Решение № 17073 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2019 г.

Решение № 17073 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Едноличен търговец Д. Желязкова, действаща като управител на лечебно заведение "ИППМП – Доктор Д. Иванова" със седалище и адрес на управление в с. Равда, Бургаска област и на и. д. Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Бургас против решение № 320 от 22.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2971/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, Х състав. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което ги възприема като процесуално допустими. І. По касационната жалба на ЕТ "ИППМП – Доктор Дарина Иванова". С цитираната жалба се оспорва решение № 320 от 22.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2971/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, Х състав, в частта му, с която жалбата на д-р Желязкова срещу заповед за налагане на санкции № РД-25-1509 от 9.10.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Бургас е отхвърлена по т. 1. 1 до т. 1. 21, както и по т. 2. 1 и т. 2. 2. Оплакванията се свеждат до несъобразяване на съда с начина, по който е извършена проверката от контролните органи на РЗОК – Бургас, неправилен анализ на събраните в хода на тази проверка доказателства и нарушение на материалноправни разпоредби, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно проведеното административно производство, предшестващо процесната заповед, като не е констатирал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подобни изводи не се налагат от оплакванията на касаторката д-р Желязкова. Действащият по време на проверката текст на чл. 382, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. сочи, че контролната дейност се осъществява по начин и във време, незатрудняващи основната дейност на изпълнителите на медицинска помощ. Но едновременно с това разпоредбата на чл. 382, ал. 1 от цитирания рамков договор задължава изпълнителите на медицинска помощ да оказват съдействие на контролните органи на НЗОК и РЗОК при изпълнение на служебните им задължения, а също така да им предоставят при поискване всички документи по сключените договори, както и отчетната документация по чл. 33, ал. 2, с изключение на финансовите отчетни документи по чл. 33, ал. 2, т. 3 при електронно отчитане. Отчетната документация по чл. 33, ал. 2 включва първичните медицински документи, сред които е и амбулаторния лист. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗЗО контролните органи по чл. 72, ал. 2 имат право да проверяват отчетните документи на изпълнителите на медицинска помощ, регламентирани в НРД. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗО (в сила от 01.01.2016 г.) урежда правомощията на тези органи да осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби. Цитираната нормативна уредба несъмнено изисква при извършване на проверки да е налице баланс между интересите на пациентите, дейността на изпълнителите на медицинска помощ и тази на контролните органи. От значение за спорните правоотношения е доколко е засегнато правото на лекаря на защита в хода на проведеното административно производство. Контрольорите от РЗОК – Бургас са действали съгласно правомощията си и в пределите на заповед № РД-25-982 от 6.07.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Бургас, която е връчена на проверяваното лице. Казаното се отнася и до протокол № 881 за извършена на 9.07.2018 г. проверка, който е съставен на 15.08.2018 г. и в този период от време д-р Желязкова е могла да представи исканите амбулаторни листове, от които тя е представила седем броя и същите са описани в протокола. Лицето - обект на проверката е упражнило правото си да подаде писмено становище и представи доказателства към него пред Директора на РЗОК - Бургас, който административен орган е сезирал Арбитражна комисия и едва след произнасяне на последната на 2.10.2018 г. е издал оспорената заповед за налагане на санкции № РД-25-1509 от 9.10.2018 г. При това положение не може да бъде направен извод, че вследствие на посещение на проверяващите по време, когато пред кабинета на д-р Желязкова, по нейно твърдение, е имало много пациенти и е възникнал конфликт между последните и извършващите проверката длъжностни лица от РЗОК - Бургас по повод изоставане в графика за прегледи, правата на лекаря на участие в административното производство, включително и правото му на защита са били нарушени. Разпоредбата на чл. 146, т. 3 АПК, сочи като основание за отмяна на административния акт наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Относно ръкописните текстове, които са в смисъл, че не се съхраняват амбулаторни листове на хартиен носител, чиито данни са индивидуализирани в справките "прегледи на пациент", в открито съдебно заседание на 4.12.2018 г. жалбоподателката е казала, че подписът и почеркът приличат на нейните, но не се сеща да ги е писала и подписвала. В това съдебно заседание д-р Желязкова не е заявила, че не е автор на текстовете, не е изискала назначаването на съдебно-почеркова експертиза. Едва в касационната жалба се съдържат твърдения, че тя не е подписвала цитираните справки. Дори ръкописните текстове върху справките "прегледи на пациент" да бъдат игнорирани, предвид създалата се конфликтна ситуация, то по делото са налични други писмени доказателства и обяснения на страната, които изясняват спора от фактическа страна и установяват вменените нарушения. Както бе посочено по-горе в мотивите до изготвянето на протокола за проверка д-р Желязкова е представила седем броя амбулаторни листове, които обаче не са подписани от пациентите, което е задължителен реквизит на този документ и нямат дата, на която екземпляр от тях е предоставен на ЗОЛ. Представянето на всички амбулаторни листове, предмет на проверката с писменото становище вх. № 29-05-951 от 31.08.2018 г. не установява кога са били разпечатани, подписани и приложени към медицинското досие, тъй като не съдържат данни за предоставяне на пациента, което би установило датата. В съдебното заседание, състояло се на 29.01.2019 г. жалбоподателката е заявила изрично следното: "Всеки пациент написа как се получават лекарствата и как е извършен прегледът, защото проверяващите искаха да им стане ясно как се случва това. Всеки диспансерен преглед е обвързан с изписване на лекарства и затова накарах самите пациенти да обяснят процедурата. Не можах да разбера, какво искаха да разберат, дали пациентът си взема лично лекарствата или че не се извършва преглед и затова ги накарах да напишат, че се извършва преглед и тогава се изписват лекарствата... ". Тези обяснения на страната сочат, че представената с писмено становище вх. № 29-05-951 от 31.08.2018 г. медицинска документация е изготвена след проверката и за целите на провежданото административно производство. В тази връзка касационната инстанция преценява също така, че представените до изготвяне на протокол № 881 за извършена на 9.07.2018 г. проверка, който е съставен на 15.08.2018 г. и описани като приложение към този протокол амбулаторни листове, не съдържат подпис на пациентите, докато представените с писмено становище вх. № 29-05-951 от 31.08.2018 г. имат цитирания нормативно изискуем реквизит, включително и другите екземпляри на 7-те амбулаторни листове. В касационната жалба е посочено, че "Подобно на нея всички пациенти от процесните амбулаторни листи са дали обяснения за начина на даване на лекарствата и извършване на прегледи, затова всички амбулаторни листи са представени по-късно, а не в деня на проверката". Разпоредбата на чл. 221 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. сочи, че документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложения № 3 и 5 и глава десета. Текстът на чл. 222, ал. 2, т. І, А, т. 1 от цитирания Рамков договор изисква общопрактикуващият лекар да притежава електронен отчет за извършената дейност на ЗОЛ, отразена в екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от ОПЛ и ЗОЛ, който да бъде приложен към здравното (медицинско) досие на ЗОЛ, което съдържа всички медицински документи, и се съхранява в кабинета на лекаря. Един екземпляр от попълнения от лекаря от лечебното заведение - изпълнител на ПИМП, амбулаторен лист за извършения преглед да се предоставя на пациента. Според чл. 217 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложение № 2 а и глава десета. В чл. 218, ал. 2, т. І, А, т. 1 от същия Национален договор е казано, че "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1) се издава от общопрактикуващия лекар и съответно той съхранява екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от ОПЛ и ЗОЛ, който се прилага към здравното (медицинско) досие на ЗОЛ, което съдържа всички медицински документи, и се съхранява в кабинета на лекаря. Един екземпляр от попълнения от лекаря от лечебното заведение - изпълнител на ПИМП, амбулаторен лист за извършения преглед се предоставя на пациента. При анализ на всички събрани по първоинстанционното дело доказателства се налага извод, че д-р Желязкова не е доказала, че към момента на проверката е разполагала в кабинета си с процесните амбулаторни листове, които да отговарят на цитираните нормативни изисквания. Представените с писмено становище вх. № 29-05-951 от 31.08.2018 г. амбулаторни листове не установяват наличието им към визирания момент, предвид липсата на данни за предоставяне на пациента. При това положение лекарят е нарушил посочените норми на НРД за медицинските дейности за 2017 г. и на НРД за медицинските дейности за 2018 г. Относно всички нарушения в административния акт е прието, че са извършени за първи път и за всяко е наложена санкция в размер на 50 лв. Този размер е минималния предвиден в нормите на чл. 405, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г., съответно в чл. 402, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. Тези санкции се налагат на изпълнител на извънболнична медицинска помощ, нарушил установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация. Характерът на нарушенията сочи, че те не попадат в хипотезите на явна фактическа грешка. По изложените съображения, съдебното решение, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. ІІ. По касационната жалба на и. д. Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Бургас. Предмет на оспорване е решение № 320 от 22.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2971/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, Х състав, в частта му, с която заповед за налагане на санкции № РД-25-1509 от 9.10.2018 г. е отменена в частта й по т. т. 1. 22, 1. 23, 1. 24, 1. 25 и 1. 26. Релевирани са оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, касационно основание чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в тази му част, потвърждаване на заповедта и присъждане на разноски. Първоинстанционният съд е приел, че лекарят е представил амбулаторни листове № 2901 от 25.09.2017 г., № 1328 от 3.04.2018, № 3129 от 11.10.2017 г., № 2284 от 12.07.2017 г. и № 2372 от 9.07.2018 г. на проверяващите и те се съдържат по административната преписка, макар и неподписани от пациентите. Изложил е мотиви, че санкциите са наложени за това, че амбулаторните листове не се съхраняват на хартиен носител, а не за това, че не са подписани. При това положение е приел, че наложените по посочените пунктове от заповедта санкции по чл. 405, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г., съответно в чл. 402, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., са незаконосъобразни. Тези правни изводи на съда са в противоречие с подробно изложената по-горе нормативна уредба. След като тя изрично изисква екземплярът от амбулаторния лист на хартиен носител, който се прилага към здравното (медицинско) досие на здравноосигуреното лице да бъде подписан от него, то това е задължителен реквизит и липсата му следва да води до непризнаване на документа. Друго тълкуване би довело до възможността лекарите да съставят амбулаторни листове, които са първични медицински документи, без знанието на пациентите, което би нарушило техни законни права и интереси. Разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето изрично прогласява принципа на зачитане на правата на пациента, като част от правото на достъпна медицинска помощ. Член 86, ал. 1, т. 13 от същия закон регламентира правото на пациента на достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. Не случайно в § 1, т. 4. 1 от ДР на НРД за 2017 г. и в същия текст на ДР на НРД за 2018 г. подобен пропуск в документацията не попада в хипотезите на "Маловажни случаи". Освен това съдът не е съобразил, че и по тези амбулаторни листове не се съдържат данни за предоставяне на екземпляр на ЗОЛ, което би установило релевантна дата. В тази част решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на цитираните по-горе норми на НРД за медицинските дейности за 2017 г., на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и на Закона за здравето. Ето защо следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена и в тази й част. Искането на Районна здравноосигурителна каса – Бургас за присъждане на разноски не следва да бъде уважено предвид неопределеността на претенцията по размер и липсата на списък по чл. 80 ГПК, т. 2 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,