. Органът е приел, че след връщането на К. от майчинство, Д. е възложил изпълнение на различни трудови функции, като същите не били възлагани на други жени в дирекцията. По този начин е създадена враждебна и унизителна среда спрямо К., което представлява тормоз на чл. 5, вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. С решението на КЗД са отхвърлени оплакванията за нарушение на чл. 13 и чл. 14 ЗЗДискр., която част не е оспорвана от Н. К., поради което в тази част административният акт е влязъл в сила. Съдът, в хода на съдебното производство е събрал писмени и гласни доказателства в подкрепа на позициите на страните по спора. В обжалваното решение подробно и изчерпателно е проследено развитието на административното производство, посочени са и анализирани писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели, обсъдени са доводите и възраженията на страните по спора. При така установените фактически обстоятелства и след като е обсъдил приложимата нормативна уредба относно компетентността на Комисията и условията за редовното й сезиране, съдът е приел, че в обсъждания случай КЗД се е произнесла по жалба, която не отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2, т. 3 ЗЗДискр.- жалбата да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава. Приел е, че от КЗД са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е изяснен фактическият състав на нарушенията във фазата на подготовка на преписката, както и не са обсъдени и изяснени всички релевантни факти за случая и възражения на страните, което от своя страна има значение за правилното прилагане на закона. Като нередовност на жалбата пред КЗД, съдът е приел че от К. не е посочен защитим признак по чл.4 ЗЗДискр. и не е изложила допълнителни обстоятелства, свързани с неравното третиране по признак пол , както и не ставало ясно за кой период се отнасят оплакванията за неравно третиране. Съдът е изложил съображения, че липсва сравнение с друго лице, намиращо се в сходно положение, по отношение на оплакванията, свързани със здравословното състояние, както и че комисията отказала да разпита Н. И., която също била в продължителен отпуск, въпреки че имало такова искане. Установените от съда процесуални нарушения, касаещи изясняване на фактическата обстановка, са приети за съществени, т.к. възпрепятстват правилното приложение на материалния закон. Така мотивиран, първоинстанционният съд е постановил обжалвания резултат. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилно съдът е приел, че Комисията за защита от дискриминация се е произнесла по нередовна жалба. В жалбата си и допълнението към нея Н. К. е описала фактическите обстоятелства, въз основа на които счита, че е била подложена на тормоз, посочила е и времевия период. Посочените от съда нередовности се отнасят до установяването на факти и обстоятелства, които са от значение за решаване на спора по същество, а не за редовността на жалбата. Нещо повече, в дадения от Комисията преклузивен срок, жалбоподателката е направила исканите от Комисията уточнения и е депозирала заявление, в което уточнява в какво се изразява по-неблагоприятното третиране (дискриминационният акт), а изложение на фактите и обстоятелства, на които се основава жалбата, е направено още в първоначалната жалба. Неправилно АССГ е приел, че подадената от К. жалба до КЗД не отговаря на изискванията за редовност по чл. 51, ал. 2 , т.3 ЗЗДискр. В нея се съдържа изложение на обстоятелствата, по повод на които жалбоподателката е сезирала комисията и са формулирани исканията към същата. Жалбоподателката не е длъжна да квалифицира формата на дискриминационния акт. Това е в правомощията на КЗД да приложи закона по същество. Задължение на Комисията е да дава правна квалификация на фактите, а дали е осъществено нежелано поведение, съставляващо тормоз, свързан с някой от защитените признаци, което има за цел или резултат да накърни достойнството на лицето и да създаде заплашителна, враждебна, унизителна или обидна среда, е въпрос по същество на спора. Т.е., дали оплакванията съдържат признаците на закона е по основателност на искането, а не по неговата допустимост. Със Закона за защита от дискриминация като укорими са определени проявите на тормоз на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, както и подбуждането към дискриминация - чл. 5 ЗЗДискр. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, основано на защитен признак, което в причинна връзка с посочената специална цел или резултат да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице и/или да създаде неприемлива за него среда. В разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр. е уточнено, че "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Неправилно първоинстанционният съд приема, че наличието на сравнител е относимо към установяването на тормоз. Различното третиране е ирелевантно за преценката относно наличието на тормоз по смисъла на ЗЗДискр. Достатъчно е да се установи нежелано поведение, свързано с някой от признаците, посочени в чл.4 от ЗЗДискр., имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на засегнатото лице. Комисията като административен орган е длъжна в изпълнение на принципа за служебното начало (чл. 9 от АПК) да установи всички относими към случая обстоятелства, включително като събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, също така трябва да осъществява и процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. В настоящия случай тези задължения са изпълнени. КЗД е дала указания на жалбоподателката за уточняване и допълване на жалбата, предприети са всички възможни действия за установяване на относимите обстоятелства, разпитани са свидетели, между които и Н. И.(в заседанието на 08.11.2023г.), което не кореспондира с извода на съда, че КЗД е отказала разпит на това лице. Първоинстанционният съд, достигайки до неправилни изводи за допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, не е разгледал спора по същество и не се е произнесъл по неговата материална законосъобразност. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационната инстанция е в невъзможност да се произнесе по същество, предвид забраната по чл.220 АПК за нови фактически установявания. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство, да съпостави тези доказателства с мотивите в административния акт, да формира правните си изводи относно установяването на фактическите и правни основания, изложени в административния акт и спазването на законовите изисквания при издаването му. На основание чл.226, ал.3 АПК разноски в настоящето производство не следва да бъдат определяни, а направените от страните да бъдат съобразени при решаване на спора по същество. По изложените съображения, на основание чл.221, ал.2 АПК, и чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение