Решение № 13424 от 26.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2012 г.

Решение № 13424 от 26.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Димитров Христов от гр. Сливен срещу решение № 11 от 22.02.2012 г. по адм. дело № 379 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - град Сливен, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 11 от 22.02.2012 г. по адм. дело № 379 от 2011 г. Административният съд - гр. Сливен, е отхвърлил жалбата на Христо Димитров Христов от гр. Сливен срещу решение № 25 от 8.12.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Сливен, с което е потвърдено разпореждане № МП-12626#1 от 30.09.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Сливен. Обжалваният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело не е било спорно, че с експертно решение № 15 от 6.01.2004 г. на ТЕЛК по очни заболявания - гр. Варна, на Христо Димитров Христов от гр. Сливен е призната 54,5% трайно намалена работоспособност пожизнено. На 31.08.2011 г. лицето е подало заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От заявление вх. № МП-12626 от 31.08.2011 г., както и от цитираното експертно решение е видно, че лицето е родено на 30.01.1981 г. Следователно към датата на подаване на заявлението е било на 30 години, 7 месеца и 1 ден. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО, когато кандидатстващият за отпускане на пенсия за инвалидност за общо заболяване е над тридесет години, той трябва към датата на заявлението по чл. 94, ал. 1 КСО да има осигурителен стаж минимум пет години. Видно от представените по административната преписка официални документи, Христов има два месеца осигурителен стаж преди датата на инвалидизиране и след тази дата 3 години, 4 месеца и 9 дни, т. е. по-малко от изискващите се пет години. При тези данни отказът за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е законосъобразен. В касационната жалба се коментира приложението на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО и чл. 26 от НПОС, но поддържаната теза, че Христов отговаря на всички изисквания за отпускане на желаната от него пенсия, не кореспондира с доказателствата по делото, а именно тези, отнасящи се до възрастта му към датата на подаването на заявлението и установения осигурителен стаж. Стигайки до окончателния правен извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,