Решение № 1849 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2016 г.

Решение № 1849 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. Д., Г. С. Г., С. С. Г., А. Г. Б., М. Г. Х., Й. Г. Й. и Г. Г. И., чрез техния пълномощник срещу Решение № 3360/16.05.2016 г. по адм. д. № 6899/2012 г. на Административен съд С.- град. С. обжалваното решение за неправилно и претендират отмяната му. Ответниците по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - С. не взема становище по касационната жалба. Ответниците по касационната жалба - В. Д. К., Д. Я. К., Н. М. К., Д. Х. К., З. Я. К., чрез своя пълномощник намират касационната жалба за недопустима. Ответниците: Н. И. Т., И. Г. Т., З. Г. Т. поддържат становище за недопустимост на касационната жалба. О. М. К. З. поддържа становище за недопустимост на касационната жалба. О. А. Т. К. не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, но не може да бъде разгледана по същество при следните съображения: Предмет на обжалване е заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър- С., с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и регистър на част от землището на гр. С. /части от С. Г./, Район "И.", Столична община, О. С.. Заповедта се обжалва в частта й по отношение на имоти с идентификатори 68134.1507.357, 68134.1507.347, 68134.1507.348, 68134.1507.356, Район "И.". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторите досежно посочените имоти. Със Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26 юли 2016 г.) разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР е изменена, като понастоящем предвижда, че одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49 от ЗКИР, каквото е настоящото производство. С § 34 от ПЗР на ЗИД ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г, ) е уредена процедурата по довършване на административните производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, започнати към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но липсва такава за съдебните производства, които са висящи към посочения момент. За тях се прилага разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, изключваща съдебното обжалване на такива актове. Изложеното налага извода, че към настоящия момент, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, жалбата на Я. С. Д., Г. С. Г., С. С. Г., А. Г. Б., М. Г. Х., Й. Г. Й. и Г. Г. И. срещу Заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър- С., с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и регистър на част от землището на гр. С., район "И.", Столична община в частта й досежно имоти с идентификатори 68134.1507.357, 68134.1507.347, 68134.1507.348, 68134.1507.356, Район "И." е процесуално недопустима - чл. 159, т. 1 от АПК. В случая е налице произнасяне по същество от първоинстанционния съд по недопустима жалба, поради които и първоинстанционното решение е недопустимо. Като недопустимо решението следва да бъде обезсилено, а вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което подадената пред административния съд жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство - прекратено. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. Претенцията за направени по делото разноски за адв. Иванова в размер на 200 лв. не следва да бъде уважена, тъй като няма доказателства, че същите са заплатени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,